Четвъртък, 25.04.2024
В седмицата между три празника – този на учителя и просветителя - 24 май; този на Църквата – 27 май и празника на детето – 1 юни, Евангелски вестник споделя с вас мислите и чувствата на две учителки в Неделното училище. Те от дълги години служат на децата в Християнска църква „Благовестие“, Бургас.
Имаме удоволствието да ви запознаем с Мариана Стоянова и Таня Хамзова.
ЕВ: От колко години сте в това служение и кое ви накара да се заемете с него?
Мариана Стоянова: Повече от 20 години работя с децата в църквата ни. Може да се каже, че стана „ случайно” или по точно обстоятелствата го определиха. По онова време моите деца бяха част от Неделното училище. С водача на служението се познавахме от ученическата скамейка. Имаше нужда от учители и ми беше предложено да се включа, защото това е моята професия. Не чух Глас, но Бог говори и чрез обстоятелствата. Така за мен се изяви призива Му.
Таня: Хамзова: В служението съм от 1992 година. Чух, че в неделното училище се нуждаят от служители и откликнах. И така...до ден днешен.
ЕВ: Кои са най-големите предизвикателства, на които сте се натъквали през годините?
Мариана Стоянова: Осъзнах, че църквата е идеалното, точното място за всеки човек, с уговорката , че никой не е съвършен. Повечето хора влизат с неправилната нагласа и очакване да срещнат безпогрешни, супер хора и …..тогава идва разочарованието. Едва ли има някой, който да не го е преживял. Мисля, че това е първото изпитание за всеки новоповярвал. Ако успееш да се видиш от страни или някой искрен приятел ти каже истината в очите, ако се пребориш с нея или по-точно със себе си, тогава е възможно да преодолееш огорчението и да останеш в служението и в църквата, въпреки негативните неща.
Таня Хамзова: Бях предизвикана да давам и да получавам любов. Също и да оценя подобаващо вечната душа на „малкия” човек. Но най-голямото предизвикателство за мен си остава да се послужи на деца със специфични нужди.
ЕВ: Кое ви мотивира да останете?
Мариана Стоянова: Няма да скрия, че много пъти ми е идвало да се откажа, поради различни причини. Не всичко е само хубава емоция, но с нищо не може да се сравни моментът, когато детски устни неподправено изричат: „ Прости ми Господи , искам да съм Твой!” Да преживееш радостта на Небето, заслужава си трудностите! Инвестицията в децата е най-добрата. Защото 3 е повече от 30 и 10 повече от 50 . Божията математика е по-различна !
Таня Хамзова: Желанието на сърцето ми е да представя на децата Бога на Библията. Да провокирам желание у тях да Го търсят и да Му се доверяват ; да изграждат личната си връзка с Него.
ЕВ: Какво получавате от служението, което познаваме като трудно и безкористно?
Мариана Стоянова: Всяко служение изисква усилие и излизане от личния комфорт. Служението ми помогна да израсна в познаване на Бога. Как ли? Съвсем простичко. Когато започнах да влизам, за да обслужвам дечицата за тоалетна и водичка, бях на година във вярата и слушах Словото, приготвено за децата по-внимателно и от всяко дете. Служителите служиха и на мен. По-късно, когато аз трябваше да подготвям урок, отделях много време да чета и да се моля,за да не се изложа, така че това пак работеше в моя полза! Веселба , глъч, игри, суматоха, смях , сръдни, не е възможно да не те върнат в детството и да се почувстваш безгрижно хлапе, макар и за кратко! Търсила съм за себе си , кое е нещото, което липсва на нас възрастните, а децата го имат и е нужно за Божието царство?
Открих, че да съхраниш детското безусловно доверие е очарователно и ти дава различен поглед върху живота и вярата в Бога! Истински се забавлявам, когато играя с малчуганите от Неделното училище, а така съм в крак с интересите, мисленето, вълненията на тяхното поколение. Това ми помага днес, когато вече съм баба, за да бъда актуална и съвременна за внуците си. В най-трудните моменти от моя живот, усмивките и грейналите детски лица са ме зареждали с надежда, и са ми помагали да продължавам напред .
И не на последно място, служението изгражда огромно доверие между служителите. Най- големите приятелства се раждат там, общите цели и виждане обединяват и създават най- здравите връзки. Да познавам всяка една сестра от екипа в детския отдел, да преживявам обичта и грижата на всяка, е чест и щастие за мен!
Таня Хамзова: Получавам много неща: вътрешна удовлетвореност, че служа на моя Бог; обичта на децата; съслужителки, от които винаги има какво да науча и с които взаимно се изграждаме като дъщери на Царството. Когато служа на децата, служа и на себе си. Докато осмислям темите на уроците и истините, които представям на децата, първо минават през моето сърце. Помага ми да се коригирам, където е необходимо. А, да,...най-важното...служението ме омъжи. Съпругът ми каза, че когато за първи път ме е видял, съм била заобиколена от децата и нещо е докоснало сърцето му...честна дума.
ЕВ: Има ли нещо, което би ви накарало да го изоставите?
Мариана Стоянова: Да изоставиш звучи някак предателски. Аз съм човек, който като се захване с нещо, колкото и трудно да е, го довежда до край (това е качество, дадено ми от Бога). А за края, не мога да кажа! Друг ще го определи, надявам се да бъда чувствителна да го разбера.
Таня Хамзова: Да, ако дойдат млади, пълни с енергия, копнеж и посвещение хора. Всъщност ще се откажа от отговорността на главен учител и ще остана като помощник.
ЕВ: Как бихте подготвили млади мъже и жени, за да поемат служението след вас? Какво непременно трябва да знаят за него?
Мариана Стоянова: Да откриеш и предадеш на млади хора щафетата е толкова важно, колкото и самото служение. Бих им споделила личния си опит, но ще насоча вниманието им към техния потенциал и дарби. Всеки служител е уникален и може напълно да се довери и разчита на Светия Божий Дух, защото това, което преподаваме, е духовно.
Няма да пропусна да предупредя младите приемници, ако искат да се утвърждават в детското служение, ще трябва: Да издържат на високи децибели! Да се сдобият и въоръжат с нужните за това служение енергия ( физическа и емоционална), и безкрайно търпение, необходими много повече, отколкото за което и да е друго служение. Трябва да обичат да играят. Да дават много, много любов и сигурност, защото децата се нуждаят от това! Ако те не получат тези неща, не се надявайте, че ще чуят дълбоките духовни истини, за които сте се подготвяли толкова старателно.
Таня Хамзова: Смятам, че на първо място трябва да бъдат правилно мотивирани, за да оценят по достойнство детското служение. Да са наясно какво точно ще възпроизведе тяхното служение в живота на децата. Отговорност е! Днешните дечица се утрешната църква, която ще трябва не само да устоява вярата си, но и да работи за разширяване на Божието царство сред поколението си.
Ако мога с няколко думи да кажа какви трябва да бъдат служещите (това касае всяко служение), те са: Мотивация, Екипиране чрез обучение, Посвещение, Любов към тези, на които се служи, Търсене на Божието водителство и Покорство.
25.04
Главата на Англиканската църква призова към реформа
25.04
ЕП ратифицира позицията си относно сурогатното майчинство
25.04
Вяра чрез любов
25.04
Благотворителна организация настоява за край на насилието над християни в Нигерия
24.04
Белезите на вярата
24.04
Норвегия празнува 1000 години от приемане на християнството и отмяна на робството
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите