Трябва ли да ходим на църква, за да сме добри християни?

От време навреме различни хора възразяват срещу необходимостта от редовното посещаване на църква. Същите хора твърдят, че не е нужно да ходиш на църква, за да си добър християнин. Така ли е наистина?

Библията насърчава посещаването на богослуженията. Посланието до евреите увещава: „Нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24-25).

В Библията наблюдаваме примера на апостолите и учениците, които редовно се събираха, за да се покланят на Бога и да общуват (Деяния 2:42).

Защо обаче хората пропускат богослуженията? Наскоро прочетох един пример за пастир, който задал въпроса: Как ще звучат нещата, ако сравним ходенето на църква с ходенето на футболен мач, например? И така, защо не ходите на мач? Вижте възможните отговори:

• Ами, ако искате да знаете, всеки път ми искат пари.
• Хората, които седят до мен, не са особено приветливи.
• Столовете са много твърди и неудобни.
• Ходил съм на много мачове досега, но треньорът нито веднъж не е поискал да се запознае с мен.
• Съдията взе решение, което не смятам за правилно.
• Хората, които седят около мен, са все лицемери – вместо да се интересуват от играта, само коментират кой как е облечен.
• Понякога срещата продължава много дълго време и се прибирам късно.
• Свириха някои песни, които никога не съм чувал.
• Времето за мачовете е много неподходящо, все имам да върша нещо друго.
• Родителите ми все ме водеха по мачове, докато растях.
• Не искам да водя децата си на разни мачове. Нека те сами да изберат кои спортове да харесват.

Накратко казано, ако си търсите извинение, за да не ходите на църква, причини все ще се намерят. Д-р Джеймс Кенеди прави интересен коментар относно ходенето на църква: „Докато бях дете, родителите ми ме водеха в Неделното училище най-редовно. Когато станах тийнейджър остро се възпротивих и отказах да ходя повече. В продължение на 10 години нямах нищо общо с Христос. Търсех всякакви удоволствия, наслади и радост, смисъл в живота, но удовлетворението, което получавах, беше нищожно. Седмици, месеци и години прекарах без изобщо да мисля за Христос. Ако обаче ме питате дали съм бил християнин през всичките тези години, ще ви отговоря с ‚да‘.“

Д-р Кенеди не е ходел на църква, защото не е имал желание. Когато преживял новорождение и сърцето му било променено, Бог променил и желанията му, и сега той иска да ходи на църква, където да слуша Божието слово, да хвали Бога и да общува с вярващите.

Според едно прочуто изказване на номиналните християни от Англиканската църква ролята на църквата е да помага на хората да „се събират, да се намират и да се разделят.“ С други думи, когато се родят, децата биват кръстени в църквата. Като пораснат, се венчават в същата църква. После пак в църквата отслужват погребенията им. В същото време, обаче, църквата няма никакво значение за тях. Колко тъжно.

Лично аз съм открил, че ходенето на църква е свързано с много ползи за мен самия, от участието ми в общото поклонение до насърчението, което получавам от проповедите, които чувам там. Музиката е изключително приповдигната. В църквата, която аз посещавам, се изпълняват както класически християнски мелодии, така и съвременно хваление. За мен е важно да зная, че нося отговорност пред другите вярващи,  те ме подкрепят в молитва и ме насърчават, когато съм в нужда.

Ние не ходим на църква, защото търсим ползата от нея. И при все това такава има. Знаете ли, че според една статистика, направена в САЩ от университета Бейлър, онези бели американци, които ходят на църква, живеят 7 години по-дълго от тези, които не са църковни членове. Когато един чернокож американец редовно посещава църква, по статистика той живее 14 години по-дълго от онзи, който не ходи на богослужения.

Най-важното от всичко е, че Библията ясно говори, че човек не може да бъде истински християнин, ако е откъснат от Божия народ – църквата. Църквата е мястото, където показваме любов един към друг, молим се един за друг, грижим се един за друг и милеем за ближния. Апостол Йоан ни предупреждава, че не можем да твърдим, че обичаме Бога, ако в същото време не обичаме братята. „Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас“ (1 Йоан 4:12).

Посещаването на църква и участието в църковния живот е нещо добро и християните трябва да го разглеждат като благословение, а не като задължение.

Източник: Christianheadlines.com