Вторник, 23.10.2018

Вестник Евангелски

Стих на деня"Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;" Римляни 12:17

OnLine
RSS Facebook Twitter

Преобразявани за Божия слава

Main Pic
Публикувана: 06.08.2018
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 909
Коментари: 0
Празник е - ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ: Моментът, в който пред слисаните Петър, Яков и Йоан се разкрива поразителна картина, която никога не може да се забрави: за първи и единствен път през земния си живот Господ Исус сияе на планината с блясък неземен. От двете Му страни са застанали Моисей и Илия – символи на Закона и Пророците. И на всичко отгоре прокънтява и Глас, точно от Горе: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ 
 
Какъв славен миг! Какво великолепие! Загубваш ума и дума! Яков и Йоан със сигурност губят второто, а Петър - вероятно първото, съдейки по нелепото му объркано предложение за шатрите, което отправя към Исус. Ех, ако живеехме по онова време, нямаше ли да е страхотно да сме сред избраните трима, станали свидетели на това изумително събитие? А ако по чудо се озовяхме там, как ли бихме живели после, когато еуфорията и възторгът, разтърсил душата ни, отстъпят пред сивотата на ежедневието? Как щяхме да се отнасяме към Исус? Как бихме се молили след такова нещо?
 
Трябва ли да мечтаем да сме били на Планината на Преображението, за да преживеем своето преображение? Днес да чакаме е безсмислено, защото този миг няма да се повтори в историята. Но нима Бог не е способен да преобрази всеки един човек в неговата лична история, при друг случай и на друго място? Някои богослови коментират, че понеже Исус е Бог истинен в своята същност, ослепителният Му блясък пред апостолите не е изключение, а Неговият обичаен, изначален и вечен образ и че не Той, а учениците Му са тези, които претърпяват трансформация - техните очи се отварят и проглеждат с небесна яснота и духовно разбиране, също както очите на слугата на Елисей се отварят и виждат огнените коне и колесници, изпълнили хълма (4 Царе 6:14-17).
 
На 6 август 2010 година аз също имах своята преображенска опитност в една болнична стая, зад прозорците на която бълваше като пещ непоносима жега, огнена като изпитанието. Излизайки от упойката, чух гласа на лекаря: „2 килограма и 48 см!“ Говореше за моето недоносено бебе, родено в 32 гестационна седмица: "Рано, твърде рано!", тъжно клатеха глава всички доктори в Майчин дом. Но след 5 дни изчакване в застрашително намаляващи околоплодни води, сърцето на детенцето продължаваше да бие геройски, вече и извън тялото ми! След 4 часа обаче ми дадоха да подпиша документ, с който позволявам бебето незабавно да бъде преместено в най-голямото за Североизточна България неонатологично отделение. Състоянието му се влошаваше със светкавична скорост. Умираше. С отпаднал глас попитах може ли да го видя поне. Донесоха повито миниатюрно вързопче, на разстояние, от което не можех да фокусирам нито личице, нито нищо, за което измъчената ми душа да се хване, за да преживее следващите дни. Спомням си, че се запитах дали това не е първият и последен път, в който виждам детето си живо, без дори да съм го докоснала и прегърнала. Отнесоха го след по-малко от минута. От епикризата запечатани в ума ми остават думите: „Приема се в изключително тежко състояние. Стене силно.“ Представях си как се е борило милото за всяка глътка въздух! Недоразвитостта на белите дробове е най-коварното усложнение при родените в началото на 8-я месец. 
 
Как продължи всичко ли? Започна, продължи и завърши с мир, благодат и любов, отначало докрай. С незаслужена милост. Бог позволи да вляза само в клуба на майките на недоносените. Не на майките, загубили дете. Не на майките с деца с увреждания. Сигурно съм твърде слаба за членство в тези клубове, нямало е да го понеса и Той е видял. Не зная. Не зная нито защо една безпроблемна бременност имаше такъв внезапен край, нито защо при същите лекарски грижи други майки имат различен завършек на сагата си. Единственото, в което съм убедена, е че случилото се стана, за да се изяви Божията слава и чудните Му дела - също като в историята на сляпородения човек (Йоан 9:3). Над мен и детето ми Бог се смили и ще съм Му вечно благодарна. Притискам Вероника силно до себе си и галя косичката ѝ вече осем блажени години. Името Вероника на латински означава „истински образ“. Според легендата жена на име Вероника по пътя за Голгота подала на Исус кърпа, с която страдащият и смазан под тежестта на кръста Господ избърсал лицето Си. Отпечатъкът му върху тъканта бил първият Негов „образ“, с който хората разполагали, вид снимка през тогавашния непознат за фотографията век.
 
За мен в онези августовски дни образът на Бога приемаше различни форми. Видях го изографисан чрез усърдните молитви на семейството и близките ми. Една вярна приятелка всеки ден неизменно ми се обаждаше, пишеше ми насърчителни слова, буквално ме носеше на ръце пред Божия престол. Образът изплува и в разплаканите очи на друга скъпа жена от църквата, която дойде в родилното с нежна гладиола в ръка. Като ме видя самотна на леглото, без бебе, при всички други усмихнати майки с бебенца до тях, силно ме прегърна и само дълго плака с мен. Божият образ бе в спокойното присъствие на сестра ми. Той бе надвесен над мен в лицето на грижовната ми всеотдайна майка: поради усложнения след раждането не бях в състояние да излизам и тя всеки ден в най-палещата жега по пладне бягаше към болницата, за да е там точно в 12 часа, когато даваха информация за бебетата в кувьози. Вярвам, че неонатолозите действаха вещо и умело, движени от Светия Дух, и съм им дълбоко признателна. Да се защитят, обаче, в случай на фатален изход, до изписването на дъщеря ми даваха само най-мрачни прогнози за живота ѝ. Затова на нищо не можех да разчитам и нищо нямах, освен обещанието на Бога, че никак няма да ме остави, нито ще ме забрави. Божият образ бе единственият, към който можех да погледна с надежда, когато съкрушеният ми съпруг не можеше физически да е до мен. Той също страдаше. Като морски офицер му се наложи да понесе болката, че отново е далеч, в морето, при раждането и на второто си дете, без да може да ни помогне. Като се замисля, Господ предвидливо беше отстранил всичките ми опори, за да остане насаме с мене. За да бъда насаме с Него.
 
Дали ще имам смелостта да позволя да бъда преобразявана когато и колкото пъти Бог пожелае? Ще съумея ли да виждам винаги Божия образ пред себе си, независимо от обстоятелствата? Със свои сили няма да се справя. Пак по Неговата милост ще се отварят очите ми – всеки път, когато Той благоволи.
 
Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме. На Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всички поколения до вечни векове! Амин.“ (Ефесяни 3:20-21) 
 
Бележка от редактора: На снимката по-горе чудното бебе Вероника Иванова Станчева, която по Божия милост днес навършва 8 години. От сърце ѝ пожелаваме животът ѝ да бъде за прослава на Небесния Баща.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg