Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Поклонението към Мария и българският манталитет

Main Pic
Публикувана: 14.08.2018
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 3494
Коментари: 0
Този материал няма за цел да критикува поклонението към майката на Исус, догматично и литургично наложено в практиката на Православната църква. В подобна връзка К. С. Луис сполучливо отбелязва: "Всяка критика по тази тема предизвиква рицарските инстинкти на съпричастните, както при обида, отправена към майката или любимата."
 
В следващите редове ще направим кратък опит да опишем един поведенчески паралел, свързан с отношението на българския народ към майката на Исус, без да навлизаме дълбоко в богословската система на Православието.  За целите на този текст ще посочим няколко характерни за Православието разбирания за Мария, които в най-дълбока степен повлияват общите представи, предмет на това изложение:
  • Мария е станала съвършена (с Божия помощ) още тук на тази земя.
  • Мария не е починала, както всички хора, тя е заспала в мнима смърт и е взета при Бога. Всъщност тя преживява и възкресение, защото три дни след смъртта ѝ тялото изчезва от гроба, а остава само плащеницата ѝ, очевидна препратка към възкресението на Исус.
  • Мария е дарител на благодат, тя е посредник между Бога и хората, и Божиите дарове минават през нея.
  • Мария е Небесна царица, тя царува заедно с Христос.

Всъщност тези разбирания са в основата на популярния празник, честван на 15 август – "Успение на света Богородица". Без да ги разглеждаме и анализираме в дълбочина, можем да обобщим, че принципно това е едно разбиране за Мария като посредник между Бога и хората. Тя е една от нас, достигнала възможно най-високата позиция на благоразположение пред Бога. Мария е облечена с възможно най-голяма власт, и по силата на майчинската си природа, на естествената си близост с нас, е особено благоразположена. Човек може да предизвика нейното благоволение. Богородица може да ни разбере, да е съпричастна с нашите слабости, защото е майка. Нейната майчинска природа е най-добрият ни гарант за опрощение на слабостите и простъпките. А същевременно нейната уникална близост с Бога прави ефективна спечелената подкрепа. Мария може да помага, понеже може да се разпореди с достатъчно власт. Без да знаем точно къде свършват нейните сили и започват Божиите, несъмнено знаем, че нейната намеса е резултатна.

Така се генерират многобройните практики на търсене помощ от Мария, на въвличането ѝ в решаването на нашите проблеми. Бог е някак неразбираем и недостижим. Неговите изисквания са строги и неизпълними, но с Мария човек може да постигне необходимото. Така за Бога остава страхът и признаването на Неговата сила, а Богородица е желаният приятел, с чиято помощ можем да се сдобием.

Всъщност масовата представа изповядва, че християнството „не работи“, че по същество то е безполезно. Според християнското послание Божият син стана един от нас, за да понесе всичките ни немощи (Матей 8:17), за да може съвършено да състрадава (Евреи 4:15 ; 5:2) и в крайна сметка поради ефективността на Своята жертва  да ни въведе в близост със Себе си (Ефесяни 2:13). Тази сърцевина на християнското послание е отречена от народната представа. Ние чувстваме дълбока несигурност и сме отделени с непреодолима преграда от Бога. Затова имаме нужда от свой посредник, който да ни помага в превратностите на живота. На практика така изповядваме, че животът е хаотичен, Бог - неразбираем, незаинтересуван или несправедлив. Отричаме ефективността на служението и жертвата на Христос и прибягваме до механизъм, с който да успеем някак да оцелеем в тази неблагоприятна среда.

Нашето наблюдение е, че по аналогичен механизъм масовата представа се отнася към позитивните реалности, до които имаме достъп след разпадането на тоталитарния социализъм. Дълбоко не вярваме в ефективността на пазарната икономика. Пазарът „не работи“. Незначително малко може да бъде постигнато с труд и снабдяване на нуждите на хората. Придобиването на реални знания, развиването на ценни умения няма да бъдат оценени. За да успее човек, има нужда от „връзки“. За да бъде успешен един бизнес, има нужда от покровителство. Успелият човек се е „уредил“, той е препоръчан и поставен, той не е на своята позиция заради труда, уменията и стратегията си. Демокрацията също не функционира. Нашите управници не са излъчени от суверена, а са „поставени“. Народът не ги избира, като ги оценява реалистично или е убеден в ползата от техните идеи, а някой ги „слага“ в Министерския съвет и Народното събрание. Затова и гневът срещу „управляващите“ не е повод за критичен анализ към нашите наивни представи или откровени заблуди. Вместо това имаме основание за гняв към невидимата конспирация, която управлява света. 

Убедени сме също, че страната ни не е реален участник в общностите и съюзите, в които сме включени. Ние не решаваме заедно с другите членки какво представлява Европейският съюз, а треперим какво „Брюксел ще каже“. Убедени сме, че нашите постижения никога няма да бъдат оценени, но имаме нужда от някакъв тайнствен метод, който да спечели благоразположението към нас. Ние не участваме в съюзи, а имаме „шефове“. Животът се случва без наше участие. Ние всъщност нямаме нито мнение, нито амбиция  за развитие на общностите, от които сме част, но искаме само „да сме добре“. За целта търсим тайната рецепта, мистичните механизми, чрез които да бъдем уредени с така желаното добруване.
 
Тази за съжаление твърде масова представа ни превръща в карикатурен и твърде формален член на съюзите, в които участваме. В резултат много хора никак не се възползват от възможностите, които икономическата свобода предлага. Така представата за демокрацията като мимикрия се превръща в само сбъдващо се пророчество, защото генерира политици и политически решения, които са закономерни.
 
Липсата на дълбоко разбиране за механизмите, по които функционира съвременното общество и липсващата вяра, че това е постижимо и за нашата страна, ни държат относително далеч от реалните блага на цивилизацията, към която принадлежим. Нашата енергия не е насочена към реалната промяна и необходимите, ефективни усилия за нея, а е ангажирана с търсенето на чудодейни решения на проблемите, в които изпадаме. Търсим посредник, някого, когото не разбираме, но за когото вярваме, че може да се оправи с тези непознати и враждебни неща – пазар, представително управление, международни съюзи.
 
Разбира се, подобна аналогия между християнското откровение и временните политически конструкции е твърде обобщаваща и условна. Този текст не претендира за изчерпателност, още по-малко за някаква категоричност на изводите. Но в същото време вярваме, че изложените накратко манталитет и отношение към явления от различен порядък, са нещо, което реално присъства в колективното съзнание на голяма част на българското общество. Няма как да докажем връзката между тях и нито претендираме, че непременно има такава. В същото време сме убедени, че анализът на деструктивните представи, спомага за тяхното обезсилване. Дори  и когато читателят не е склонен да се съгласи с изложените разсъждения и оценки.
                    
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg