Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Кой съм аз всъщност?

Main Pic
Публикувана: 05.07.2018
Автор: Георги Гърдев
Прочетена: 1809
Коментари: 0
В древногръцките театри, актьорите не са използвали много грим, за да персонифицират героя, когото представят. За тази цел те са използвали маски, направени от гипс или глина, поставени на пръчка, за да ги държат пред лицето си, докато трае пиесата. Такива актьори са били наричани с гръцката дума  ὑπόκρισις, или преведено на съвременен български – лицемери. В началото, думата е била използвана само за актьорите, но много бързо се е превърнала в нарицателна за човек, който е един, а се преструва на друг. Такова беше и обвинението, което Павел отправи към апостол Петър в Антиохия:
"И заедно с него (Петър) лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им" (Галатяни 2:13).
 
Много често, ние си слагаме такива маски – ставаме лицемери. Лошото за нас е, че понякога забравяме да свалим маската и живеем живот на лъжа. Християните, трябва да си такива, каквито Бог изисква от тях – на нас не ни трябват маски или грим, за да покажем силата на Божието царство.
 
Въпросът, на който всеки християнин трябва да си отговор, е: "Кой съм аз?"
 
Всеки иска да започне на чисто и често минаваме през този процес на обновление, особено в моменти на загуба - загуба на памет, дом, идентичност, страна, семейство и др. Интересното е, че като християни, ние трябва да направим точно това, защото ние сме изгубили идентичността си (старото "аз") и сега трябва да разберем кои сме.
 
Кой съм аз в Спасителя? 
 
Малко странен въпрос, но той е бил в основата на спора между Павел и Петър в Антиохия. Коя е твоята християнска идентичност?  Много често като християни не знаем кои сме и какво правим, и ставаме буквално като лумпени. Оставяме се да ни ръководят други, уж казваме, че сме едни, пък живеем като лицемери.
 
Чуйте как отговоря апостол Павел на въпроса Кой съм в Спасителя: "Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия син, който ме възлюби и предаде себе си за мене" (Галатяни 2:20).
 
Обърнахте ли внимание? Павел казва невероятни неща! Съразпнах се със Спасителя – жив съм, но това не съм аз – Спасителят живее в мен. Какво да ви кажа за живота, който продължавам да живея в тази смъртна плът? Ами аз го живея чрез верността на Божия Син, Който ме обикна и предаде Себе Си за мене. Това е сърцевината на християнския живот. Когато се питате: “Кой съм аз в Спасителя?” – това е единственият възможен отговор. Християнинът е човек, който си е изгубил паметта за това кой е бил и какво е правил, и трябва да приеме новата си идентичност и да живее с нея – да придобие нова основа в живота.
 
Въпросът, който много хора си задават, е кой е Божият народ? Израел или езичниците? Въпросът продължава да се задава и до ден днешен, и има много объркани и християни, и израилтяни. Само Христос е представител на истинския Божият народ, защото само Той е верен на Бога, само Той е истински израилтянин, само Той обикна Отец с цялото Си сърце, ум, сила и душа, и само Той обикна ближния като Себе Си! Това е основата на всеки християнин – ние сме Христови.
 
В нашето егоистично и индивидуалистично общество е много трудно да разберем това, което казва Павел, но по най-прост начин можем да обобщим, че: тези, които принадлежат на Спасителя са в Спасителя. Това е старозаветна идея, царят представлява народа си. Какъвто е царят, такъв е и народът му. Най-ярък пример за това виждаме в историята с Давид и Голиат – Давид преставляваше Израил, и когато той победи гиганта, цял Израил победи филистимците (1 Царе 17). Първата част на фразата на Левски е подобна на това разбиране “Ако спечеля, печеля за цял народ …”
 
И така, остава всеки един от нас да отговори индивидуално на този въпрос, ако казва, че принадлежи на Спасителя. Кой съм аз в Христос?
 
Само знайте, че според Библията ние сме народът на Спасителя, и в нас  живее Неговият живот; и понеже най-характерното за Христос е Неговата любяща вярност – то това трябва да е и най-характерното и за нас. 
 
Ние имаме любяща вярност – вяра в Бога, който изпрати Сина Си да умре за нас.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg