Едва ли са много девойките, които биха примрели от възторг, ако в деня на годежа си чуят думите: „Скъпа, трябва да ти кажа нещо изключително важно. Господ Исус Христос винаги ще бъде моят най-добър Приятел и ще заема първо място в живота ми. Той ме води и ми показва, че ни предстои служение, в което ще бъдем изоставяни и често самотни. Готова ли си да носиш този товар заедно с мен?“
Когато на 16 години приех Исус Христос за свой личен Спасител и обещах да Му принадлежа, освен ходенето на богослужения 4 пъти в седмицата, с риск да бъда изключена от гимназията, през август ходех и на тайни палаткови лагери, които бяха посветени на изучаване на Библията от сутрин до вечер. Основната тема на поученията за младите хора, касаеше избора на брачен партньор. Никога няма да забравя израза: „Най-големият изпит за новородения човек е с кого ще свърже живота си.“
По онова време, поне в моята християнска среда, младите мъже се брояха на пръсти. Девойките, които се омъжваха за „невярващи момчета“, се молеха с надеждата много скоро съпрузите им също да приемат Христос. Преди женитбата им обещаваха, че „ще ги пускат да ходят на богослужения, и няма да пречат на вярата им“, но при някои реалността беше друга. Примерът беше в собствения ми дом. Майка ми беше повярвала в дома на баща ми, но той си остана неповярвал цели 19 години. Едва болестта го накара да се покае. Той преклони колене пред Господа с метастази, месеци преди да почине. Знаех какво означава да живееш в „разделен дом“. Сърцето ми беше решило, че е по-добре да служиш на Христос сам, отколкото да влезеш в неравен съюз.
Една от любимите ми евангелски песни, които пеех от цяло сърце като дете, започваше така:
„Аз съм намерил бисера, най-скъп и съвършен.
Намерил съм Спасителя, богат съм и блажен.
Той е мое съкровище, мир имам и покой.
Ще пея с радостно сърце. Во век Христос е мой.“
На 16 вече бях открила Бисера или по-скоро Той беше намерил мен. Оставаше да Му се доверя, че ще се погрижи и за втория най-важен избор - съпруг, който да е посветен християнин. Възможно ли е Бог да ви разочарова? Разбира се, че не! А може ли да надмине очакванията ви? О, да, особено ако евангелската ви баба многократно ви е благославяла: „Мило, да ти даде Господ най-верващото момче, силно добро, силно учено и силно красиво!“ Така може да благославя само една баба, за която Христос е център в живота. Такава молитва не може да остане без отговор.
През юни 1988 година се намирах в институт „Пирогов“ със счупен таз, счупени ребра и счупено рамо, след нелепа катастрофа, на връщане от тайно християнско общение. Нямаше лекарски обещания, че ще ходя нормално отново. Имаше обаче множество молитви и посещения от десетки вярващи от цяла България, които идваха, за да ме насърчат със сълзи в очите и да ме уверят, че не са ме забравили. Появи се и Тодор Зарев, когото познавах от 2 години. В живота му пламтеше Светият Дух с дарбата да говори за Христос. Когато го видях за първи път, Божият глас в мен прошепна: „Това ще бъде твоят съпруг“, но години минаха, без да се случи каквото и да било. Не бях забравила думите, но се молех, без да предприемам нещо. Знаех, че мъжът трябва да направи първата крачка. А освен това, вярвах, че, ако гласът наистина е от Бога, Той ще говори и на него.
В „Пирогов“ Тодор Зарев ми помогна да направя първите крачки след катастрофата и счупванията, макар че лекари и рехабилитатори не бяха успели да го сторят преди това. Когато опитваха, колабирах от болката, страхът ме сковаваше. Господ го беше изпратил да ми вдъхне увереност и сила. Първият му подарък беше бастун. След 40 дни вече ходех. При второто си идване в "Пирогов" Тодор ме попита дали може да ми изпраща писма. Разменихме първо своите свидетелства. В следващите писма разказахме за приятелите, които сме имали до тогава, за чувствата, които сме изпитвали. На поредния таен лагер, през август 1988 година, получих въпросното предложение за женитба с думите, цитирани в началото. Тодор Зарев беше изпратен при мен в „Пирогов“ с откровение от Бога, докато четял Битие 24 глава. Господ го запитал: „Готов ли си да вземеш една от моите дъщери, която съм приготвил за теб?“ Тодор вече знаел за моето несигурно състояние, но избрал Божията воля. Звучи като приказка, съгласна съм - от истинските, в които Бог е жив и дирижира. Предстоеше истинският живот, в който Господ по Своето чудно предузнание свързва двама души с различна семейна среда, различни вкусове, темперамент и предпочитания, но прочели хиляди книги, с еднаква душевност и преди всичко – с неугасващ огън да служат на Христос.
Днес е бисерната ни сватба. 30 години, в които, ако Христос не беше най-добрият Приятел на съпруга ми, а и мой най-скъпоценен Бисер, досега едва ли някой щеше да ни помни и познава като двойка. Тогава приятели, близки и роднини имаха съвсем различни планове за нас поотделно, но не и заедно. Господ обаче свързва така, че Неговият план да бъде осъществен, според както Той е предвидил.
По-долу си позволявам да споделя 30 сентенции, препоръки, изпитани истини или предложения – по 1 за всяка от изминалите години, в които сме едно. Няма да давам съвети, защото не смятам, че съм достатъчно мъдра или зряла. Моля, простете ми, ако звуча твърде драматично, лично или поучително. И така:
1. Родителите, братята и сестрите са безценен подарък от Господа. Винаги ги изслушвайте с внимание и почитайте. Бъдете благодарни за молитвите и подкрепата им. Ако ви е възможно, обаче, живейте отделно и пазете границите на вашата семейна единица, създадена от Бога (Битие 2:24).
2. Ако Господ ви благослови с чудото на раждането още година след сватбата, макар да сте между живота и смъртта, обичайте детето си като никой друг, но нека то не заема или измества мястото на вашия брачен другар. Когато детето ви наблюдава, че сте единодушни, то ще се чувства сигурно.
3. Когато лекарите ви кажат, че няма да имате други деца, бъдете благодарни за чудото на единственото и се молете от сърце за онези, които нямат и едничко. Освен това Той ви подарява множество духовни деца. Само бъдете верни.
4. Щом Господ ви е поверил пастирско (или друго библейско) служение, не допускайте то да заема приоритета на семейството. Ако го сторите, тогава двегодишното ви дете няма да ви познава и ще ви затваря вратата под носа. Нормално, когато вие се прибирате от работа или от богослужение, или излизате по същата причина, то ще спи. Божият ред е: Господ, семейството, църквата, служението, работата и пр.
5. Когато Господ ви изпрати на мисионерско служение сред хора във вашата или чужда страна, но с различна култура или религиозна принадлежност, свидетелствайте главно с живота си. Използвайте думи, когато сте насаме с даден човек. Печелете приятели, без да правите компромиси с вярата си. Ще ви уважават за това!
6. Ако трябва да избирате дали да работите от вкъщи и да отглеждате детето си, за да прекарвате повече време с него, вместо да работите извън дома, направете първото. Обаче трябва да сте уверени от Бога, иначе после ще съжалявате за взетото решение. Винаги ще се питате: "Ами, ако...?"
7. Когато хората около вас имат едно или друго, а вие живеете бедно и носите дрехи "втора употреба", лукавият ще идва при вас с изкушения. Отговорете му директно: „Не искам нищо от тази земя, само на Бога да принадлежа. Копнея да бъда проводник на Неговата благодат!“ Уверявам ви, на точното време (не по-рано, нито секунда по-късно) Господ ще снабдява всяка ваша нужда и ще ви дава повече, отколкото някога сте мечтали.
8. Ако детето ви е на 6, чели сте му от Библията още преди да проговори, на 2 и 3 години вече е отговаряло на въпроси, свързани с Бога и Христос, тогава не мислете, че е малко, за да приеме Исус. Господ ще го утвърждава и ще засилва вярата му по чудни и невероятни начини, използвайки хора, служители, вярващи и невярващи.
9. Когато Господ ви води да напредвате във вашето богословско знание и образование, защото сърцето ви гори да Го познавате повече и повече, не се колебайте да ползвате всички възможни начини за това. Тук на земята никога няма да знаете достатъчно, но Господ се усмихва на вашето желание, преданост и посвещение. Нека децата ви знаят, че оценявате жертвата им.
10. Не се бойте да инвестирате обич у околните, било то вярващи или невярващи. Дори да ви предадат или изоставят, Господ ще се погрижи за вашата печалба.
11. Не поставяйте хора на пиедестал. Господ е ревнив Бог. Ако ги идололизирате или идеализирате, даже без да подозирате, Господ няма да остане безразличен. Той ще намери начин да ги свали, без значение какъв авторитет имат във вашите очи.
12. Когато Бог реши да ви раздели с най-близки приятели, защото те са избрали друг път, не Му се сърдете – за ваше добро е. Той ще ви подари други.
13. Ако църквата ви се опразни заради емиграция, не се самосъжалявайте. Няма незаменими хора. Вие самите не сте такива.
14. Когато невярващите ви обвиняват, че сте се захванали с църковна работа, защото не ви бива за нищо друго, не се оправдавайте. Господ ще ви защити, когато и както Той сметне за добре.
15. Ако сте пастирска съпруга и членовете на църквата идват при вас, с критики към мъжа ви, кажете им, че са сбъркали адреса и ги насочете в правилната посока.
16. Ако се налага да сте "човек-оркестър" и трябва да създавате учебници, да превеждате книги, да водите библейски уроци, да ръководите Неделното училище, да пишете дисертация, както и да отглеждате детето си и да съветвате безброй хора, запазете спокойствие. Господ ви изпитва, няма вечно да е така.
17. Когато съпругът ви страда няколко години със заболявания, които се редуват едно след друго, сякаш нямат край, предайте го на Бога и го подкрепяйте без почивен ден. Нека никога не разбере, че сте изгубили вяра и надежда. Ако се върне от смъртта, след операция, в която е бил в Божието присъствие и иска да се върне там, търпете. Небето наистина е за предпочитане. Не го осъждайте.
18. Ако детето ви е на 16, и всекидневното му християнство е на ниво, при което може да коригира и вас самите, превежда проповеди и помага във всяко служение, възможно е да ви напомни, че иска да се кръсти. Моля ви, не чакайте да навърши 18. Това ще бъде един от най-щастливите дни в живота ви.
19. Когато разберете за грях в църквата, която ръководите, не го потулвайте, само мир да има. Спазете библейските принципи, като съблюдавате истината с обич, но без компромис.
20. Щом Бог прибере при Себе Си ваши сродни души, които сте обичали предано, а те са ви обичали безусловно и никога не са ви осъждали, бъдете благодарни, че сте ги имали в живота си. Винаги следвайте техния пример. Подражавайте им, така те никога няма да бъдат забравени.
21. Ако детето ви избере професия, свързана с богословието и християнското служение, бъдете вечно признателни за това чудо. Със сигурност е имало безброй поводи за разочарование и негодувание, но Господ ви показва верността Си. Прославете Го!
22. Когато църквата ви преживее разделение и вие се чувствате на дъното, стойте там. Това е правилното място.
23. Ако Господ доведе в църквата ви хора от различен етнос и вие се чувствате неадекватни да им служите, започнете с азбуката на Любовта и чакайте само чудеса!
24. Когато Бог доведе в дома ви от дъждовен остров студент по богословие с невероятни сини очи, който е дошъл сам-самичък и на колене моли за ръката на дъщеря ви (като даже е готов да се кръсти отново, стига да го искате), кажете му, че вие го благославяте, но нищо не зависи от вас – дъщеря ви си има своя воля и решението си е нейно. Вие няма да се бъркате.
25. Щом настъпи моментът да вдигнете сватбения воал на непорочната си дъщеря и да поставите ръката ѝ в десницата на младежа, който обещава да ѝ бъде верен, знайте, че печелите син. Иначе, болката от раздялата се лекува с денонощна молитва и благодарност към Бог, Който никога не заспива.
26. Когато Бог ви зарадва с промяната и духовното израстване на хората, за чието спасение ви е използвал, не приемайте похвалата за себе си, вие сте само безполезни слуги.
27. Ако се безпокоите, че Бог ще закъснее, защото не знае разписанието ви, помнете, че страхът е израз на вяра в неприятеля на душите ни.
28. Когато смятате, че физическата болка е непоносима и не можете повече, започнете да прославяте Господ Исус Христос със спомена за кръста. Болката няма да изчезне, но Духът ви ще прегърне кръста и ще остане там. Бъдете благодарни за съпруга, който е до вас, за да я споделя. Мнозина нямат тази привилегия.
29. Ако не се научите да казвате „не“, в един момент вие самите ще станете безполезни. Смирявайте се сами, не чакайте Бог да го стори. Ще боли повече!
30. Никога не се поддавайте на изкушението да се съревновавате със съпруга си или да ревнувате от позицията му, определена от Бога. Вие винаги сте на печелившата страна. Отговорността се носи от главата. Вие сте само помощникът.
„Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Негова е славата завинаги. Амин“
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите