Когато Словото оживее...

В началото бе Словото…

… без което не би могло да има начало…

… което дава и живот, и светлина за живота…

***

И Словото стана плът и заживя между нас…

„Красива метафора, впечатляващ литературен похват“, удивлявам се, докато нахвърлям в тетрадката бележки върху пасажа. Като старателен студент се опитвам да възстановя оригиналния контекст, в който авторът е адресирал думите си до конкретни свои читатели. В съзнанието ми се изреждат картини на древен Ерусалим, какъвто сме го виждали по филмите – прашен, оживен, шумен. Хора влизат и излизат през градските порти, стичат се към преддверието на храма, пазарите се огласяват от викове на търговци… Изведнъж целият този многолик хаос като че ли придобива фокус, разговорите и стъпките се насочват в една посока, невидима сила сякаш тласка човешката вълна към определена улица, конкретен ъгъл, притегателно място сред тълпата. Там стои самият Той - Словото. С човешки лик. С Божия дух. Словото стана плът. Буквално. Заживя между нас. В същия град, на същата улица.

Неволно поглеждам през прозореца. Ами ако… В същия град, на същата улица? Възможно ли е? Реално ли е? Словото заживя между нас, засели се в нашия квартал, започна да стъпва редом с нас. Заговори на нашия език, зашепна познати и разбираеми думи. За да го видим, да чуем гласа му, да споделим ежедневието му. Да прозрем битието му. Да последваме мечтите му. Заживя като един от нас, за да познае също като нас и радост, и болка, и умора, и надежда… Да замени нашата болка и умора с радостта на истинската надежда… Метафората придобива буквални, физически очертания.

***

В него беше животът и животът беше светлина на човеците… Къде е сега тази светлина? Виждам ли я? Вървя ли към нея? Откъде идват и светлината, и знанието, и словото? Живото слово, но и писаното слово осияват ли тъмнината на невежеството, незнанието и неверието?  Безценен дар е да можем да четем и споделяме Писанието на майчиния си език, със същите думи, с които казваме „обич“ и „дом“, „полет“ и „вдъхновение“.

Нова писменост е създадена с едничката цел Словото да оживее и сред онези народи, които не познават животворящата му сила, да се засели сред тях и да остане. Какво ли посвещение е нужно, за да отдадеш целия си живот си на това да превеждаш и преписваш думите на светлината, за да бъдат те ясни и достъпни за онези, които имат нужда да бъдат осветлени?

Словото стана плът… То става плът отново и отново в мига, в който пръстите жадно запрелистват страниците. Оживява, но и дарява живот. Богатството на всемирното знание се свежда до същността на познаването на Словото. Въплътено, то заживява собствен живот в душата, промълвила с копнеж „Да бъде светлина“ и „Наистина идвам скоро“. Именно чрез него истинската светлина осветява човека и изпълва живота с благодат и истина.

И тогава можем да видим славата му…