Защо църковната дисциплина е толкова важна?

Двата основни елемента в църковната дисциплина са здравото библейско учение (образователен аспект) и добрите примери за благочестив живот в местната църква (практичен аспект). Новите християни се нуждаят не само от проповеди, но и от достойни примери около себе си на вярващи, чийто живот е отражение на Божието слово.

Що се касае до аспекта на поправлението, то е налице, когато някой вярващ насаме изобличи брат или сестра за грях в живота му. Най-тежката форма на църковна дисциплина включва отлъчване от църковно общение заради явни грехове. Не може да има поправление, ако първо не сме се погрижили да покажем на новия във вярата какво означава християнството в Слово и на дело.

За съжаление, в съвременната църква дисциплина се упражнява все по-рядко. Добре е, че в последните години този аспект от църковния живот се възражда. Защо е толкова важно да прилагаме дисциплина в църквата? По-долу ще изброим три причини:

1. Първата причина касае Божието име и целта на християните да прославят Бога, а не да Го обезславят в живота си и с делата си. Християни, които постоянстват в грях, служат за съблазън на невярващите и те закоравяват сърцата си за Бога. Онези, които отхвърлят благовестието, използват неверните християни като свое оправдание. Господ желае църквата Му да бъде чиста, свята и непорочна (Ефесяни 5:27). За съжаление, обаче, има християни с различно духовно ниво и не всички отразяват Божията святост по подобаващ начин. Когато не упражняваме църковната дисциплина, както Библията го изисква, ние пренебрегваме изискването да прославяме Бога и вместо това Го обезславяме. Пастирите и библейските служители никога не трябва да забравят предупрежденията от книгата Откровение, глави 2 и 3.
2. Втората причина има за цел да опази стадото на Христос. Ако допуснем горчив корен да проникне и се разпростре в църквата, то грехът ще се разраства и заразява, съгласно предупреждението от Евреи 12:15. Един изгнил плод ще развали и останалите. С думите на Павел: "Малко квас заквасва цялото тесто" (1 Коринтяни 5:6). Когато публично порицаем онези, които постоянстват да живеят в грях, ние изпращаме индиректно предупреждение към всички членове на Христовото тяло. В контекста на темата за дисциплината Писанието казва: "Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх" (1 Тимотей 5:20). Християнското освещение е в пряка връзка със страха от Господа. Добър пример за това е случаят с Петър и Павел, когато Павел си позволи открито да порицае Петър за лицемерието му, след като започна да страни от общуване с езичниците, след идването на юдаистите (Галатяни 2:11). Когато апостол Петър беше порицан, църквата получи ценен урок. 
3. Третата причина за църковната дисциплина цели възстановяването на съгрешилия. В тази връзка Калвин коментира: "Необходимо е нечестието на вярващите да бъде изобличено посредством нужната дисциплина и наказание, така че съгрешилите да осъзнаят греха си, вместо да се закоравят, ако се отнесем с тях лековато." Целта на църковната дисциплина е да спечелим брата си (Матей 18:15), да възстановим грешника (Галатяни 6:1) и да спасим душата му за деня на Христос (1 Коринтяни 5:5). Ако трябва да засрамим някого с цел да се покае, ще трябва да го сторим! Павел предупреждава: "Ако някой не се покорява на думите на това послание, забележете го и не общувайте с него, за да се засрами. Обаче не го считайте като неприятел, а го съветвайте като брат" (2 Солунци 3:14-15). Ако съгрешилият е Божие дете и е част от стадото, Господ ще използва срама и тоягата, за да го върне обратно. Църковната дисциплина не е привична за съвременното християнство, но е сериозно изискване в църквата на Новия завет. Трябва да добавим, че дисциплината трябва да се упражнява с любов и загриженост, в духа на Христос, с цел изграждане и завръщане в християнското семейство. Тоягата на Христос винаги е размахвана с любов.

Всички съвременни църкви трябва да се завърнат към позабравения модел на църковна дисциплина, характерен за Новозаветната църква, колкото и да е неприятно това. По-важното е, че е в хармония с изискването на Библията. В крайна сметка Господ Исус Христос е този, който я въвежда. Той със сигурност знае как да наставлява Своята църква по-добре от нас и можем да Му се доверим.