Сряда, 26.09.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си." Еремия 10:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

С какво ще се похвалиш на Разпети петък?

Main Pic
Публикувана: 06.04.2018
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 378
Коментари: 0

„С какво ще се похвалиш?”, това бяха думите на един мой познат, който срещнах преди време. Не бяхме се виждали отдавна. Не общуваме често и не следяхме кой през какво минава.

Опитвам се да бъда от хората, които не се хвалят и не отговарят клиширано на въпроси от типа „как си”, „какво правиш”, а по-скоро се опитват да кажат с 2-3 думи какво се случва в живота им и какво изпитват в момента. Това често обърква хората, защото сме свикнали да даваме кратки и неангажиращи отговори на подобни въпроси.

„Как си?”
„Чудесно!” или „Добре съм!” или „Ако изключим лошото…”

Замислих се, ако можехме да запитаме Исус Христос „как е”,  „какво ново покрай Теб” или „с какво ще се похвалиш”, в края на земния Му път, в нощта на Велики четвъртък срещу Разпети петък, какво ли щеше да ни отговори?

Знаете какво се случва в този отрязък от няколко часа. Започва във време, в което ние сладко спим и „завършва”, когато  едва сме разполовили деня си.

На празничната вечеря Христос прави две много важни неща: шокира своите ученици, като им казва, че един от тях ще Го предаде същата нощ и установява началото на Господната трапеза.

Мисля, че учениците не са обичали да слушат Учителя си да им говори за смърт, разпъване, отиване и изпращане на Утешителя. Може би все още са били под силната емоция от случилото се през деня, в който са влезли в Йерусалим. Множествата са викали толкова силно и ентусиазирано, че са подразнили фарисейското съсловие.

Сигурен съм, че е било впечатляващо и емоционално зареждащо да бъдеш част от учениците на Пророка от Назарет. Сигурно им е минало през главите  усещане от типа „ние сме с Него, Христос ни познава, Той е наш учител и приятел”.

Вероятно учениците отново си мислеха кой от тях ще бъде по-голям в Божието царство (Лука 22:24). Може да са се надявали, че поне малка  част от аплаусите на множествата се  полагат и на тях. И в този момент, наслаждавайки се на мислите за бъдещите дни, в които Бог ще върне Царството на Израиля и те ще бъдат там, за да го видят, или пък усещайки настъпващия мрак и тъмнина, които ще се опитат да превземат света, побеждавайки Всевишния, са се питали: „оттук накъде?”.

„И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде” (Матей 26:21). В Евангелието на Йоана се казва, че Исус е бил много развълнуван, докато е изричал това слово на знание (Йоан 13:21). А в Евангелието на Марка се споменава, че учениците са започнали да скърбят и да питат: „Да не съм аз?” (Марк 14:19).

Дали са се съмнявали в себе си или по-скоро са искали да кажат, че няма как да са те, не можем да бъдем съвсем сигурни, но знаем какво се случва след това.

Учениците и Исус, без Юда Искариотски, отиват в Гетсимания, където Исус премина през душевно и физическо страдание (Марк 14:34-35, Лука 22:44). Учениците заспиват и след като се събуждат, виждат как мракът се опитва да унищожи Небесния Син.

Само няколко дена след като Исус е посрещнат от огромно множество, е заловен, а после голямата тълпа ще крещи „Разпни Го” и „Пусни ни Варава”.

За кратко време Исус ще бъде предаден от Своите Си (учениците), от Своя народ (израилтяните), от Творението Си (Пилат и римските войници), от Своя Небесен Отец („А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матея 27:46).

Всичко се развива толкова бързо, че оставаме без дъх, когато го четем. Първо при фарисеите… После при Пилат… След това при Ирод… Отново при Пилат… Подигравки, унижение, насилие… Кръстът, който трябва да носи. Същият кръст, на който малко по-късно ще бъде разпнат и ще извика „Свърши се!”. Само няколко часа, но колко много болка, страдание и самота са събрани в тях.

Докато мисля за всичко, което Христос преживя във времето между Велики четвъртък и Разпети петък, с какво мога да се похваля?
Мога ли да ликувам за постиженията в работата си? Мога ли да се перча със сбъднатите си мечти? Мога ли да се фукам със семейството си, или да се превъзнасям заради служението и духовните ми опитности? Мога ли? Можем ли?

Апостол Павел имаше с какво да се похвали. Беше от знатно еврейско потекло (Филипяни 3:4-6), имаше впечатляващи духовни опитности (2 Коринтяни 12:2-4). Можеше да се похвали и заради многото изпитания, през които премина, служейки на Бога (2 Коринтяни 11:22-33).

Той имаше основание да каже: „Вижте ме! Учете се от мен! Няма друг като мен!”. Можеше, но това, което правеше, беше да казва, че другите могат да подражават на него, понеже и Той подражава на Бога (1 Коринтяни 11:1). Споделяше, че всичко е счел за ненужно, за да живее за Христос и да Го познава. Казваше, че може да разкаже за своите немощи и страдания (2 Коринтяни 11:30, 12:5). И не на последно място за него имаше смисъл да се хвали „с кръста на нашия Господ Исус Христос” (Галатяни 6:14).

Чудим се как така да се хвалим с кръста на Христос, като ние нямаме заслуга за него? Все пак хората се хвалят с неща, които си мислят, че сами са постигнали.

Кръстът на Христос е място за смирение. На него Исус се смири и стана послушен до смърт (Филипяни 2:8). Отстрани на него един рецидивист се смири, защити Христос и Го помоли за прошка (Лука 23:41). Под него един римски войник изрече думи на смирение и признание (Лука 23:47, Матей 27:54).

Заради него признаваме, че няма с какво да се похвалим и че единственият повод за гордост е кръстът на Христос и не самото парче дърво, а това, че Той сам избра да увисне на него и го направи заради теб, заради мен, заради нас.Един ден всичките ни постижения ще бъдат просто избледнели спомени. Снимки, които ще са се поизтрили. Медали и купи, които ще събират прах някъде. Грамоти, които ще са овехтели. Връзки и познанства, които ще са се скъсали. Това, което обаче няма да изгуби своята стойност, е делото на Христос на Разпети петък. Велик ден, в който Бог ни възлюби до край.
    

„Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си” (Йоан 15:31).
Призовани сме да възпоменаваме смъртта на Христос, докато Той се върне отново. Да възпоменеш, означава да помниш, да не забравяш и да си благодарен.

Честит Разпети петък!






 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg