Понеделник, 25.06.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение." Лука 22:40

OnLine
RSS Facebook Twitter

Неделните учители - безценни инвеститори в изграждане на утрешната църква

Main Pic
Публикувана: 25.05.2018
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1107
Коментари: 0

В седмицата между три празника – този на учителя и просветителя - 24 май; този на Църквата – 27 май и празника на детето – 1 юни, Евангелски вестник споделя с вас мислите и чувствата на две учителки в Неделното училище. Те от дълги години служат на децата в Християнска църква „Благовестие“, Бургас.

Имаме удоволствието да ви запознаем с Мариана Стоянова и Таня Хамзова.

ЕВ: От колко години сте в това служение и кое ви накара да се заемете с него?

Мариана Стоянова:    Повече от 20 години работя с децата в църквата ни. Може да се каже, че стана  „ случайно” или по точно обстоятелствата го определиха. По онова време моите деца бяха част от Неделното училище. С водача на служението се познавахме от ученическата скамейка. Имаше нужда от учители и ми беше предложено да се включа, защото това е моята професия. Не чух Глас, но Бог говори и чрез обстоятелствата. Така за мен се изяви призива Му.

Таня: Хамзова:  В служението съм от 1992 година. Чух, че в неделното училище се нуждаят от служители и откликнах. И така...до ден днешен.  

ЕВ: Кои са най-големите предизвикателства, на които сте се натъквали през годините?

Мариана Стоянова: Осъзнах, че църквата е идеалното, точното  място за всеки човек, с уговорката , че никой не е съвършен. Повечето хора влизат с неправилната  нагласа и очакване да срещнат  безпогрешни, супер хора и …..тогава идва разочарованието. Едва ли има някой, който да не го е преживял. Мисля, че това е първото изпитание за всеки новоповярвал. Ако успееш да се видиш от страни или някой искрен приятел ти каже истината в очите, ако се пребориш с нея или по-точно със себе си, тогава е възможно да преодолееш огорчението и  да останеш в служението и в църквата, въпреки негативните неща.

Таня Хамзова: Бях предизвикана да давам и да получавам любов. Също и да оценя подобаващо вечната душа на „малкия” човек. Но най-голямото предизвикателство за мен си остава да се послужи на деца със специфични нужди.

ЕВ: Кое ви мотивира да останете?

Мариана Стоянова: Няма да скрия, че много пъти ми е идвало да се откажа, поради различни причини.  Не всичко е само хубава емоция, но с нищо не може да се сравни моментът,  когато детски устни  неподправено изричат: „ Прости ми Господи , искам да съм Твой!” Да преживееш радостта на Небето, заслужава си трудностите! Инвестицията в децата е най-добрата. Защото 3 е повече от 30  и 10 повече от 50 . Божията математика е по-различна !

Таня Хамзова: Желанието на сърцето ми е да представя на децата Бога на Библията. Да провокирам желание у тях да Го търсят и да Му се доверяват ; да изграждат личната си връзка с Него.

ЕВ: Какво получавате от служението, което познаваме като трудно и безкористно?

Мариана Стоянова: Всяко  служение  изисква усилие и излизане от личния комфорт.  Служението ми помогна  да  израсна в познаване на Бога. Как ли? Съвсем простичко. Когато започнах да влизам, за да обслужвам дечицата за тоалетна и водичка, бях на година във вярата и  слушах Словото, приготвено за децата по-внимателно и от всяко дете. Служителите  служиха и на мен. По-късно, когато аз трябваше да подготвям  урок, отделях много време да чета и да се моля,за да не се изложа, така че това пак работеше в моя полза! Веселба , глъч, игри, суматоха, смях , сръдни, не е възможно да не те върнат в детството и да се почувстваш безгрижно хлапе, макар и за кратко! Търсила съм за себе си , кое е нещото, което липсва на нас възрастните, а  децата го имат и е нужно за Божието царство?

Открих, че да съхраниш детското безусловно доверие е очарователно и ти дава различен поглед върху живота и вярата в Бога! Истински се забавлявам, когато играя с малчуганите от Неделното училище, а така съм в крак с интересите, мисленето, вълненията на тяхното поколение. Това ми помага днес, когато вече съм баба, за да бъда актуална и съвременна за внуците си. В най-трудните моменти от моя живот, усмивките и грейналите детски лица са ме зареждали с надежда, и са ми помагали да продължавам напред .

И не на последно място, служението изгражда огромно доверие между служителите. Най- големите приятелства се раждат там, общите цели и виждане обединяват и създават  най- здравите връзки. Да познавам всяка една сестра от екипа в детския отдел, да преживявам обичта и грижата на всяка, е чест и щастие за мен!

Таня Хамзова: Получавам много неща: вътрешна удовлетвореност, че служа на моя Бог; обичта на децата; съслужителки, от които винаги има какво да науча и с които взаимно се изграждаме като дъщери на Царството. Когато служа на децата, служа и на себе си. Докато осмислям темите на уроците и истините, които представям на децата, първо минават през моето сърце. Помага ми да се коригирам, където е необходимо. А, да,...най-важното...служението ме омъжи. Съпругът ми каза, че когато за първи път ме е видял, съм била заобиколена от децата и нещо е докоснало сърцето му...честна дума.

     ЕВ: Има ли нещо, което би ви накарало да го изоставите?

 Мариана Стоянова:   Да изоставиш  звучи някак предателски. Аз съм човек, който като се захване с нещо, колкото и трудно да е, го довежда до край (това е качество, дадено ми от Бога). А за края, не мога да кажа! Друг ще го определи, надявам се да бъда чувствителна да го разбера. 

Таня Хамзова: Да, ако дойдат млади, пълни с енергия, копнеж и посвещение хора. Всъщност ще се откажа от отговорността на главен учител и ще остана като помощник.

ЕВ: Как бихте подготвили млади мъже и жени, за да поемат служението след вас? Какво непременно трябва да знаят за него?

Мариана Стоянова: Да откриеш и предадеш на  млади хора  щафетата е толкова важно, колкото и самото служение. Бих им споделила личния си опит, но ще насоча вниманието им към техния  потенциал и дарби. Всеки служител е уникален и може напълно да се довери и  разчита на Светия Божий Дух, защото това, което преподаваме, е духовно.

Няма да пропусна да предупредя младите приемници, ако искат да се утвърждават  в детското служение, ще трябва:  Да издържат на високи децибели! Да се сдобият и въоръжат с нужните за това служение енергия ( физическа и емоционална), и безкрайно търпение, необходими  много повече, отколкото за  което  и да е друго служение.  Трябва да обичат да играят.  Да дават много, много  любов и сигурност, защото децата се нуждаят от това! Ако те не получат тези неща, не се надявайте, че  ще чуят дълбоките духовни истини, за които сте се подготвяли толкова старателно.

Таня Хамзова: Смятам, че на първо място трябва да бъдат правилно мотивирани, за да оценят по достойнство детското служение. Да са наясно какво точно ще възпроизведе тяхното служение в живота на децата. Отговорност е! Днешните дечица се утрешната църква, която ще трябва не само да устоява вярата си, но и да работи за разширяване на Божието царство сред поколението си.

Ако мога с няколко думи да кажа какви трябва да бъдат служещите (това касае всяко служение), те са: Мотивация, Екипиране чрез обучение, Посвещение, Любов към тези, на които се служи, Търсене на Божието водителство и Покорство.

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg