Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Инструментите на лукавия

Main Pic
Публикувана: 27.08.2018
Автор: Юрий Вълков
Прочетена: 3461
Коментари: 0
Една стара поучителна приказка разказва как дяволът решил да продаде своите инструменти, използвани през вековете. Направил изложение и гледката била потресаваща. Един до друг били наредени неговите най-често ползвани инструменти: омраза, завист, похот, измама, злонамереност и други подобни от сатанинския арсенал. Малко встрани от тях, обаче, бил поставен отделно обикновен наглед инструмент, доста по-изхабен, но пък с учудващо най-висока цена. Някой попитал дявола какво представлява този инструмент и за какво се използва. Дяволът отговорил: 
- Това е обезсърчението!
- А защо цената му е толкова висока? - попитал човекът отново.
- Този инструмент ми е много по-ценен и полезен от всеки друг – отговорил князът на мрака. - Успея ли веднъж да проникна с него в човека, мога всичко да постигна. Изхабен е, защото го използвам най-често. Малцина се досещат, че е мой и затова с него постигам повечето си цели.
 
Обезсърчението, разочарованието, песимизмът и малодушието, каквито и синоними да подберем за това тежко емоционално състояние, без значение кой си, къде живееш, какво работиш и колко пари печелиш, всеки е опитвал от неговия горчив вкус с парализиращо усещане. 
 
Хоризонтът от причини и обстоятелства, които могат да ни доведат до това състояние, изглежда безкраен. Това може да е работата, която си искал, но не си получил. Или пък не си успял да постигнеш нужния резултат в дейността си и се чувстваш разочарован от себе си. Може да се касае за брака ти. Очаквал си, че ще бъде здрав и стабилен, но сега се клати и къса по шевовете. Разочарованието може да е причинено от приятел, в когото си инвестирал толкова много през годините, а сега той/тя те предава и се обръща срещу теб.
 
Може да си обезсърчен от лоша оценка на изпита или теста в училището или университета. Понесъл си неочаквана загуба на любим човек. Или пък други обстоятелства, в които не получаваш исканото и очакваното, а това те разочарова и обезсърчава. Могат да бъдат дори моменти и ситуации, свързани с Бога и твоите взаимоотношения с Него. Например, молил си се за нещо, търсил си Божия съвет или помощ, а нещата не са потръгнали, както си очаквал. Или се опитваш да спечелиш някого за Христос, а всичките ти старания и молитви са безуспешни. Молиш се за промяната на някого, а не виждаш нещо да се случва.
 
Възможно е да правиш всичко възможно да живееш праведно и честно пред Бога, но не виждаш никакви конкретни ползи от това в ежедневието си. И ти се чувстваш разочарован, оставен дори от Бога. Повечето християни добре познават това усещане, което впрочем е изпитано и от много библейски герои. Пророк Йеремия, например, имаше чувството, че е съвсем сам и изоставен. Същото изпитваше пророк Илия. Ами Исус, увиснал на кръста, не викаше ли: „Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?“ (Матей 27:46).
 
И знаете ли, тук откриваме нещо важно за разочарованието, а именно, че дори и допуснато от Бога, не означава задължително, че усещането е  грешно. Исус беше съвършен и въпреки това на кръста също прояви реакция, характерна за моментите, когато нашите човешки желания не са изпълняват, както бихме желали. Христос прости и се предаде в ръцете на Отца. Проблемът идва не с появата на разочарованието в нашия живот, а с начина, по който го приемаме и се справяме с него. Това може да доведе до израстване в характер и сила, или обратно, да ни хвърли в кошмара на осакатяващото обезсърчение и парализиращата депресия. Само ако позволим на разочарованията да ни превземат и отведат далеч от Бога, последствията могат да бъдат наистина тежки.
 
И именно тук сатана хвърля всички свои усилия, когато се сблъскаме с разочарованието в живота. Той цели да ни обезсърчи и откаже да вървим напред. Няма против да правим каквото и да е, ала всъщност парализирани да стоим на едно място, потънали в отчаяние и черногледство. На практика това съвсем не е стоене на едно място, а още по-дълбоко затъване в блатото на обезверението и депресията. Според психолозите това е водещ фактор днес за самоубийствата в света. Човек изпаднал в такова състояние не вижда смисъл дори да живее – първо престава да се грижи и поддържа себе си, както трябва, престава да желае да върви напред и се бори за промяна, а после престава и да желае изобщо да живее. Спомнете си за Христиан в кулата на Отчаянието от книгата "Пътешественикът" на Джон Бънян.
 
Затова дяволът в приказката е наистина прав – успее ли да настани в нас обезсърчението, може да прави каквото си иска. Може дори да погуби човека физически, което иначе трудно ще му се отдаде. Угнетения духом той лесно съсипва и убива – емоционално и физически. Затова въпросът с разочарованието е много важен и ние трябва да се научим да се справяме с него. Каквито и разочарования да изпитваме, свързани с неудовлетворителни резултати, отношения или очаквания, дори от Бога, ние трябва да се справим с тях. Изкушението да спрем и захвърлим всичко в момент на разочарование е наистина силно, защото в крайна сметка, има ли смисъл да продължиш да правиш нещо, което просто е безрезултатно. 
 
Изглежда дори логично, нали, даже прагматично? Ами ако си се отказал на метри от финала? Ами ако само още един опит те е делял от големия успех? Ако Бог тъкмо е отварял ръката Си да ти даде исканото, а ти точно в този момент си решил, че си приключил с чакането? Така пропускаш всичко, само защото си помислил, че няма смисъл да продължаваш да правиш нещо без видим резултат. Резултатът е бил толкова близо, но ти си се разстроил и обезсърчил, и това е откраднало удоволствието ти да преживееш победата на секунди от нея. Не само библейската, но и светската история е пълна с примери на хора, които чрез постоянство и упоритост в работата си рано или късно достигат очакваните резултати.
  • Цицерон практикувал речта си пред приятели всеки ден в продължение на 30 години, преди да развие напълно своето ораторско изкуство.
  • Ноа Уебстър, авторът на известния едноименен американски речник се трудил цели 36 години и прекосил два пъти Антлантика, събирайки материал за речника, преди да бъде завършен и публикуван.
  • Чарлс Гудииър, чието име носи най-известната марка автомобилни гуми днес прекарал 10 години в изследвания, бедност и присмехи от страна на обществото, преди да открие вулканизацията и твърдата гума.
  • Томас Едисън направил около 2000 неуспешни опита, преди да успее да създаде електрическата крушка. Днес мнозина най-вероятно не биха изобретили никога крушка, защото просто щяха да се откажат след опит номер 100 или 500, тъй като съвременните хора са все по-нетърпеливи, макар и с таланта на Едисън.
Ако има нещо, което ни пречи да успяваме в духовната или физическата област, то това не е липсата на резултат, а разочарованието, което не можем да преодолеем. В тази връзка Йоан Златоуст заявява: „Не толкова грехът погубва човека, колкото отчаянието“. Каквато и да е ситуацията, и опита ти досега, това не е  краят на историята. Следователно, не се фокусирай твърде много върху тук и сега, но погледни отвъд настоящето към онова, което може да стане. Или с други думи - никога не губи надежда.
 
Петър и учениците прекараха безрезултатна нощ в опити да уловят риба и ако се ръководеха от успеха си, никога нямаше да хвърлят мрежите отново, макар и по заръка на Исус. Те обаче успяха да превъзмогнат разочарованието, като се фокусираха върху потенциала, споменат от Христос. Трябваше им още един опит. Ако искаш да имаш успех в това, което вършиш и да достигнеш истински резултати, не се отказвай, не се поддавай на изкушението да спреш, не позволявай на разочарованието да ограби бъдещото ти благословение. Може и да имаш право да се откажеш и да спреш, може причините за това наистина да са обективни и реални, както при учениците. Може наистина да ти се струва, че е безсмислено да продължаваш напред – помни обаче, че успехът и резултатът идват с постоянството, а не с настроението и чувствата, които те тласкат ту в една, ту в друга посока. Дори за Божието Царство, Исус казва в Лука 16:16: „Божието царство се благовества и всеки насила (с постоянно усилие) влиза в него”. А в 1Тимотей 4:16 Павел предупреждава: „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си“. Авторът на Евреи 10:36 съветва: „търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля“. 
 
Помни, че в крайна сметка Бог е Този, Който дава резултата. Той прави да бъдем ефективни в нещата, които вършим. От нас се изисква само да действаме. „Конят се приготвя за деня на боя, но избавлението е от Господа“ (Притчи 21:31). „Нито който сади е нещо, нито който полива, а Бог, Който прави да расте“ (1Коринтяни 3:7). „И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“ (Римляни 9:16). Затова изграждай живота и мотивацията си, ориентирани върху Божията вярност и твоята работа, а резултатите  малко зависят от теб. От нас се иска само да бъдем верни в онова, което Бог ни поверява – било то работа, служение, отношения и т.н. „Онова, което се иска от настойниците, е всеки от тях да бъде верен“ (1Коринтяни 4).
 
Петър трябваше само да хвърли мрежите. Христос не очакваше учениците да ги напълнят, защото Той Сам щеше да направи това. Бъди верен! Когато вършим онова, което е според Словото Му, и действаме в постоянство и вярност, Бог обещава, че трудът ни няма да е напразен. Той направи това за учениците рибари, ще го направи и за нас. „Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме“. Понякога резултатът идва скоро, понякога по-късно. Друг път, обаче, ще го видим едва във вечността, както Библията казва; „всеки ще получи похвалата си от Бога“  (1Коринтяни 4:5).
 
И така, рано или късно, докато живеем в този повреден от греха свят, всички ще изпитваме разочарование по различни причини – понякога заради погрешни надежди и очаквания, а понякога съвсем обективни. И Самият Исус ни предупреди, че в света ще имаме скръб. Затова само по себе си разочарованието още не е грях. От решаващо значение е как се справяме с него, за да не стигнем до обезсърчение и отчаяние. Видяхме, че е напълно възможно да превърнеш разочарованието си в надежда и нови възможности. Подобно на учениците на Генисаретското езеро…заедно с Исус!
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg