Неделя, 22.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление" Притчи 24:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Има ли цена устояването в изпитанията?

Main Pic
Публикувана: 18.07.2018
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1861
Коментари: 0
На първо място да си зададем въпроса „Какво е изпитание?“, макар че няма кой знае какво да се умува тук –  в най-чистата му форма това е изпит. Едва ли някой обича да го изпитват, но се оказва, че не само е необходимо, а в определени случаи е и жизнено важно. И тъй като не мога да говоря за други хора, ще разкажа от личен опит.
 
За мен устояването има една-единствена цел – да не нараня Бога. Трудно понасям тази мисъл. Това ме амбицира да Го търся повече, да издържам на нещата, които се опитват да ме съборят, да Го хваля повече, да Го познавам по-дълбоко.
 
Когато диагностицираха първородната ни дъщеря с левкемия, бяхме в шок и това е естествено. Никой не очакваше, че палавото, прекрасно, весело момиченце, ще бъде покосено от рак. Но ... случва се и в семействата на Божиите деца. Тогава идва изпитанието – ще потърсиш ли Бога? Или ще се дистанцираш от Него? За мен не толкова в събитието е трудността, колкото в постоянството в общението с Бога.
 
В никакъв случай не съм перфектна, но знам, че Бог използва този период от живота ни, за да ни приближи още повече до Него. Използва този момент, за да ни покаже колко много ни цени и какво означаваме за Него. Ден след ден, ден след ден Той ни приближаваше към Себе си. Използваше състоянието на малката ни дъщеря, което в някои дни беше много добро, в други дни ни се струваше, че е на ръба между живота и смъртта. Имаше периоди, в които показателите й се сриваха и само вярата, че Господ е в контрол, ни запазваше и ни показваше  каква е любовта Му – силна, вярна, неотменима, вечна.
 
А как се справихме ние ли? Ние често Го разочаровахме с нашите действия и думи. С нашето неверие. Защото винаги, когато се притесняваме, ние сякаш крещим в сърцата си: „Не вярвам!“  Това наранява доброто сърце на Бога, нашия Небесен Баща...
 
Аз намирах утеха в поклонението и хвалението. Там, в поклонението, бях скрита от настоящата реалност и проблеми. За това толкова обичам, когато се покланям на Бога – там намирам спокойствие, там имам свобода, там усещам необятност, там е Той.
 
Бог използваше семейството и приятелите ни за подкрепа. Много познати и непознати бяха с нас в този тежък период от живота ни. Насърчаваха ни, смееха се с нас, плачеха с нас, молеха се с нас. Те освежаваха душата ни. 
 
Един ден (никога няма да забравя този момент) показателите на дъщеря ни отново бяха започнали да падат, а тя беше в ремисия. Аз започнах отново да се притеснявам, защото всяко едно падане на показатели можеше да доведе до рецидив. Това би означавало завръщане на левкемията, а аз не знаех дали имах сили отново да минем през цялата химиотерапия. Това щеше да означава  престой в болницата отново. Представях си как отново трябва да оставя другото ни бебенце, което тогава беше вече на около година и половина и всяко ново влизане в болница  му причиняваше невероятен стрес. Стресът беше невероятен и за съпруга ми. Не можех. Не исках. Нямах сили. Точно тогава Бог ме срещна: „Как казваш, че вярваш в Мен, като се притесняваш?“ И тогава дойде онзи мир, който никой ум не може да схване. По средата на битката, дойде спокойствието, че, каквото и да дойде до нас, Той вече Е там.
 
Колко струва устояването в изпитанията ли? Струва отношенията ти с Бога. Изпитът е време, в което да докажеш, че няма нищо по-важно от Христос. От любовта ти към Него. Че поставяш любимия си мъж след Него. Че поставяш любимите си деца след Него. Работата си след Него, приятелите, животът ти. 
 
По Божията милост дъщеря ни беше излекувана. Бог отново и отново доказваше Своята вярност. 
 
Сега, след толкова години, когато се обърнем със съпруга ми назад, виждаме как Бог ни е водил във всеки един момент. И виждаме и свидетелстваме, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога и че нищо не е в състояние да ни отдели от любовта Му.
 

Бележка от редактора: На снимката по-горе отляво на дясно - Люба (с бебето Дария в утробата ѝ), Любо, Деница и Спасимир Канелови от Пловдив, малко след като са научили новината, че семейството ще се увеличи с още един член.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg