Трудът – благословение или проклятие

Едва ли има друга сфера в човешкото съществуване, която да е свързана с толкова неудовлетворение и конфликти, колкото трудът. Дори и без да се връщаме към най-отблъскващите модели на труд като робството и крепостничеството, налице е  безкраен списък от проблеми, свързани с труда. Изнурителният физически труд, съпътстван от трудови травми; трудът във вредни за здравето условия; нископлатеният труд,  добре платеният труд, но на цената на унизително отношение от собственици и мениджъри; неморалният труд, който изисква отказ от ценности и достойнство; трудът под непрестанен риск от безработица; монотонният труд, който изпива жизнеността на човешката душа.

Трудовите конфликти са извор на постоянно напрежение в човешкото общество. Негово изражение са дълбокото чувство за лично неудовлетворение и провал от реализацията на пазара на труда, през отказ да се полага труд и примирение с безработицата и безделието, до болезнени амбиции за постигане на кариерни цели, независимо от цената, която трябва да бъде платена. В социален план, вследствие на  натрупани конфликти и неблагополучия в хода на развитието на индустриалното общество, през 19 век е развита теорията за класовата борба, довела през 20 век до една от най-чудовищните  форми на обществено устройство – тоталитарния комунизъм.

Този обзор изглежда в пълно съзвучие с Божиите думи от драматичния разказ от Битие 3 глава: „Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. …. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет. …“. По отношение на труда съществува трайна нагласа, че е изтощителна и мрачна част от човешкия живот. Много  мечти са свързани с отърваване от необходимостта от полагане на труд, стотици филми и романи разказват за фантазията как благодарение на проявена находчивост или необикновен късмет, човек се избавя завинаги от необходимостта да се труди.

Твърде масова е представата за честит  и благополучен живот без труд. Човек мечтае за безкрайно богатство, което някак остава непокътнато, без да бъде полагана умела и постоянна грижа за него.  Това е приказната представа за аристократа. Други мечтаят за безгрижна откъснатост от  материалните неща, каквато е злополучната идея за хипито. Налице е и трето проявление на травматично възприятие на труда, а именно - дълбокото неразбиране към труда на другия. Работници са уверени, че мениджърите „на правят нищо“ и само си харчат големите заплати. Собственици и директори вярват, че работниците „мързелуват“ и чакат само да свърши работния ден.

Бог има отговор на тази ситуация и той е Неговата изкупителна благодат. Нейни знаци са благословеният и плодоносен труд на семействата на патриарсите, удивителното благоуспяване във всеки труд на хора като Йосиф и Данаил, макар и в земя, където бяха попаднали против волята си, обещанието за благословен плод във всяка трудова дейност на Божия народ в земята му, ако е верен в завета с Господа. Всички изброено е свидетелство, че думите от Битие 3 не са последната дума на Бог за човешкия труд.

Изкупителният план за човешкия труд се разгръща в поученията на Новия завет, известни като християнска трудова етика. Трудът е не просто необходимост, предизвикана от насъщна нужда, а израз на етиката на установеното Божие царство. Служителите не работят просто, за да получат одобрението на началниците си, а служат на Бога, вършейки работата си. Поставените в по-висока позиция са призовани да олицетворяват чрез лидерството си характера на Бога, Който на Свой ред е техен Господар. Без да променя непосредствено социалните отношения, тази етика в дългосрочен план променя огромна част от човешката цивилизация. Постепенно се налага идеята за взаимно служение един на друг между хората с различни позиции и отговорности. Чрез работата, която хората вършат, те не просто получават своите по-скромни или по-изобилни средства за съществуване, но прославят Бога. Професията се превръща в служение на Бога, продължение на поклонението пред Бога на работните места. С особена яснота тези принципи са преоткрити в обществата, преживяли християнската Реформация през 16-17 век.

С времето се налага една трудова етика, която смекчава многобройни форми на социални конфликти, но и води до огромно нарастване на благосъстоянието на обществото като цяло. Както всички други проявления на Божието царство, християнската трудова етика съществува паралелно с травматичното преживяване на труда. Трудът е една от сферите, преживяли най-пряко разрушително действие, вследствие загубата на човешката невинност, заедно с отношенията между мъжа и жената. Както християните са уверени в Божието благословение върху семейството и изкупителната благодат, която действа в тази сфера на човешкия живот, същата увереност, придружена с непоколебимо усърдие трябва да имат по отношение на труда.