Понеделник, 22.07.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;" Ефесяни 6:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

Не е ли време за честни молитви?

Main Pic
Публикувана: 15.07.2018
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1051
Коментари: 0
През годините съм забелязал в себе си нещо интересно. Когато се моля, понякога казвам това, което смятам, че Бог иска да чуе от мен. Когато съм ядосан на някой човек, аз се моля: „Господи, благослови го.” Когато в живота ми се случва нещо, което ме плаши, казвам: „Господи, разчитам на Теб и не ме е страх от нищо.” 
 
Но често когато се моля по този начин, аз не съм докрай честен към Бога. Аз премълчавам чувствата, които смятам, че не е добре да изпитвам като християнин и се преструвам, че те не съществуват. На теория знам, че това е глупаво, защото Бог вижда в сърцето ми и знае какво има там. Но на практика понякога се страхувам да извадя наяве някои неща, да ги облека с думи и да ги кажа на Бога.
 
Хората, които са писали Библията, очевидно нямат подобни задръжки и не се колебаят да казват неща, които могат да ужасят някои съвременни християни.Чуйте например Псалм 59:   "Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.…Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват. Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.…Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече,… Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града; Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени."
 
Никога не съм чувал християнин да се моли с такава молитва. Представяте ли си какво би станало, ако в неделя сутрин пастирът вдигне ръце и се помоли по подобен начин? 
 
Псалмите са поезия и съвсем целенасочено подсилват понякога до крайност изразяваните чувства, за да постигнат определен ефект. Но тук има и нещо повече. Псалм 59 е написан по конкретен повод. Давид пише тази песен, след като цар Саул праща в къщата му хора, които да го убият. Това е моментът, в който Давид от национален герой се превръща в преследван беглец и изгнаник, заради завистта на управляващия цар.
 
Давид се чувства на дъното. Той е предаден, подтиснат, знае, че с него са постъпили напълно несправедливо заради завист и себични подбуди. Той чувства в себе си желание за разплата. И ето, Давид идва при Бога и Му казва всичко това в прав текст, без да крие нищо. Господи, това чувствам в момента!
 
Псалмът не казва, че тези чувства са правилни или добри. Не означава дори, че този, който ги изразява, ще действа според тези чувства. Псалм 59 просто ни показва, че Давид чувства това и го изразява пред Бога. Години по-късно, когато има възможност да убие цар Саул (който отново го преследва), Давид категорично отказва: „Той е Господният помазаник и аз няма да вдигна ръка срещу него.” Но точно сега това е, което Давид чувства.
 
Има една цяла група псалми, наречени „псалми-проклятия,” с които християните обикновено не знаят какво да правят. Най-известният от тях е 137 – вероятно заради песента на Бони М по негов текст. "При реките на Вавилон, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; На върбите всред него Окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна В чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие." 
 

В 586  г. пр. Хр. южното еврейско царство Юдея е завладяно от Вавилон. Столицата Ерусалим е разрушена, храмът е изгорен до основи, а голяма част от населението е откарано в плен в чужда страна. За всеки евреин това е време на ужас и отчаяние. И тогава идват стихове 8-9:  Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!" Може да ни звучи ужасяващо, но това е, което тези хора чувстват в момента. И те не се колебаят да сложат своите чувства пред Бога и да ги изплачат пред Него.

Жан Калвин нарича псалмите „анатомия на душата….Няма нито една изпитвана от нас емоция, която да не е отразена в псалмите като в огледало. Или по-точно, Светият Дух оживява тук всичките скърби, съжаления, съмнения, надежди, грижи, объркване, накратко, всички тревожни емоции, с които човешкият ум се сблъсква....Във време на криза за нас е твърде лесно да пазим чувствата си затворени в нас. Това само увеличава бремето ни и огорчава ума ни против Бога.”
 
Обратно, когато Му кажем какво чувстваме – страх, объркване, гняв – ние можем да намерим изцеление. Някои от тези чувства може би трябва да се променят с Божията помощ, но първата крачка към това е да сме честни, че те са в нас, а не да се преструваме, че ги няма. 
 
Тогава започваме да се молим истински. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg