Има ли грехове, които християните потулват?

Християните са склонни да изтъкват греховете, когато ги забелязват у хората отсреща, но често забравят да признаят собствените си прегрешения. Има ли в нашето съвремие грехове, с които толкова сме свикнали, че ги приемаме за нещо нормално? Ще изброим и коментираме няколко.

1. Себичност. Ние обичаме да се показваме, когато вършим нещо добро. Държим да изтъкнем нашата праведност. Христос обаче предупреждава, че се интерсува от мотивите на сърцето, а не от делата, извършени пред човеците. Неслучайно Той изобличаваше фарисеите, чиито дела бяха праведни, но мотивите им бяха погрешни.
2. Национализъм. Христос призовава Своите последователи към единство и се предполага, че сред тях не трябва да има расисти или хора, които гледат на лице. Дали обаче е възможно да ни обвинят, че първо сме англичани, американци, руснаци, българи или преди всичко сме християни, които не презират никого, защото принадлежи към омразен етнос?
3. Безпокойство. Безпокойството е свързано със страха. Не е случайно, че с последните Си слова, насочени към учениците Христос изрично ги увещава да не се страхуват и да не се безпокоят. Същите съвети дават и апостолите, автори на новозаветните послания. И Петър, и Йоан, и Павел включват такива стихове в своите писма: "В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха..." (1 Йоан 4:18). "Не се безпокойте за нищо, но с всякаква молитва и молба принасяйте прошенията си на Бога с благодарение..." (Фил. 4:6). "Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас" (1 Петър 5:7). Проявата на безпокойство и страх е равнозначна на неверие.
4. Гордост. Гордостта е тема, която много често се дискутира в църквата и даже слушаме проповеди върху нея. Даваме ли си сметка, обаче, че всеки път, когато отказваме да простим на човека, който ни е наранил или обидил, ние на практика демонстрираме гордост, която е скрита в сърцето ни и в този момент излиза наяве?
5. Лакомия. Често пъти тази дума хората свързват единствено с храната. Какво ще кажете, обаче, за християни, които непрекъснато живеят в заеми, не просто за насъщни неща, а за да имат нови дрехи, коли или уреди, защото техните колеги или съседи могат да си ги позволят. Не е ли добре да се запитаме, дали ще бъдем доволни, ако Бог не ни даде нищо повече от това, което имаме в момента? Ще продължим ли да Го обичаме? Това не означава, че богатството е грях. Има много състоятелни християни, които се грижат за разрастване на Божието дело. Въпросът отново се свежда до мотивите.
6. Клюкарстване. Това е често срещана практика сред християните, които обикновено споделят "тайни" един с друг, за да "се молят за нуждите" на този или онзи. Дали обаче именно тази практика не спъва много хора, за да не идват на църква и по-специално невярващи, които биха искали да чуят за Христос, но не желаят личният им живот да бъде обсъждан и критикуван? 
7. Омраза. В Проповедта на планината Христос поставя един висок стандарт и идеал. Той пояснява, че не просто делата на човека са греховни, такива са и мислите му. Ако в ума си помислиш или пожелаеш нещо, което би довело до грях, то грехът вече е извършен. Омразата е пряко свързана със страха и завистта, както и със сравняването с другите хора. Защо обаче никой не се сравнява с онези, които имат по-малко, а винаги с тези, които притежават повече или изглеждат по-добре?
8. Съдене. Много християни редовно вършат този грях, като се извиняват, че Библията им го позволява, защото Христос мрази греха и го наказва. Забравяме, обаче, че всички сме грешни пред лицето на Бога и затова имаме нужда от Спасител. И още нещо, докато сме тук на земята, всички имаме възможност да бъдем оправдани. Така че пред Бога има оправдани и неоправдани грешници. Затова в Проповедта на планината Христос е категоричен: "Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с каквато мярка съдите, с такава ще ви съдят" (Матей 7:1).

Източник: Christian Headlines