Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Постави под съмнение съмнението си!

Main Pic
Публикувана: 14.04.2018
Автор: п-р Теодор Опренов
Прочетена: 2155
Коментари: 0

"Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали. А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Ев.Йоан 20:27-31)

Учениците видяха възкръсналия Христос Исус – Той им се яви. Яви им се същата вечер, в деня на възкресението си, но когато това стана, Тома не беше с тях. Днес той е известен като ТОМА-НЕВЕРНИ!  Дали наистина беше такъв “невярващ, неверен”, безверник…?

Или пък всъщност един нормален човек, който искрено заяви: “Ако не видя, няма да повярвам!”

Или пък е просто като един от нас… “Някой видял ли е Бога?” – питат ни често хората. "Кой се е върнал от смъртта, за да ни каже със сигурност?”

Съмнението не трябва да бъде обърквано със скептицизъм или неверие. Скептикът търси причини, за да постави “всичко” под съмнение. Атеистът решава преди всичко “да не вярва в нищо от самото начало".

При Тома, обаче, съмнението е “честно” – без предварителни предубеждения или скрити мотиви. Той не искаше да претендира,  че “вярва”, когато всъщност искрено се съмняваше.  

Такова съмнение всеки един от нас изпитва от време на време. В определен смисъл да бъдеш вярващ е постоянна борба.

Успокоителното е, че и много от великите Божии люде в определени моменти изпитваха съмнения - Авраам, Мойсей, Еремия, Давид, Илия, Йоан Кръстител, Петър, Тома.  Това ни показва, че съмненията са нормални и естествени за живота на вяра.

Съмнението ни напомня за това, от което сме изтъкани –  нашето слабо и податливо на грях естество.

Ние винаги ще срещаме съпротива от нашето старо греховно естество. Бог знае тази слабост и прави необходимите стъпки, за да ни придаде вяра. (Яков - 1:5-8)

Известният английски поет,  Алфред Тенисон – пише следното – “Нито едно от нещата, които си струва да бъдат доказани не може да бъде доказано, нито пък опровергано ... затова, застани на светлата страна на съмнението... .”  

Бихме могли да дадем пример със звездите:  Има ли звезди над нас? Виждаме ли ги? … През деня не можеш  да ги видиш и да докажеш, че има звезди над нас. Само през нощта можеш да ги видиш, през деня не можеш да докажеш, че са там….
Затова Исус каза на Тома – “защото видя Тома, ти повярва…. Блажени, благословени, щастливи са тези, които без да видят ще повярват…” Вярата е вид виждане.

Мартин Лутер веднъж казва в своя проповед:” Вярата е свободно предаване и радостно отплащане на невидяната до момента, не-опитана и непозната добрина на Бога.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НАШИТЕ СЪМНЕНИЯ?

Първо не трябва да се страхуваме или срамуваме от искрени въпроси, които имаме.

Исус Христос, възкръсналият Спасител не изнесе лекция на Тома, не го порица за проявеното съмнение.
Той го насърчи и му отговори на въпросите, Той укрепи вярата му.

Бог е готов да даде отговор и насърчение в момент на съмнение. Нашият Бог е Бог на немощните, слабите и онези които имат нужда от подкрепа в моменти на съмнение…

Някои християни крият съмненията си, защото имат погрешното схващане, че да бъдеш истински християнин означава да бъдеш абсолютно сигурен във всичко по отношение на твоята вяра.  

Други отказват да признаят съмненията си, за да не загубят авторитета си.  Те се страхуват от това, че други християни или дори техни невярващи приятели могат да се разочароват от тях и да започнат да гледат на тях с друго око.  

Трети се чувстват виновни за съмненията си и се страхуват, че Бог ще ги отхвърли и ще ги накаже, ако само се осмелят да изкажат гласно въпросите, които си задават.  

Примерът на Тома, обаче ни дава една много по-различна перспектива за това какво ще направи Бог, ако ние бъдем честни със съмненията си.  Забележете, че Исус не отхвърли, не пренебрегна, нито осъди желанието на Тома.  Напротив, Той го уважи!  И вместо да го смачка за това, че изказа съмнението, което беше в сърцето му, Исус го почете като му се яви специално и го покани сам да се увери като постави ръцете си в раните от разпятието (Йоан 20:26-27)

Трябва искрено да споделим с Бога съмненията си, дори и когато ни е много трудно, по две причини - защото Бог дарява вяра... (който търси намира) и защото без вяра не може да се угоди на Бога ...

Трябва да се научим да се задоволяваме с по-малко от 100% разбиране за всичко.

Св. Августин (Блажени) пише: “Ние вярваме, за да разберем, не се мъчим да разберем, за да повярваме..”

Ние не можем да видим цялостната картина, така както Бог я вижда, но не трябва да виждаме цялостната картина, за да вярваме…

Живот “на вяра” е като да караш колата си през нощта по непознат път. Не виждаш пейзажа около пътя, виждаш само асфалта и това, което фаровете на колата отразяват. Ти имаш доверие на строителите на пътя… че той няма а свърши внезапно и ти да катастрофираш… Виждаш само толкова, колкото да можеш да продължиш и останалото е вяра.  

НЕКА НЕ БЪДЕМ НЕВЯРВАЩИ А ВЯРВАЩИ

За мнозина от нас истинският въпрос не остава вкоренен просто в съмнението ни, а в това, което вършим след като сме открили истината!

СТАВАМЕ ЛИ “ВЯРВАЩИ”, КОГАТО БОГ Е ДАЛ ОТГОВОР НА СЪМНЕНИЕТО НИ?

ДЕЙСТВАМЕ ЛИ СПОРЕД ИСТИНАТА, КОЯТО СМЕ ОТКРИЛИ В ПРОЦЕСА НА НАШЕТО ДУХОВНО ТЪРСЕНЕ?

Когато Исус покани Тома да постави пръстите си в раните Му, той всъщност му каза: "Ето ти доказателството, което толкова искаш, отговора, който търсиш.  Сега е време да решиш какво ще правиш оттук нататък - сега, след като ме видя, ще положиш ли упованието си в Мен?"

Ние ще имаме съмнения, но това всъщност не е истинския проблем.  Ние не можем да се оплачем, че не можем да намерим отговори на нашите въпроси, защото Исус винаги се разкрива на онези, които честно пожелаят да Го потърсят.  Проблемът всъщност е нашето целенасочено отказване да отговорим на Исус, когато Той ни отговори положително и разсее нашите съмнения.  

Признай съмненията си!  Сподели ги с Господа, потърси техния отговор!  Синът, Спасителят, че е възкръснал от мъртвите и днес продължава да бъде жив, то бъди готов да посветиш живота си на Него още сега!

Някои хора днес трябва да вземат това решение, а не да се крият зад “съмненията си”. Дали сме готови, когато Бог ни отговори на тях, да Го приемем?

Христос винаги ясно правеше разлика между съмнение и неверие...
Съмнението казва: Не мога да повярвам!
Неверието казва: Няма да повярвам!

Съмнението е „трудност”!  
Неверието е „твърдоглавие”!

Съмнението е търсене на просветление!

Неверието е примирение с тъмнината!



Ще завърша с няколко интересни мисли на известни автори:

"Съмнението не винаги е знак на това, че човекът греши, то често показва, че мисли" – Освалд Чамбърс
"Съмнението е началото, а не края на разума" - Джордж Айлс
"Бог никога не е пренебрегнал въпросите на искрено търсещите" – Макс Лукадо
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg