Опасна тенденция бързо се прокрадва в църквите…

В много църкви и деноминации се наблюдава тенденция, която опасно бързо се разраства. За какво става въпрос? Ако някой водач, пастир или църковен служител си позволи да бъде директен, като изобличава даден човек за грях, това се възприема като осъждане  или отхвърляне. С други думи християните са стигнали до етап, в който не са готови да понесат изобличение, което да им помогне да се коригират и да продължат напред. Вместо това хората, които биват коригирани, се обиждат и предпочитат да се възприемат като жертви, които са отхвърлени.

Подозирам, че мнозина сред вас, които четат тези редове, се сещат за немалко корумпирани, авторитарни или манипулативни водачи, които по-скоро вредят, отколкото да допринасят духовно. По никакъв начин не одобрявам подобни личности, нито твърдя, че другите трябва да ги следват. Когато обаче говорим за изобличаване и коригиране, трябва да признаем, че то е необходимо и уместно. Не говоря за онзи тип хора, които си тръгват, след като с месеци са били увещавани да се коригират, без да е настъпила промяна. Имам предвид хора, които за първи път са конфронтирани заради греховно поведение и моментално се обиждат, и това им дава повод да си тръгнат.

Коригирането не е нещо лично, не е насочено към самия човек, а касае поведението му. То е свързано с израстването в мъдрост и истина. Ако сме склонни да приемем изобличението, когато някой иска да поправим поведението си, и ние откликнем с готовност, това ще доведе и до изобилен духовен живот и истинско страхопочитание пред светия Бог. На свой ред нашето покорство и съобразяване с Божия стандарт, ще доведат до удовлетворение и пълноценен християнски живот.

Живеем в опасни времена. Проповедите все повече акцентират върху любовта и благодатта, и все по-малко върху светостта. Склонни сме така да представяме благодатта, че тя да съответства на нашите представи за святост и праведност. Сякаш забравяме, че Бог е свят и заповядва повече да не грешим. Ние призоваваме хората да дойдат при Христос, но сякаш пропускаме тази истина, а именно, че уеднаквяването с Христос означава отдалечаване от греха. Даваме на хората надежда за вечността, като заедно с това им обещаваме благодат, а те често го приемат така, като че ли свободата на избора им дава и свобода да грешат само защото Бог е любов.

Когато пастири и Господни служители си позволяват открито да изобличават определени грехове, те са обявявани за съдници, които не ни разрешават да се радваме на свободата в Христос. Чувстваме се обидени, засегнати и наранени. Ние говорим за любов, но с лекота изоставяме онези, които до вчера са ни показвали обич и грижа, защото сме били коригирани. И отново ще има мнозина, които ще се оплакват от водачи манипулатори в миналото. Разбирам отлично. Това обаче означава ли, че всички пастири и служители са такива? Съмнявам се. Ако сменяте църквата всяка година, едва ли проблемът е в пастира. Може би проблемът се свежда до нашето отношение към изобличението. Или пък проблемът е в нас самите. Ако непрекъснато бягаме, когато се опитат да ни коригират, имаме сериозен проблем. Разбира се, бързо ще се съюзим с хора, които мислят като нас и също са обидени, засегнати и наранени. Сигурно сте чували израза: „Наранените хора нараняват.“

В тази връзка църквата е изправена пред сериозен проблем. Трябва да се научим как да приемаме изобличението. Разбира се, че има водачи, които са склонни да манипулират, но това не трябва да ни спира да израстваме духовно. Трябва да се научим, че коригирането няма за цел да ни отдалечи от Бога и църквата, а да ни накара да осъзнаем нуждата от освещение. Тогава ще тичаме в присъствието на Христос, а Той винаги ни чака с отворени обятия. Когато отричаме необходимостта от изобличение, стигаме до там да отглеждаме и възпитаваме синове и дъщери, които ще вършат, каквото си искат, без да се съобразяват с Бога.

Нека станем по-добри. Нека не се боим от изобличението. То има за цел да ни усъвършенства. Ако животът ни е посветен на превъзходната любов и сме предадени на Бога със страхопочитание, тогава резултатът ще бъде изобилен живот, постоянна закрила и непрекъснато общение с Божия Син.

Автор: Раян Джонсън

 Източник: Christian Headlines