Неделя, 22.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление" Притчи 24:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато децата се превърнат в учители...

Main Pic
Публикувана: 10.08.2018
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1063
Коментари: 0
Когато децата се превърнат в учители, сядаш и слушаш. Когато децата заприличат на учители, притихваш и се смиряваш. Когато децата станат учители, коленичиш и се покайваш за всичкото високомерие, което се е криело в сърцето ти. Когато децата станат учители, се замисляш и започваш да изследваш поведението си, думите си, жестовете си, мотивите зад действията си, защото не искаш да си лъжец, нали?
 
От 12 години съм родител. И се хваля, и не се хваля. Бог ни е благословил с невероятни деца. Умни, будни, живи, диви (на моменти вече), но чрез тях съм научила толкова много... Например, какво означава постоянството в молитвата. Особено за любима играчка. Няма друго такова постоянство. Както и най-различни начини да бъде поискана. Започва се отдалече, но ти вече знаеш крайната цел. Седиш си тихо и кротко на стола, поздравяваш се тайно за чудесните си ораторски качества, с които си убедил малкия си син за 48-хиляден път, че няма да му купиш тази играчка, защото е на лош герой, а ти не искаш той да подражава на лошите. След три минути, обаче, той идва усмихнат и пита: „Мамо, може ли да поговорим?“. И започва отново своята молба по различен начин и се опитва всячески да те убеди, че тази играчка му е ЖИЗНЕНОВАЖНА.
 
Същото е и с нас, когато се молим. Понякога си мислим, че красивите ни думи, причините, които изтъкваме, начините ни да убедим Бога колко много ни е необходима новата играчка - приятелство с даден човек, заминаване за чужбина, точно тази работа, онази (поредна) рокля/обувки/чанта/телефон, са достатъчно убедителни. Забравяме сякаш, че Той знае какво искаме още преди да Го помолим. Забравяме, че Той е нашият Татко и не са необходими преструвки в Неговото присъствие, а искрено и честно приятелство и смирение. И приемане на Неговото „Не“, когато това е необходимо.
 
Когато децата станат учители, се научаваш да прощаваш. Бързо. Без да държиш вина. Осъзнаваш, че не си бил коректен с детето си, отиваш и се извиняваш, а то те поглежда с онези големи очи, от които няма скрити неща (даже и шоколад), усмихва се и казва: „Няма нищо, мамо!“ И ти олеква на душата, но веднага те сваля на земята със снизходителното: „Човешко е да се греши.“. . И стоиш, и се смееш, и ти идва леко да го плеснеш зад врата, но си горд с него и се молиш Бог да запази тази чистота и любов завинаги в сърцето му. И искаш Бог да те научи и теб да прощаваш толкова бързо и тогава осъзнаваш, че Бог точно това  прави в момента – дава ти урок.
 
Така прощава Бог Отец. Така прощава и Исус. Просто казва: „Искам да бъдеш очистен. Искам да бъдеш спокоен. Искам да се радваш. Искам да имаш всичко, което Съм приготвил за теб. Искам да прекарвам времето Си с теб. Само се смири и ела при Мен, без значение какво имаш в сърцето си. Аз ще се заема с него. ИСКАМ да съм с теб.“
 
Когато децата станат учители, се научаваш отново да се смееш от сърце. Научаваш се да бъдеш искрен и открит. Научаваш се да виждаш света, който Бог е направил за теб през очите на дете – от най-малкия охлюв до онази бягаща костенурка под формата на облак. И започваш да се възхищаваш на цялото величие, с което си обграден.
 
Когато децата станат учители, се научаваш как да благодариш. Благодариш от сърце, че палавата ти едногодишна дъщеря си е разбила веждата, но не е получила никакво сътресение. Благодарен си, че, когато тя е решила да тича със затворени очи, за да усети какво е да летиш и си е ударила главата в пързалката, отново е била опазена. И освен цветовете на дъгата, които получи на подутата си глава, нищо друго не й се случи. Благодарен си, когато през нощта ги чуеш да похъркват, знаеш, че са живи и с умиление се усмихваш: „Бащичко“. 
 
Благодарен си за всеки поет дъх, с който оставаш жив, за да можеш да се радваш на тази скъпоценност в живота ти – децата.
Бог знае, че сме твърдоглави и че трудно се учим доброволно. Затова си мисля, че ни благославя с деца, като ни се доверява да ги гледаме и да пазим тази Негова скъпоценност, за да ни привлече още по-близо до Себе си, да ни разкрие същността на любящото Си сърце и да ни има завинаги. 
 
Бележка от редактора: На снимката по-горе в ляво - Деница Канелова, която преди няколко дни се завърна с 2 медала от "Игрите за победители" в Москва.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg