Понеделник, 23.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление" Притчи 24:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Природозащитници ли са християните?

Main Pic
Публикувана: 27.07.2018
Автор: Юрий Вълков
Прочетена: 1067
Коментари: 0
В Псалм 24 четем: „На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва…“. Къде е обаче църквата и какъв е нашият принос като християни за възпитание и проявление на грижовно отношение към околната среда и нейното опазване?  Въпросът изглежда може би странен, защото на пръв поглед е съвсем очевидно, че вярващите би трябвало да бъдат най-грижовните стопани на земята, предвид вярата им в Бога, като Създател на творението. Ако бъдем честни, нещата не стоят така. Има християни, които вместо да спомагат за разрешаване на екологичните проблеми, се превръщат в директни или индиректни средства за задълбочаване на тези проблеми. Те използват нецелесъобразно водата, секат безразборно дървета, хвърлят боклука навсякъде, използват твърде високи градуси за отопление и т.н.
 
Какво ще кажем за безгрижното „И какво от това?“ Често пъти чуваме съвсем осъзнатото и дори „библейски“ обосновано: „Христос така или иначе ще ме вземе от тази земя; тя е просто една временна спирка по пътя към вечността; или „защо да се тревожа за околната среда, Бог така или иначе държи всичко под контрол?“ Има и такива, които отиват още по-дълбоко в дебрите на богословското философстване, граничещо с древното гностично учение, срещу което се бореха апостолите, а именно разделението между материята и духа - материалният свят е маловажен, важен е духовния живот, небето, а не нашето отношение към земята. Има и такива, които казват, че нашата задача е да евангелизираме света, а не да грижим за земята, която така или иначе е написано, че ще бъде изгорена.
 
Всички тези извинения, в различни форми, можем да срещнем навсякъде, дори днес, когато светът повече от всякога е загрижен за състоянието на околната среда. И вместо християните да помогнат с нещо в този процес, тези „християнски“ оправдания по един или друг начин създават предпоставки не само за безгрижност и равнодушие, но и целенасочено немарливо отношение спрямо земните ресурси и екология. Трябва да осъзнаем, че опазването на околната среда не е само морален въпрос, но дълбоко духовен. Ако трябва някой да покаже пример за защита на Божието творение, това съм аз, който се наричам християнин и вярвам в Бога Създателя, и един ден Бог ще ми потърси отговорност дали съм пазел или погубвал земята, която Той е създал.
 
Първата и фундаментална истина, когато говорим за християнския мироглед в сферата на екологията се свежда до Псалм 24:1. Светът, в който живеем не е наш. Ние не сме нито създатели, нито собственици, а ползватели, които получават и живота си, и земята и земните ресурси, и можем само да управляваме. Павел задава риторичния въпрос в 1Кор 4:7 „Притежаваш ли нещо, което да не си получил?“ Изключително важен въпрос! Всичко което сме, и всичко което имаме в този свят принадлежи на Бога, защото всичко започна с Него. Бог е Този, Който превърна хаоса в една физическа планета в изобилен живот. Павел пише в Римляни 11 – „всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него“. Или както пише Давид: „На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва“. Това означава отговорност за всяко неуважение към Неговата собственост! Бихме могли да го кажем и по друг начин – в положителен аспект, това означава, че ако обичаш Собственика, трябва да уважаваш и собствеността Му! Нашето отношение към околната среда и природните ресурси, трябва да показва, че обичаме и почитаме Онзи, Който ги е създал и инвестирал мъдрост, сила и енергия за да бъдат такива, каквито са. Да се грижиш за Божието създание, означава да издигаш Неговата слава като Собственик (Откровение 4:11). 
 
Следващият арумент е: Човекът е настойник на Божията собственост! В Битие 1:28 Бог съобщи на Адам първото му призвание и ангажимент: "да обработва земята и да я пази". Идеята е да я защитава, а не да я експлоатира. Бог е поставил човека над природата с цел не да тероризира онова, което му е поверено, а да управлява.  Владейте, без да разхищавате, управлявайте, без да унищожавате. Това, разбира се, не означава да се отнасяш към Божието творение като към сувенир и да го пазиш, някой дори с пръст да не го пипне. Самият Бог каза на човека, че ресурсите земни са за негова полза - за храна и удобство. Околната среда не е подарък, който трябва да пазим в стъклена витрина, но подарък, който да използваме и консумираме с цел да поддържаме нашия собствен живот.
 
Има едно голямо НО и то касае разумното и правилн стопанисване на Земята и нейните ресурси. Да ползваш нещо, без да го погубваш, а дори да умножаваш. Добрият настойник в Библията не губи, а печели, когато е нает да управлява (Мат. 25 – притчата за талантите). Бог ни е предложил един удивителен свят на красота и изобилие, и ние трябва да го ценим и съхраняваме. В тази връзка Айнщайн казва: „Дългът на всеки човек е да върне на света най-малко еквивалентното на това, което е взел от него“. Нашето призвание от Бога е да бъдем грижовни настойници на нещо, което Му принадлежи, а не да злоупотребяваме с Неговото богатство. Затова разумното стопанисване на природните ресурси преди всичко има библейска мотивация, а не политическа, социална и икономическа. Както Бог се грижи за човека, така и ние, създадени по Неговия образ трябва да се грижим за земята с вярност, мъдрост и отговорност. В противен случай, ще си имаме работа със Създателя! Защото, всички вреди, които правим на този свят е оскърбление и престъпление срещу Самия Бог, за Когото  в Откровение 11 глава се казва: „дойде времето да погубиш погубващите земята“.
 
Идеята за настойничество предполага още, че използваш повереното по начина, по който Бог иска от теб и в съответствие с Неговата воля (Лук 12 : 42-46; 16: 1-9). Следователно, духовно е не само да четеш Библията и да се молиш, но и добре да стопанисваш ресурсите, които Бог ти е дал и поверил за управление. Нашето отношение към околната среда е голям белег за нашата духовност, също толкова значимо, както и благовестието или поклонението в църква! 
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg