Петък, 29.03.2024
Ако се разровите из пресата или слушате актуални репортажи, ще узнаете, че "Джулай морнинг" е български празник с английско име, който има своите почитатели вече 30 години. Пак според статии с различни източници празникът е възникнал като протест срещу комунистическата власт, но тази идея сякаш е остаряла. Според други, на Джулай морнинг се празнува свободата, близостта до природата и любовта между хората, по подобие на хипи движението. Името е свързано със заглавието на хит, на групата "Юрая Хийп", а един от членовете ѝ, Джон Лоутън ежегодно изпълнява едноименната песен на концерти по българското черноморие (от 2004 година насам), именно на зазоряване на 1 юли.
Историята на този празник е малко противоречива. Доста хора се борят за първородството на идеята да посрещат изгрева на 30 юни срещу 1 юли. Идеите им също се различават и варират от „никой да не посреща повече изгрева сам“ до „хайде да стоим цяла нощ на брега, да се обичаме, да пеем, да пием и да се забавляваме чак до изгрева на сутринта“. Има и такива, които го правят в поклонение на слънцето. За мен лично от всички възможни определения най-предизвикателната формулировка се свежда до следното: „Символът на Джулай Морнинг е недоволството и желанието за свобода на личността“.
Желанието за свобода от хората, посрещащи и празнуващи Джулая, се изразява в стоене цяла нощ на брега на морето, пиене, пеене, в някои случаи дивашки купон, водещ до фатални последици и накрая - посрещането на слънцето. Питам се аз обаче - от какво искат да се освободят тези хора? Как точно се освобождават, докато посрещат слънцето? Отпадат ли грижите им по неизплатения им заем? Детето им, което злоупотребява с алкохол или наркотици, освободило ли се е? Проектът, който толкова дълго е тежал на врата им като хомот, отпуснал ли е примката си? Срещу какво точно изразяват недоволството си? Какво се случва в сърцата им, след като слънцето започне да пече по пладне?
Ако прочетете архивите, свързани с "празника", с тъга ще откриете, че някои от хората, които са посрещали Джулая в първите години или са станали зависими от наркотици, или са умрели от предозиране, или са сложили край на живота си. Други са зависими от алкохол, а трети от посрещане на слънцето и окултни практики. Всичко това ми звучи като заробване. И пак – от какво се освобождават?
И аз обичам да посрещам изгрева. Наслаждавам се на съвършеното му излизане, докато стоя на брега, сякаш слънцето изплува от морето. Не мога да се нагледам на различните и в същото време толкова еднакви топли цветове. Но освен поклонение към неговия Творец, друга наслада не ми носи и тази ми е достатъчна. Стига ми да зная, че моят Бог се е погрижил за мен всеки ден да изгрява топлото слънце и да ме радва.
Как е възможно да търсим свободата извън нейния създател - самият Бог, Създателят на вселената? Този, Който създаде самото слънце, на което хората искат да се поклонят, не заслужава ли цялата неподправена хвала и почит?
Невъзможно е да имам свобода без Този, който казва, че едва "когато познаем истината, ще бъдем наистина свободни!" Във време, когато стотици млади хора търсят свободата в промяна на обстоятелствата или в изживявания, постигнати с помощта на стимуланти, аз като християнка имам невероятна привилегия да твърдя, че съм освободена. Истината е една – тази толкова жадувана свобода може да бъде намерена само на едно място - в Личността на Божия Син, който дойде, за да изяви Бога. Истината съзираме в поклонението пред Нейния Творец, Бога на истината. Не на слънцето. Не на приливите и отливите. На източника на истината, пътят и животът, Господ Исус Христос.
А истината освобождава. Ненапразно Исус казва: „Елате при Мене, всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мене, понеже Съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Матей 11:28-29). Аз съм далеч от морския бряг в момента, но се надявам да има привилегировани и освободени, които може и да имат смелостта да споделят Истината с някого, който би я търсил именно тази нощ или при изгрев, на Джулая... Ако не мога да отида, мога поне да се моля за това.
А иначе, Празник е, поредният Неделен ден, който ни напомня за Възкръсналия Господ и за Неговото скорошно Второ идване, както и за благоприятната Господна година, която е средство за спасение с поредния изгрев. Мисля си, че мога да засвидетелствам за Истината и без да стоя на морския бряг при изгрев, стига само да познавам нейния Източник. Искам животът ми да бъде една непрестанна покана, която сочи към Извора на свободата.
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите