Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Християнинът - благочестив и доволен

Main Pic
Публикувана: 26.06.2018
Автор: Юрий Вълков
Прочетена: 2099
Коментари: 0
Лев Николаевич Толстой, който още приживе е признат за патриарх на руската литература, в началото на 1886 година пише един от своите най-известни разкази „Много ли земя му трябва на човек?“. Главен герой е селянинът Пахом – мъж обзет от силна страст към забогатяване и все недоволен от това, което има. Колкото и да разширявал своите владения, винаги му се струвало тясно и недостатъчно. Един ден той получил шанса да се сдобие с повече земя. Научил, че башкирите продават земя на безценица и така се запалил, че още на следващия ден оставил жена, деца и дом, и тръгнал на път,  за да купи много земя  за малко пари. Разпитал как да стигне до мястото и след 7 денонощия пристигнал на башкирска земя. Огледал я, видял как живеят хората там – чай, килими, месо и мляко колкото си искаш. Хората били сърдечни. Макар да не знаели езика му, те така обикнали Пахом, че решили да му дадат, каквото му хареса. Намерили преводач, казали му предложението си и Пахом отговорил: "Повече от всичко, което харесах тук е вашата земя. При нас е тясно, и цялата земя е разорана, няма къде животни да пасеш. А при вас е много и e добра, такава още никъде не съм виждал."  Помислили башкирите и отговорили, че му дават земя, колкото поиска. Пахом обаче искал да има гаранция, че земята е негова и предложил да си плати за нея. Башкирите отговорили, че цената е 1000 рубли на ден. Първоначално Пахом не разбрал каква е тази мярка, но хората му обяснили, че ще искат да плати 1000 рубли за земята, която ще може да обходи за един ден. Помислил си Пахом и решил, че за ден може да се обиколи доста земя и на драго сърце се съгласил, удивен от главозамайващата оферта. Единственото условие било да се върне при залез слънце.
 
От вълнение Пахом не  успял да заспи цяла нощ, а когато призори затворил очи, сънувал, че някой навън се смее. Излязал и видял мъжа, който му предложил изгодната сделка. Когато се  приближил се, видял не човек, а дявол с рога и копита, който седи и се смее. Пред дявола лежал мъж - бос и гол, с един потник на тялото си. Като се вгледал по-внимателно Пахом видял, че човекът всъщност е мъртъв, и че този човек е самият той. Уплашил се селянинът, събудил се от сън, събудил и останалите, впрегнали конете и тръгнали. Пристигнали сред една огромна степ, по средата малко хълмче. Качили се всички на хълма и предложили на Пахом да започне обиколката. Светнали очите на Пахом, затрептяло сърцето – най-накрая – земя колкото иска. Сложили шапката на вожда на земята, която да отбележи откъде да започне и къде да пристигне Пахом, и селянинът тръгнал. Вървял дълго. Алчността му давала сили, но замъглила съзнанието му и той надценил силите си. Успял да обходи много земя и да се върне, но само за да чуе последните думи на вожда, преди да издъхне. А слугата взел лопатата и изкопал гроб, толкова голям, колкото от петите до главата и това била всичката земя, която Пахом успял да спечели. Така сънят му се сбъднал. Толстой неслучайно нарича този разказ „Много ли земя му трябва на човек?“.
 
Колко актуално е всичко това и днес. Толстой пише своя разказ в края на 19 век в Русия, но истината, която разкрива е толкова валидна и за 21 век, когато светът е полудял в надпреварата да има повече и повече. Заобикалящата ни култура внушава нагласата, че за да бъдем щастливи, трябва да имаме повече и това е главната хипотеза, която стои зад всички реклами: „Не можеш да бъдеш щастлив, докато не притежаваш този или онзи продукт“. Ако не можеш да го купиш сега, можеш да платиш по-късно, вземи на изплащане. Няма проблем, дори без лихви, само го купи и бъди щастлив. И хората се хващат за стръвта и прекарват живота си в едно кредитно робство, купуване и трупане на неща, от които повечето не успяват изобщо да им се насладят. Животът им преминава в надпревара за щастие, което така и не успяват да консумират. Тук е и най-голямата ирония, че цялата суматоха около стремежа да имаме повече е в името на удовлетворението, което е все по-трудно достижимо. Хората си казват: „Ех, ако имам малко повече, тогава ще бъда щастлив”. Така ли е, наистина? Когато попитали Нелсън Рокфелер, представител на известната богата фамилия, колко пари трябва да има, за да живее комфортно и удовлетворено, милиардерът отговорил: „Малко повече, отколкото имам сега”.
Известният канадски художник, Ралф Бъртън пише следното: „Имах в живота си всичко: трудности, приятели, успех. Сменях жените и къщите, пътешествах из целия свят, но ми омръзна постоянно да измислям с какво да се заема през 24-те часа, от които се състои денонощието.” Тези негови думи били последните преди да сложи край на живота си. Странно, но това е поредната личност, която макар да е имала всичко, все пак е изпитвала неудовлетворение, подобно на  милиони хора по света днес.
 
Изглежда доволството изобщо не зависи от социалния или икономически статус на дадения човек. Днес имаме много повече отколкото са имали нашите предци, притежаваме неща, които надхвърлят и най-смелото въображение. Вместо да перем на ръце в студените води на реката, имаме автоматични перални. Вместо да готвим на открито, примитивно огнище, в кухнята днес имаме печки. Вместо да спим на купчина слама, събрана върху каления под, днес имаме комфортни легла и огромно разнообразие от матраци – от ортопедични до антибактериални. И какво ли още не... А къде е нашето удовлетворение?  Един от руските мислители на 19 век, Петър Астафиев много точно е отбелязъл: „Животното страда само, когато е гладно, притеснено, премръзнало или е нарушена някоя от жизнените му функции; ситото, свободното и спокойно животно само се наслаждава. Единствено на човека е присъща загадъчната привилегия да страда при пълно задоволство, в здраве, богатство, почести и слава.”
 
Защо се получава така? Защо привидно задоволени хора все пак са недоволни и страдат? Защо даже при едни и същи икономически и социални условия, животните са доволни, а хората - не? Отговорът е много прост и очевиден особено за онези, които се вслушват в Библията като Божие Слово. Въпросът за недоволството или доволството не е от икономически, политически или социален характер. Касае се за духовно постижение, а не за нещо, което произтича от покупателната ни способност. То е състояние на ума и сърцето… Христос говори в Лука 6:45, че „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.” И в този ред на мисли удовлетворението или недоволството (независимо дали е оплакване или  алчност и ламтеж за повече), е въпрос на сърце и духовност. Оттам идва всичко – от начина, по който сърцето пречупва живота – независимо дали е богатство или бедност, здраве или болест. Удовлетворението не зависи от това, което имаме, а от това, което сме…
 
Същото ни казва и Павел в 1 Тимотей 6:6. Той свързва доволството със сърцето, което е благочестиво. В стих 6 апостолът казва: „а благочестието с удовлетворение е голяма печалба”. Забележете предлога „с”. Всички знаем от граматиката, че предлозите показват отношения на зависимост между думите в изречението. Предлогът „с”, който употребява Павел в стих 6, показва, че има тясна зависимост между благочестието и удовлетворението.  Или с други думи, удовлетворението е продукт не на онова, което имаш или придобиваш в живота. То зависи от начина, по който живееш. Удовлетворението е възможно най-вече в живота, посветен на Бога, живот в благочестие. Гръцката дума, използвана тук за благочестие е „еусебея” и означава благоговение и почит към Бога. Тоест, става дума за начин на живот и отношение, мотивирано от преданост и почит към Бога, където Бог е на трона, където Неговият авторитет и воля имат определяща стойност и характер във всеки аспект от живота на човека, и той не е егоцентричен, а богоцентричен, посветен на Бога. И именно, когато това се случи, казва Павел, ние придобиваме тази невероятна печалба – да бъдем доволни и удовлетворени. И така благочестивият човек намира това, което целият свят търси.
 
Как точно благочестието повлиява на нашето удовлетворение? Първо, когато сме фокусирани върху Бога ние имаме правилната перспектива спрямо материалните неща в този свят. Там е съсредоточено основно нашето недоволство и безпокойство, което в крайна сметка е концентриране върху нещо временно, а то няма да ни ползва винаги. В стих 7  Павел казва, че след като нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем от него. Йов пише: „Гол излязоха от утробата на майка ми, гол и ще си отида“. И ако е така, тогава изглежда глупаво да съсипваш здравето и времето си в постоянно "блъскане" да имаш повече, защото в крайна сметка всичките ни притежания и материални успехи нямат никаква стойност на фона на вечността.  И това отрезвява, успокоява…забавя темпото и те кара да търсиш удовлетворение в нещо, което наистина си струва. Това е инвестицията във вечния живот, за която Исус говори в Матей 6 глава. Това е съкровището, което нито молец, нито ръжда разяждат: „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Забележете как нашите приоритети повлияват дълбоко нашата вътрешност и можем да бъдем удовлетворени истински само тогава, когато сърцата ни са вкоренени във вечните неща.
 
Второ, благочестивият човек, който обича Бога, е свободен от алчност, свободен от любовта към парите и богатството. Павел казва, че те вкарват човека в различни примки и много безразсъдни и вредни желания, които потопяват хората в провал, мъки и гибел (9-10). Погледнете наоколо - колко разбити семейства и съдби има, не заради нещо друго, а заради алчността – алчност на братя и сестри помежду си. Спомнете си молбата на един такъв брат към Исус в Лука 12:13…и отговора на Исус, Който вместо да прояви съчувствие, предупреждава потърпевшия за собствената му алчност. Какво да кажем за алчността на съпруга или съпругата, заради  която единият е лишен от достатъчно внимание и грижа, и това разрушава брака им. Или родителите, които заради стремежа да имат повече, работят денем и нощем, или тръгват по чужбина, лишавайки децата си от нужното внимание и грижа, а това води до тежки последствия за подрастващите. Когато обичаш Бога, ти си свободен от тези рискови фактори, защото сърцето ти принадлежи на Него, а когато сърцето ти е в Бога, ти просто не можеш да служиш на парите. Спомнете си за онова радикално взаимоизключване, за което говори Исус в Евангелието: „Никой не може да служи едновременно на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обикне другия, или ще бъде предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.“
 
Трето, благочестивият човек се доверява на Бога във всичко, което има или няма. Вярата в Божията грижа му помага да бъде доволен, дори тогава, когато губи.
Спомнете си свидетелството на Павел във Фил 4:11-12: „научих се да съм доволен..знам да живя в изобилие, знам да живия и в оскъдица, научен съм във всичко и всякак: и сит да бъда и гладен, в изобилие и лишение…“  - Павел се е научил да бъде доволен във всичко. Забележете, че опитът на Павел ни подсказва, че човек се учи да бъде доволен. Той казва за себе си – „защото се научих да съм доволен...” Това ще рече, че преди не е успявал, но сега вече може. Удовлетворението не е даденост, то се постига. Това духовно качество не идва от само себе си, то трябва да се развие. Как?  За много хора днес тайната на доволството е да се отрекат от желанията си, подобно на стоиците, по времето на Павел. Стоиците са считали, че човек може да бъде доволен, ако се откаже от своите желания до степен, в която просто нищо не му е нужно (днес – будизма). За други тайната на удовлетворението е в самовнушението „всичко е наред“, „не ми пука“, „все едно ми е“. Например, счупил си чаша, „все едно ми е”. Изгубил си кучето, откраднали са ти колата, запалила се е къщата, или ти самият си се разболял, просто кажи „все едно ми е” и така ще се научиш да бъдеш доволен винаги и във всяко нещо. Но кой може да издържи на подобно самолинчуване? Да не говорим за неговата „здравословност”.
 
Вижте как се справя Павел: „всичко  мога чрез Христос, Който ми дава сила“. Павел се е научил да е доволен в малкото и в многото, във всички обстоятелства, не чрез отричане от желанията си или усилията на своята воля, а чрез своята зависимост от Бога в Христос.  Ето къде е изходът от стреса и робството на материализма – доверието в Бога и Неговата върховна грижа! Вижте какво ни се казва в Евреи 13:5-6 за връзката между вярата и удовлетворението. Ясно е, че любовта към парите и имането води до стрес и недоволство или до едно нестабилно удовлетворение. Тя зависи от вашето икономическо състояние – дали то се движи нагоре или надолу.  От друга страна, обаче, доверието в Божията грижа ни дава мир и удовлетворение дори в малкото, което имаме, защото знаем, че Той няма да ни остави да пропаднем. И тук е истинското удовлетворение, защото основата е стабилна и тя е в силата и грижата на суверенния Бог, а не в променящите се обстоятелства.
 
Четвърто, благочестивият човек е човек, чийто сърце е пълно със жажда за Бога, и това го насища така, както нищо друго в този свят не може да го насити. Когато говорим за насищане, нека не забравяме, че богатството е като морската вода, то не само не утолява жаждата, но още повече я разпалва (римска поговорка). И Соломон още преди столетия казва това в Екл 5:9: „който обича сребро, няма да се насити на сребро…“ Единственият, който може да насити душата, е Бог.
Давид пише в Пс 63:2-6 – „Боже, Ти си мой Бог; в ранно утро Те търся. Душата ми жадува за Теб, плътта ми копнее за Теб в една суха, изнурена и безводна земя. Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята мощ и Твоята слава. Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям, докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си. Като с мас и тлъстина ще се насити душата ми и с радостни устни ще Те възхвалява устата ми…“ Само в Бога можем да изпитаме истинска радост и удовлетворение. Пс.4:7 „Сложил си в сърцето ми радост, по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното”. Знаете ли, че много хора около нас се изкачват по стълбата на успеха и богатството, само за да открият един ден, че стълбата е на погрешната стена. Ето защо Соломон казва, че всичко е суета на суетите и единствено връзката със Създателя дава смисъл и удовлетворение в живота.
 
И така, „благочестието с удовлетворение е голяма печалба”! Бог ни е призовал към живот на мир и удовлетворение. Когато Бог създаде Адам и Ева и ги постави в Едемската градина – те нямаха нито къщи, нито коли, нито дори дрехи, които да облекат, но имаха мир и сигурност в Божието присъствие и грижа. И те бяха съвършено щастливи хора, до момента, когато змията пося в тях желанието да имат повече от това, което имат…да станат богове… И всички знаем какво се случи тогава с тях. Когато избраха да имат повече, те наистина спечелиха, например, кожени дрехи, но изгубиха радостта, мира и удовлетворението и това премина във всички човеци. Исус дойде да поправи нещата. Той избра да има по-малко и се лиши от славата, която е имал преди идването на земята. Той дори отиде на кръста, лиши се наистина от всичко, за да върне отново Божието Царство за нас. Остава ние да Го приемем с вяра. Забележете описанието на Божието Царство в Римляни глава 14: „…Божието Царство не е ядене и пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух“.
 
Какъв е изводът? Къде е ключът към радостта от живота – в това да потърсим преди всичко Божието Царство и поставим Бога и Неговата воля на трона на нашия живот. Тогава освен радост и удовлетворение Бог обещава, че и всичко останало ще ни се прибави. А в крайна сметка, с понятията на Толстой – "колко ли земя му трябва на човека?", а според Павел: „като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни“.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg