Четвъртък, 26.04.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост!" Числа 6:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Празният гроб говори и днес

Main Pic
Публикувана: 08.04.2018
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 288
Коментари: 0

“Христос възкресе”! Милиони хора по света ще произнесат тези думи на Великден. Някои изпълнени с вяра, други със скептицизъм. И днес човеците търсят доказателства за възкресението. Има такива, които смело заявяват, че всичко е една човешка измислица, на която вярват само наивните и заблудени хора. Но какви доказателства би предложил невярващия? Какви средства биха използвали за да убедят другите, че Христос не е възкръснал. Истината е, че няма човек, който дори и да използва най-съвременните технологии да е в състояние да докаже, че Божият Син не е възкръснал. Догадките и теориите, които поддържат някои хора не са факти и няма как да бъдат използвани като истинни доказателства.

Днес са разпространени две теории, за възкресението на Христос, от които ние ще разгледаме само едната. Чрез нея всички скептици и невярващи се опитват да си обяснят чудото на празният гроб.

Най-известната теория е, че гробът е празен понеже учениците на Христос са откраднали тялото. Затова нека да погледнем какво се случи с тях.

От евангелията ние научаваме, че ап. Петър е проявил смелост като е направил опит да защити Христос при залавянето Му. Изважда ножа, който е имал и отрязва ухото на един слуга на име Малх. След това избягва и тайно проследява къде завеждат Исус до дома на първосвещеника Каиафа. Там обаче той е разкрит от трима човека, които го разпознават като Христов ученик. Апостол Петър бяга и оттам, напълно съсипан започва да плаче, след като осъзнава, че се е отрекъл три пъти от Божия Син. Всички други ученици се разбягват още при залавянето на Господа. На самото разпъване откриваме апостол Йоан. Къде са другите ученици? Какво се е случило с тях? Всички са изпълнени със страх, понеже техният Учител, за Който са вярвали, че ще освободи Израил от римско владичество, е разпънат на кръст. Когато размишляваме за учениците на Исус, трябва да добавим и факта, че те не са очаквали възкресението Му, въпреки че Той много пъти е говорил за това. “Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат”. (Марк 9:32)

Сега ние сме предизвикани да повярваме на една теория, че тези единадесет ученика за два дена са надделели страховете си и смело са отишли да откраднат тялото на Господа. Тертулиан осмива тази теория с думите си записани в “За зрелищата” като пише: “Именно учениците уж Го били откраднали, та да разправят после, че бил възкръснал, но може да Го е взел и градинарят, така щото тълпите от поклонници да не му изпомачкат марулите!” Тази теория е абсурдна и фактите го доказват.

Входът на гроба е бил затворен с голям камък. Фарисеите и главните свещеници отправят молба към Пилат да изпрати войници, които да пазят гроба, защото са си спомнили думите на Христос: “След три дни ще възкръсна” (Мат. 27:63) Те заедно със стражарите отиват и запечатват гроба с печат. “И така, вратата не е могла да се отвори, без да се счупи печатът, което е престъпление спрямо неговият притежател”. Д.Д.Уидън

Стражата е стояла на пост, защото е получила заповед от самият Пилат. Главните свещеници и фарисеите са измислили лъжата, че учениците са изчакали стражарите да заспят и тогава са откраднали тялото. Но аз си мисля, че ако това се е случило, то учениците са вдигнали камъка на ръце, а не са го избутали за да вдигат шум. Какъв дълбок сън са спали тези стражари? Никой войник не би си позволил да заспи на поста, след като знае, че го очаква смъртно наказание. Кой заради съня си би рискувал живота си?

Други твърдят, че учениците са победили в битка войниците и така са откраднали тялото. Изглежда ап. Петър е решил да направи втори подвиг като е извадил втори път меча и понеже е бил опитен рибар е успял да победи едни добре обучени стражи. Колко безсмислено звучат тези теории. Кой тогава е отвалил камъка и счупил печата?

Апостол Матей описва, че камъка е бил отвален от ангел. (Мат. 28:2) Когато войниците виждат ангела, пребледняват до смърт и тръгват да бягат в панически страх.

“Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало. А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста пари и казаха: Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме. И ако слухът за това стигне до управителя, ние ще го убедим да не ви наказва и така ще ви избавим от тревогите. А те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес” (Мат. 28:11-15)

Колко жалко, че точно тези които са познавали закона и написаното от пророците, не са успели да повярват във възкресението. Колко трагично за тях е, че точно те са измислили тази лъжа с кражбата с Христовото тяло. Защо не са поискали от Пилат да изпрати войници да намерят тялото? Или защо не са тръгнали те заедно с храмовата стража да търсят тялото? Въобще, защо никой не си е направил труда да потърси тялото на Христос?

Защото Той е възкръснал. Гроба ни говори и днес, като сам свидетелства, че е празен. Никой не е в състояние да намери останките на Божия Син, понеже Той не е като Мохамед, Конфуции, Буда, за които е известно къде почиват костите им.

Последователите на Исус решиха да се уверят във възкресението и отидоха на гроба. Там те чуха блажените думи на двамата ангела: “Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна”! (Лука 24:5,6)

След това Христос в продължение на 40 дни се появяваше на Своите ученици, като с това засвидетелстваше лично Своето възкресение.

Няма друго обяснение за промяната в Неговите последователи, които след Петдесятница завладяха тогавашния свят с Благата вест. Почти всичките пожертваха мъченически живота си, защото бяха убедени във възкресението на Христос.

А ние днес какво свидетелство можем да дадем на този свят? Макар, че е възможно никога да не сме видели Господа с очите си; никога да не сме се докосвали до раните Му?

Точно ние, които сме блажени, понеже вярваме в Него, без да сме Го видели. Точно ние, които усещаме вътре в себе си Неговата възкресенска сила; можем да свидетелстваме, че Той е жив. Гробът, ангелите, Христос, учениците свидетелстваха за възкресението. Това мисля, че е достатъчно за да можем и ние да последваме техния пример.

За нас Великден не е единственият ден когато ние си спомняме за възкресението. Но той е една добра възможност да припомним на всички останали, че Христос наистина възкръсна.

Празният гроб говори и днес, но нека и ние говорим за живия Господ!

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg