Вярвате ли в чудеса? Смятате ли, че има невъзможни неща? Мислите ли, че Бог е Бог на чудесата само в определен отрязък от времето?
Струва ми се, че в Библията има личности, които като че ли бяха абонирани за Божието чудно действие. Почти всяко тяхно действие водеше до чудеса и знамения. И разбира се, нямам предвид само служението на Исус Христос.
Помислете си за Павел и за всичките неща, които се случваха около него и чрез него. Момче падна от високо и умря. Павел се помоли и детето възкръсна. Павел беше затворен и измъчван, но хвалеше Бога и Бог го освободи от оковите със свръхестествено знамение. Павел беше ухапан от отровна змия, всички смятаха, че смъртта скоро ще го настигне, а всъщност той се държеше така, сякаш нищо не се е случило.
А какво ще кажете за Илия? Интересна личност е този пророк. Като че ли чудесата в живота му бяха ежедневие. Първото и единствено възкресение, описано между първата страница на Битие и 3 Царе е свързано с молитвата на великия пророк. Какво мислите за чудото с огъня, който падна върху жертвата върху издигнатия от Илия олтар. Жертва, която беше обилно полята с вода. След „усърдната” молитва на пророка цели 3 години и половина не валя дъжд. Той беше хранен по чуден начин от враните – едни лакоми хищни птици, чието естество е такова, че никога не биха отстъпили храната си. И не на последно място, чудо е това, че пророк Илия бе отнесен към небето в огнена колесница.
Когато четем за чудесата около Илия ние оставаме с впечатлението, че пророкът е бил непоклатим духовен войн. Някой, който никога не унива, никога не се уморява, никога не изпитва самота, никога няма лош ден… Но всъщност Словото казва, че „Илия беше човек със същото естество като нас”.
Можете ли да си представите, че ние с вас сме подобни на Илия? Можете ли да изброите чудесата във вашия живот? Колко пъти сме се молили „усърдно” и Бог е извършвал чудо, подобно на някое от тези в живота на Илия?
И все пак Илия и ние с вас сме създадени от едно и също тесто и от един и същи Творец, от един и същи Чудотворец.
Ако чудесата не са реалност с такава честота в живота ни и обществото ни, то или времето на чудесата е преминало, или ние с вас не сме толкова усърдни в молитвата. Бог със сигурност не се е променил.
И въпреки прекрасните неща, които се случваха в живота на Илия, а посредством неговото служение и в живота на другите, за мен едно от най-чудните преживявания на пророка с Бога е свързано с любовта и милостта на Всевишния. Възхищавам се на чудото, при което Бог докосна съкрушеното и унило сърце на Илия и го преобрази.
Вярвам, че знаете една от най-паметните случки в живота на Илия: пророкът предизвика целия народ с думите: „…До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него...” (3 Царе 18:21), след което унижи и унищожи вааловите пророци. В резултат на това всички, които се бяха събрали на хълма Кармил: ", паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог” (3 Царе 18:39).
След подобна победа ние очакваме Илия да е в приповдигнато настроение, но вместо това той изпадна в отчаяние и избяга (около 160 км), за да се скрие в пещера на планината Хорив (3 Царе 19:1-18). При Илия отчаянието дойде от заканата на една нечестива царица, на име Езавел: „Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях” (3 Царе 19:2).
Илия се уплаши. Потърси усамотение, като отпрати слугата си и не се спря, докато не стигна до пустинята, където се отдаде на изтощението, разочарованието и отчаянието си („А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” 3 Царе 19:4).
Отчаянието, както казва един автор е „най-мрачното от човешките чувства, може да ни примами, да ни подлъже и дори да ни унищожи”. Състоянието на Илия не ми е непознато. Сигурно не е чуждо и на вас? Усещането, че никой не ни разбира, че сме останали сами, че сме жертви, че нещата не се получават, тежестта на чувството за вина, силното самосъжаление е състояние, което може да прекърши всяко сърце. Този Илия можем лесно да го разберем. Илия, който е седнал под смриката (хвойната) ни е близък.
Чудо е това, което прави Бог. Вместо да смъмри пророка, Той изпрати ангел Господен да го насърчи и нагости, и да му даде посока (3 Царе 19:5-7). След това Бог отново посети унилия пророк, докато живееше в пещера на планината Хорив. Божият въпрос: „Що правиш тук, Илие?”, повторен два пъти (3 Царе 19:9, 13) много ми напомня за разговора на Бога с Адам, след грехопадението. Бог потърси Илия, както търсеше Адам. Бог се интересува от Илия, както се интересуваше от Адам, както се интересува и от нас. Бог не само пита, но и чу оплакването на пророка, и след това му даде посока (цел, поръчение и задача) и насърчение, че не е оставен сам. Не е ли това едно чудно действие от Божия страна?
Има една стара песен, в която пеем „Много хора питат ме навсякъде в света: Защо не стават чудеса, както някога?”. В нея се пее, че Бог не се променя и че вярваме как продължава да върши чудеса. Самият аз съм бил свидетел на чудни Божии дела в моя живот, а и в живота на други хора. Чел съм, че Бог не е спрял да възкресява хора. Вярвам в Бога на чудесата. Удивявам се на Неговата сила и мощ, но има едно нещо, което ме остава безмълвен. Едно чудо, което за мен е уникално.
Това, че Бог не се отказва от хората, дори и когато те са разочаровани и отчаяни, търси ги, лекува ги и им дава посока, това за мен е едно от най-големите чудеса. Чудото на излекуваните сърца. Хора, които отиват със своите душевни проблеми и намират при Бога прибежище и сила. Още по-прекрасното е, че Бог не изчака Илия да напусне пещерата, а отиде при Него. Излекува сърцето му и го подготви за последните му мигове на тази земя.
Същият този Бог е лекувал неведнъж и моето сърце. Иска да излекува и твоето!
Ако му позволиш, това ще бъде едно неописуемо чудо.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите