Защо не седя до съпруга си в църквата?

Четири причини да не седите до съпруга и децата си на неделното богослужение.

        -   Всичко наред ли е между теб и съпруга ти? – запита ме една приятелка.

        -    Да, защо? – на свой ред попитах аз.

        -    Защото не седите един до друг в църквата.

Често чувам този въпрос. Въпросът се свежда до нарастващата нужда от приветливост в църквата. Църквата все по-често е обвинявана в липса на интерес и загриженост. Всяка седмица (или месец) в църквата се появяват нови посетители, които идват, поканени от някой приятел, познат или колега. Други пък са дошли поради собственото си любопитство. Първото посещение е много важно и решаващо. Често пъти то определя дали човекът ще се върне в църквата или ще си изгради негативна представа за нея.

Понякога това означава, че семействата на вярващите, които посещават църква заедно, трябва да се разделят, докато трае богослужението, ако искат да покажат реална грижа за новодошлите.

Ето четири причини, поради които си заслужава да НЕ седите до съпруга си по време на неделното богослужение:

1. Новодошлите не трябва да си тръгват, без към тях да е проявена загриженост и искрен интерес от страна на вярващите. Дали е по-важно да се погрижим за някой новодошъл с риск да навлезем в личното му пространство или пък ще предпочетем да оставим това задължение за някой друг? Възможно ли е да покажем обич и загриженост, без да сме любопитни или инвазивни?
2. Христовото семейство надхвърля границите на биологичното семейство. Ако семействата на всяка цена държат да седят едни до други, как ще се чувстват самотните майки, бащите или възрастните хора, които са дошли в очакване някой да прояви интерес към тях. В църквата моето 5 годишно дете няма нужда от непрестанното ми внимание. Може спокойно да седне до самотна възрастна жена или млада угрижена девойка, и да ги разведри. Тя не е просто моя дъщеря, а е част от Христовото семейство. Същото се касае и за съпруга ми, който за 1 или 2 часа по време на богослужението може да прояви внимание и интерес към новодошъл младеж или възрастен, които чрез него да усетят Божията грижа.
3. Бракът ви не трябва да служи само за ваша полза. Бракът е дар, на който сме настойници не само в наша полза или заради благото на децата ни, а за да се поощряваме към любов и добри дела (Евреи 10:24). Разбира се има и седмици, в които съпрузите ще имат нужда да седят един до друг, особено ако работните дни преди това са били изпълнени с напрежение и имате нужда от рамото на съпруга си до вашето. Обаче нека не забравяме и онези, които нямат тази привилегия, и църквата е единственото място, където се надяват да намерят грижа и утеха.
4. Всички имаме нужда да се отърсим от илюзиите, свързани с църквата. Мнозина напускат църквите, защото се сбогуват с илюзиите си. Ами ако именно илюзиите са част от проблема?! Според немския богослов Дитрих Бонхофер много християнски общности са се разпаднали, защото са робували на илюзии. Обаче Бог бързо разсейва тези илюзии. Бонхофер живее във време, когато разочарованието от църквата и християнството заема епични размери. Той пише следното: „Също както Бог със сигурност желае да ни доведе до познание на истинското неподправено християнско общение, така и ние трябва непременно да сме дълбоко разочаровани: от другите, от християните като цяло, и с малко повече късмет, от самите себе си.”  Бонхофер смята, че отърсването от илюзиите не е краят на християнската общност, а по-скоро преломен момент за нея. Можем истински да видим Христос у човека отсреща само когато илюзиите ни са разбити и виждаме ясно околните и себе си в реална светлина. По-лошото е, че тогава другите ще могат да видят и нас. Подобно на ранните християни всички ние имаме моменти, в които се проваляме. Ако обаче нашата вяра е основана на Човека, който увисна на кръст заради нас, провалът не е краят, а само ново начало.

Моята надежда е, въпреки всички разочарования от църквата, всички ние – семейни, несемейни и деца да пораснем в онази жертвена любов, която преодолява всички различия. И тогава, в онзи ден въпросът към мен ще бъде: „Всичко наред ли е между теб и съпруга ти? Видях, че седите един до друг в църквата.“

Автор: Ребека Маклоклин

Източник: Christianity Today