Варнава - апостолът, от когото се нуждаем днес

Големите водачи по правило са хора, до които трудно се живее. Хората, чиято визия очертава пътищата за развитие на цели поколения, надарени с необикновен кураж и талант, често са лишени от усет за индивидуалните нужди на мъжете и жените, които са най-близо до тях. Известен парадокс е, че добрите плодове от труда на великите лидери  са най-пълноценни за хората, които са на известна дистанция от тях. В същото време непосредственото обкръжение на надарените с лидерски талант често е травматизирано от близостта със силната личност. Голяма част от конфликтите и разделите в човешките общности – политически движения, бизнес или неправителствени организации и да – християнски църкви, произлизат именно от тази известна специфика на лидерските характери. Още по-често от разрояването на общностите е единичното отпадане на травматизирани бивши служители, близки сътрудници и приятели.

Светът е пълен с хора, които някога са били близки до известни водачи и са били част от ядрото на някоя общност, а днес са сами, опитвайки се да слепят парчетата на своето минало по начин, който да им позволи да продължат напред. Наред с тази често срещана история, съществува и един по-щастлив сценарий, когато някой лидер, близо до водача, е развил специални умения, на които са посветени следващите редове.

Варнава е един от главните герои на книгата Деяния, между глави 9 и 15. За първи път е споменат в 4:36 като „Йосий, наречен от апостолите Варнава, което значи син на увещание“. Една доста по-късна и несигурна традиция приписва на Варнава участие в служението на Господ Исус, но тук ще се придържаме към разкритото в книгата Деяния. От това първо споменаване на Варнава става ясно, че той продава земята, негова собственост и слага парите „пред нозете на апостолите“. Варнава безрезервно се присъединява към месианската общност в Ерусалим, която свидетелства, че Исус е възкръснал. Този епизод разкрива и първото качество на характера на Варнава – неговата безрезервна отдаденост.

Обръщението на Савел е съпроводено от обяснимото недоверие на учениците спрямо изявения им гонител. Когато се завръща от Дамаск, Савел „се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик“ (9:26). Тогава именно Варнава довежда Савел при апостолите и им разказва цялата история на неговото обръщение. Отношението на църквата към Савел е променено и „той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.“(9:28). Този епизод разкрива още няколко черти от личността на Варнава. Той не се влияе от преобладаващото мнение, а изследва обстоятелствата и представя една достоверна картина. Не е склонен да прежали с лека ръка един човек, когото е по-лесно да избягваш, отколкото да приемеш. Когато сме на чуждо място, е добре да срещнем някого като Варнава. Когато репутацията ни е обременена с трудно минало, е чудесно пътят ни да се пресече с някого като Варнава. Когато сме наклеветени и слуховете за нас са повече от реалните факти, ако наблизо има някой като Варнава, тази ситуация може да бъде преодоляна.

Никак не е случайно, че апостолите решават да изпратят до Антиохия именно Варнава, където „голямо число“ гърци „повярваха и се обърнаха към Господа“ (11:20-22). Именно непредубеден човек, който е посветен да изследва безпристрастно нещата, е подходящ да разбере и оцени случващото се сред тези чужденци. Варнава веднага разпознава делото на  Божията благодат и започва да служи на повярвалите гърци. В този момент авторът на Деяния ще напише думите, които представляват най-доброто описание на Варнава: „той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра“ (11:24).

Има хора, за които уверено можем да кажем, че са добри. Те по правило рядко са най-забележимите и открояващи се личности в една общност. Има и хора, за които е видно, че познават помазанието на Духа. Те горят в огъня на Духа и влизат от предизвикателство в предизвикателство, изправяйки се срещу всяка преграда за благовестието. Но когато за един човек се свидетелства, че е „добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра“, тогава е видно, че става въпрос за личност, близо до която е леко и безопасно да бъдеш. И въпреки динамиката, стресът, неизвестното, тези хора създават една атмосфера на сигурност и приемане, която позволява на всеки да се почувства у дома.

Следващата стъпка на Варнава е да издири Павел и да го въвлече в служението в Антохия. „Тогава той отиде в Тарс да търси Савла“(11:25). В това кратко изречение твърде ясно са вплетени човечността, личното отношение и добротата, с които действията на Варнава са характерни. Едно от първите неща, които Варнава и Павел правят заедно, е да съберат помощи за бедстващата църква в Ерусалим, където освен гоненията вярващите страдат и от лоша реколта и оскъдна храна. Разбира се, помощта е предадена лично от Варнава, придружен от неговия съработник Павел (11:29-30).

Идва и моментът случилото се в Антиохия да се разпространи в цялото Средиземноморие. Бог ясно нарежда: „Отделете ми Варнава и Савел“( 13:2), и двамата другари са изпратени от общността в Антиохия да правят ученици от всички народи. Първото място, на което Варнава и Савел започват своето ново служение, е родното място на Варнава – остров Кипър (4:36; 13:4). В хода на това пътуване, авторът на Деяния започва да нарича Савел Павел (13:9), а когато се посочват имената на двамата апостоли името на Павел се споменава преди това на Варнава (13:46), а когато се говори за целия екип е наричан „Павел и дружината му“ (13: 13). Павел е във вихъра си – поучава, изобличава, предизвиква, изцелява, върши знамения. Той е „главният говорител“(14:12). Варнава изглежда зарадван и доволен.

Когато Варнава е лидер на църквата в Антиохия, за общността е ясно, че Бог  е истинският глава на църквата и Той решава: “отделете ми Варнава и Савел“. Когато Варнава и Савел се превръщат в Павел и Варнава, това е същото суверенно управление на Бога, което Варнава разпознава и приветства. Варнава е до Павел, когато животът му е в опасност (14:20), когато трябва да защитят делото на Светия Дух пред хората, които изопачават благовестието (15:2) и когато се явяват пред апостолите, за да потърсят подкрепа за служението сред езичниците (15:4-5).  Екипът на тези двама мъже се увеличава – от Ерусалим към Антиохия с тях тръгват Варсава и Сила (15:27), в самата Антиохия заедно с тях служат в поучението още „мнозина други“(15:35). Духът на откритост и споделяне, бликащ от Варнава, тържествува.

В този контекст е и последният епизод, в който Варнава участва в книгата Деяния. Още при първото пътуване до Ерусалим, свързано с даряването на помощта от Антиохия, обратно с тях тръгва племенникът на Варнава, Марко. Същият потегля с тях към Кипър, когато Варнава и Павел са изпратени на тяхното мисионерско пътуване. Там Марко „е прислужник“(13:5) на екипа. Когато обаче служението напуска родния Кипър и акостира в Мала Азия, Марко решава да се върне в Ерусалим (13:5). За Варнава този избор не изглежда да е проблем, Павел мисли по друг начин (15:38). Преди да заминат отново да посетят местата, на които са основали църкви, съдбата на Марк застава между тях.  Варнава не е склонен да откаже служение и развитие на младежа. Павел е фокусиран върху сериозните предизвикателства, които ги очакват и не желае в екипа да участват хора, в чиято мъжественост не е уверен. Така пътят на Варнава и Павел се разделя. Варнава заминава  с Марко за родния Кипър (15:39), нататък книгата Деяния разказва само за удивителното служение на Павел.

Сякаш това е последното нещо, което научваме за Варнава. Но не е точно така. Книгата Деяния завършва с пленничеството на апостол Павел в Рим, в очакване на процеса срещу него (28:16). Но посланията на апостол Павел продължават косвено разказа за неговото помазано служение. Специалистите са почти единодушни, че Посланието до Колосяните е писано именно по време на това задържане под стража в Рим. В неговия край четем топли думи за „Варнавовият сестрин син Марко“(4:10). Същото четем и в Посланието до Филимон (23), писано по същото време. Изглежда „добрият човек, пълен със Светия Дух“ е прокарал мост над поредната пропаст, формирала се от неблагоприятни обстоятелства, особености на характери и нашите граници като човешки същества. И изглежда този път приятелството между Павел и Марко е трайно. Години след това, при своето второ задържане в Рим, апостол Павел ще напише до Тимотей: „вземи Марко със себе си, защото ми е полезен за служението“ (2 тим 4:11). Някогашният определен като безполезен младеж сега е желан съработник от някога определяния като подозрителен ученик. Между тези двама младежи, предали живота си за Божието царство, автори на евангелие (според традицията именно Марко е авторът на едноименното евангелие) и послания, използвани от Светия Дух, за да достигне до стотици милиони и милиарди хора, стои Варнава, който повярва и в двамата.

Варнава е апостолът от когото имаме нужда. Апостолът, на когото може би някой от четящите е призван да прилича.