Една история разказва за студент, който стоял в стаята си и се чудел дали да прави каквото му харесва, или да седне да учи. Решил да вземе монета и да хвърли жребий. „Ако се падне ези, ще отида на кино. Ако се падне тура, ще гледам телевизия. Ако застане на ръба си, ще седна да уча!”
Сега се обръщам назад и с носталгия си припомням за един период от живота ми, който беше много разнообразен като преживявания и емоции. Спомням си ученическите години: трудните моменти по някои предмети, проблемите със съученици и учители…Но се сещам и за приятните часове по история и литература, за примера и окуражителните думи на учителите, последната година от училище и промяната във взаимоотношенията. Помня много неща, но почти не си спомням моментите, в които съм учил или съм бил изпитван. Знам, че полагах усилия и въпреки че не бях пълен отличник, имаше предмети, които ми се отдаваха и такива, които ме затрудняваха. Наистина почти нямам конкретен спомен, свързан с учене. Може би защото, когато бях ученик, мечтаех този период бързо да свърши и да спра с мъчителните предмети. Или защото често си казвах: „веднъж да завърша и край, няма да има нужда от ранно ставане и късно лягане заради контролна, класна или изпитване…”
Липсват ми ученическите години. Ако имаше машина на времето, може би бих се завърнал в тях, но със сигурност не ми липсват ранното ставане, за да отида в 7.30 ч на училище, прибирането след 19.00 ч от учебни занятия, училищният тормоз, зубренето на уроци, част, от които забравих много бързо и до сега не са влезли в приложение в живота ми дори в категорията „обща култура”.
Давам си сметка, че причината да гледам с носталгия назад, е значително по-малкото на брой житейски отговорности, които съм имал и това, че на ония години животът изглеждаше безкрайно по-лесен. „Завърша ли, край на ученето”, но се оказа, че и в студентските години също се очаква от теб да учиш и въпреки няколкото свидетелства за чудни Божии намеси по време на изпити, като това да ти се падне въпросът, който най-малко си учил и да изкараш шестица, усилията, които се изискваха, не бяха малко. Завършвайки университета си мислиш, че вече си готов и ако трябва да ходиш по обучения и лекции, то това ще бъде рядкост, понеже вече знаеш много. Но и това е заблуда.
Попаднах на работно място, където нямаше кой да ми каже какво трябва да правя и как да го правя. Наученото от университета не беше достатъчно, за да се справя ефективно и трябваше да опитвам с налучкване. Знам, че правех и доста грешки. На второто ми работно място първите 6-7 месеца преминаха основно в обучения и по-малко в практика. От 2008 година до сега обученията и тренингите, в които участвам, са поне 2-3 годишно и осъзнавам, че все още има смисъл в това да уча и че не всичко знам. Вече имам и възможността да предавам наученото и натрупаното като опит на други, т.е., аз да обучавам.
Ученето при мен като че ли скоро няма да свърши. Предстои ми поредното обучение. Опитностите ни в образованието могат да се пренесат и в духовната сфера. Един от най-подходящите стихове относно ученето и прилагането на наученото, е записан в 2 Тимотей 2:1-2: „Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.” В първия стих се говори за „заякване в благодатта”. Заякването става чрез полагане на усилия, стараене и отделяне на време. Никой не заяква физически, ако не положи усилия и не прекара време във фитнеса. Да „заякнем в благодатта” също изисква време и усилие.
Прекрасното на Библията е, че ни дава конкретни и точни наставления. Съветът на Павел към младия Тимотей е да заяква в „благодатта, която е в Христа Исуса”. Все едно Павел казва на съслужителя си, че няма нужда да отделя внимание на басните – скверни и бабешки (1 Тимотей 4:7), на други учения и празнословия…Това, от което има нужда в духовния си живот и служение, е да расте и да се учи относно Божията благодат, която е в Исус Христос. А усвоеното трябва да бъде предадено на други, които да научат трети, а те от своя страна – четвърти и т.н...
Тези два стиха разбиват на пух и прах разбирането на много християни, че няма нужда да се учат и да знаят повече за Бога, Библията и доктрините. Има хора, които отричат библейските училища, духовната литература и въобще ученето, смятайки, че ако има нещо, което е важно, „Духът ще им го открива”. Но кой дух и как ще го разпознаят, когато не познават Словото.
Сблъсквам се с хора, които влагат повече време да гледат и четат всякакви неща в интернет, които граничат със суеверия, небивалици и лъжеучения, не са способни да ги различат и отсеят, просто защото не са се научили и не познават Словото. Такива, които не са „заякнали” в познанието и знанието на Библията, изпращат послания далеч от Истината. Оставам изумен от незнанието на хора, които наричат себе си християни и посещават църковни служби.
Павел учеше Тимотей "да разпалва" (2 Тимотей 2:16) и "да не пренебрегва" (1 Тимотей 4:14) дарбата си, но и да се учи и да разпознава Истината от лъжите. Някои си мислят, че при християните няма нужда от учене и усилия, но не е така. Словото ни казва, че трябва да бъдем верни в това да слушаме, да се учим и да изпълняваме, като и трите етапа са важни и задължителни. Не трябва само да бъдем консуматори, а от нас се очаква да бъдем верни и способни да учим и други.
Някой би реагирал: „Още ли трябва да учим и докога? Учението не е ли само за учениците?” А нали ние сме Христови ученици!
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите; докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.” (Ефесяни 4:11-16)
В тези стихове се говори за духовен растеж и усъвършенстване, за достигане, познаване и порастване в Истината, което става чрез вярност в ученето.
Явно от училището и от университета „отърване” има, но ние оставаме вечните ученици на Христос.
Верни ли сме в ученето?
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите