Сряда, 26.09.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си." Еремия 10:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Апостолите Петър и Павел - еднакви, но и толкова различни

Main Pic
Публикувана: 29.06.2018
Автор: Ангел Петков
Прочетена: 781
Коментари: 0

Да се пише за тези двама титани на вярата е истинско предизвикателство. Без съмнение те са най-авторитетните герои на Новия Завет – като личности и като автори на писма, намерили своето място в канона. И това не е случайно, защото и двамата са допринесли много с живота и делото си за старта на християнското движение преди 2000 години. До ден днешен апостол Петър се почита от Римо-католическата църква като „първият римски папа“, а главата на тази църква се счита за негов приемник. Апостол Павел, макар да не се издига в култ така, както католиците издигат колегата му Петър, е главен авторитет за протестантите, а неговите писма са в основата на протестантско-християнското богословие.

И двамата респектират със своя забележителен живот, който е пример в устояване на вярата, въпреки трудностите. И Петър, и Павел са преминали през много изпитания. Петър прави впечатление с безпрекословната си любов към Христос. И в тази си своя любов той стигаше дори до крайности, които Господ Исус не одобряваше. Нека си спомним, че той допусна сатана да му внушава мисли, като пожела на Исус да не се случи това, което Той предрече за Себе Си, а именно мъките и страданията, които бяха част от Мисията Му. Петър нападна войника, дошъл да арестува Исус и му отряза ухото. Дори когато се изплаши и отрече, той плака, осъзнавайки какво е направил. Беше готов заради Исус да ходи по водата, заради Него беше готов и живота си да даде. На хълма на Преображението искаше да направи шатри за Исус, Мойсей и Илия, но нищо не каза за себе си – той просто искаше да бъде с Исус, без да мисли за своето удобство. Петър получи привилегията да бъде първият пастир, първи да изнесе евангелизационната реч на Петдесятница, първи изпратен при езичниците.

Павел е от второто поколение апостоли – ако първите 12 са пратеници на Исус, след тях са пратениците, ръкоположени и овластени от Църквата. Савел беше гонител на християните, но подобно на Петър това беше криворазбрана и проявена любов към Бога. Докато гонеше християните той считаше, че служи на Бога. Видял тази му любов, Бог го срещна и след като разбра истината, Павел стана ревностен последовател на живия Христос. Павел разгърна започнатото от Петър като занесе Евангелието на езическия свят. При това, подобно на Петър, Павел преживя гонения, неразбиране от своите, но не се предаде и остана твърд до края. Според преданието, позовавайки се на писаното от римските историци Тацит и Светоний, и двамата велики апостоли умират мъченически, но с радост, че са победили, устоявайки своята вяра. 

  И Петър, и Павел получиха нови имена. От Симон (послушен) се роди Петър (камък, канара), а от Савел (измолен) се издигна Павел (малък). Първият се научи на послушание, за да върши не онова, което той смята за добро, а онова, което Господ изисква от него, а вторият беше измолен от Църквата, още докато гонеше , преследваше и затваряше нейните последователи, за да стигне дотам да нарича себе си "най-последен и най-голям от всички грешници", малък в собствените си очи, но мощно употребен от Светия Дух за велики дела, които надминават и най-смелото въображение. И двамата извършиха Божията воля в живота си, като до последната минута "не бяха свои си". 

И все пак двамата са две различни вселени. И това е нормално – Бог използва различни хора за различни цели. Павел беше високо образован с богословско образование, докато Петър беше рибар, но имаше добри познания в областта на юдейската вяра. Независимо от това, че първи занесе Благата вест на езичниците, Петър остана верен на юдейските традиции, докато Павел беше революционер – именно неговите писма положиха основата на окончателното отделяне от юдаизма и формиране на християнството като самостойна религия. Но и двамата бяха мощно употребени от Бога – всеки с дарбите, заложбите и способностите си. Всеки един от тях беше поставен на своето място и на точното време, така че Бог употреби дори техните слабости, за да извърши нещо превъзходно.

И днес личностите на апостолите Петър и Павел са вдъхновение за вярващите. Всеки християнин може до някаква степен да види себе си както в единия, така и в другия. И двамата са един велик пример за подражание, към който всички ние можем и трябва да се стремим. И при това не трябва да забравяме, че най-великият ни пример е Христос, заради Когото те стигнаха до край и дори дадоха живота си. Думите на Павел „Пътят свърших, вярата упазих“ трябва всеки да бъде в състояние да каже за себе си. Спомняйки си за тези велики мъже на вяра ние трябва да си дадем сметка дали животът ни е достоен за Господа така, както бе достоен техният.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg