Пастирското служение - призвание и отговорност: интервю с п-р Иван Врачев, председател на СЕПЦ в България

ЕВ: П-р Врачев, представителите на най-голямата Евангелска деноминация в България за пореден път ви гласуваха огромно доверие,  за което сърдечно ви поздравяваме. За околните тази позиция означава изключително признание, но и немалка отговорност. Моля, в тази връзка да коментирате известната българска сентенция „Тежка е царската корона.“

П-р Иван Врачев: Отдалеч може би изглежда като „царска корона“, но като се вгледате отблизо, виждате, че е „трънен венец“… Това е краткият ми шеговит отговор с езика на метафорите. Но ако говорим сериозно, аз съм много благодарен на всички делегати на Двадесет и втория редовен събор на СЕПЦ и особено на пасторите и ръководителите на църкви за гласуваното доверие.

Както пасторското служение, на което сме се посветили с моята съпруга, така и отговорността ми като председател на СЕПЦ приемам не като признание или престиж, а като призив и отговорност, които са ми възложени от Бога. Напълно съзнавам, че тази отговорност в много случаи надхвърля моя капацитет. Това, което ми дава сила и увереност, е доверието ми в Божията благодат. Тези вярващи, които ме познават отблизо, знаят, че имам едно мото и то е: „Божията благодат винаги е достатъчна“. Аз съм извлякъл тази сентенция от Божиите думи към ап. Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9). Вярвам, че за всяка отговорност, за която съм призован от Бога, Той дава достатъчна мярка на благодат и ресурси, за да мога да я изпълня. Доверието ми е изцяло в Него.

ЕВ: Кои са най-големите предизвикателства, които служител на този пост, има пред себе си?

П-р Иван Врачев: Преди 8 години, когато за пръв път поех тази отговорност, най-голямото предизвикателство беше неизвестността, тъй като не познавах естеството на моите нови отговорности, нито можех да си представя какво ме очаква. Спомням си, че тогава бях истински уплашен първоначално от моята номинация и след това от избора. И наистина първият ми мандат беше труден и изпълнен с предизвикателства, за които не съм предполагал, и за които нямах необходимия опит. Вторият ми мандат беше значително по-лесен, но въпреки това не липсваха трудности и болезнени моменти.

Днес вече добре познавам своите отговорности, но най-големите предизвикателства пред мене продължават да бъдат от една страна – съчетаването на духовната и административната работа, а от друга – съчетаването на отговорностите ми като председател на вероизповеданието и като пастор на местна църква.

Само Бог знае какво се крие в бъдещето. Затова не мога да разчитам на опит или на рутина. Познавам добре братята, които бяха избрани в съюзното ръководство, и им имам пълно доверие. Но преди всичко доверието ми е в Бога.

ЕВ: Кое е най-трудното в активизиране на младото поколение „да поеме щафетата“ в служението?

П-р Иван Врачев: Спомням си началото на 90-те години, непосредствено след началото на демократичните промени. За кратко време бяха основани много нови църкви. Много вярващи от моето поколение, а и по-млади от нас се посветиха на пасторско служение. Като че ли тогава потребността от служители до голяма степен беше посрещната. Беше основан Библейският институт и други библейски училища, в които се обучаваха много студенти.

През следващите години, в които нямаше такъв темп на основаване на църкви, а повечето средни и по-големи църкви имаха вече свои служители, като че ли не усещахме така осезателно нуждата от нови попълнения и не полагахме достатъчно целенасочени усилия да мотивираме и да подготвяме следващите поколения младежи да разпознават и да откликват на Божия призив. През този период имаше млади хора, завършили Библейския институт и готови да се посветят на служение, но ние не съумявахме да им предоставим възможност за това. Поради тази причина много от младите се демотивираха относно посвещението им в служение.

Сега времето е много по-различно и младите са ориентирани преди всичко към тяхното светско образование и професионална реализация. Твърде малко са тези, които мислят и се подготвят за служение. А в скоро време поколението служители, започнали своето служение в началото на 90-те години, ще трябва да се оттегли и „да предаде щафетата“. Но големият въпрос е дали има достатъчно на брой подготвени млади хора, които да я поемат. Този въпрос поставих и на събора.

Аз считам, че моята лична мисия, мисията на новото съюзно ръководство и на цялото ни движение е да работим за мотивирането на младите вярващи да разпознаят и да приемат Божия призив за служение. Затова се моля на Господаря на жътвата да изпрати млади работници на жътвата, но в същото време осъзнавам нашата отговорност да ги разпознаем, да ги обучим и да им създадем необходимите условия да служат.

ЕВ: Смятате ли, че е налице „пропаст между поколенията“, и то не само между църковните служители, а между вярващите като цяло?

П-р Иван Врачев: Такава „пропаст между поколенията“ съществува в обществото, в което живеем, и тя е много дълбока. Но като цяло в църквите ни тази „пропаст“ е много по-слабо изразена. На повечето места въпреки културните различия между поколенията, въпреки различните им възприятия, разбирания, предпочитания и начин на изразяване, виждам, че до голяма степен има взаимно зачитане и съобразяване. Като че ли отживяха проблемите от 90-те години, когато в някои църкви „прехвърчаха искри“ между поколенията – особено по отношение на хвалението. Аз вярвам, че един от признаците за духовното здраве на дадена църква е когато всички поколения заедно се покланят и служат на Бога.

ЕВ: Как виждате бъдещето на църквата след 10 години, ако не сме свидетели на Христовото идване до тогава?

П-р Иван Врачев: След 10 години, ако Христос още не е дошъл, в активно служение ще бъде поколението, което е след нас, включително и тези служители, които очаквам с Божията помощ да се посветят в недалечно бъдеще.

Определено тогава времето ще бъде още по-усилно и по-трудно. Духовната тъмнина ще бъде още по-сгъстена. Съгласно Христовото пророчество любовта на мнозинството ще бъде още по-охладняла. Въпреки тези негативни тенденции аз вярвам, че Бог поддържа един духовен баланс: „…където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Това ми дава основание да се моля и да вярвам служителите от следващите поколения да бъдат още по-посветени, а вярващите и църквите да бъдат по-силни, по-ревностни и до по-голяма степен да живеят в динамиката на Святия Дух.

ЕВ: Какво бихте препоръчали на Евангелски вестник в ролята му на медия, която не само информира, но и се стреми да образова и насърчава?

П-р Иван Врачев: В настоящото време все повече се налага либералното християнство – както от богословска, така и от морално-етична гледна точка, все повече се приема плурализма в доктрините и идеите, като се достига до крайности и дори до ереси. Виждаме, че дори световно известни християнски медии са се подали на тези съвременни тенденции.

Моята препоръка към „Евангелски вестник“ е: когато информира и образова, да отстоява консервативната християнска позиция, от която да отразява всички събития, и безкомпромисно да разпространява непоклатимата и неподвластна на времето библейска истина.

ЕВ: На снимката по-горе са фотографирани служителите от новото ръководство на СЕПЦ, както и членовете на съюзната контролно-ревизионна комизия.