Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Колко струва времето?

Main Pic
Публикувана: 27.09.2018
Автор: Лилиана Казакова
Прочетена: 2165
Коментари: 0
Времето е може би най-ценният ресурс, с който разполагаме. Kато всеки друг ресурс, обаче, то също е ограничено: 24 часа на ден, 365 дни в годината. Искаме да свършим толкова много неща, а времето все не стига. Понякога дори имаме усещането, че то е излетяло, изгубено, откраднато. Оказва се, че не можем да свършим всичко, което искаме. Трябва да избираме своите дейности, задачи, ангажименти и срещи, за да можем да се вместим в този малък отрязък, наречен живот. Но как да изберем? 
 
Приоритетите ни помагат да определим как ще управляваме времето си. В Колосяни 3:1-3 Павел казва: "И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога.  Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога." 
 
И така, християнинът трябва да мисли първо за “горното”, за Божието, именно, защото животът му е в Христос. Ако негов приоритет е земното, то значи той не е умрял и животът му се свежда до временните неща. Следователно, човек нарежда приоритетите си съгласно принципа: дали живее на земята или е в Христос. Ако съм българин, българското е приоритет за мен - аз познавам българската история, купувам български продукти, работя и допринасям за българската икономика. Ако съм американец, ще живея живот според американските стандарти, като работя и допринасям за американската икономика. По същия начин, ако животът ми е фокусиран на земята, то ще мисля за “земните неща” - пари, блага, стабилна работа и др. Но ако съм умряла и животът ми вече е в Христос, то в Него би трябвало да е и моят фокус. Той ще стане мой приоритет във всичко. Исус говори за приоритетите в Матей 6 глава. Той казва: “Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави”.
 
Христос обещава, че Отец има грижата за всеки елемент от нашия живот. Никой не може да се погрижи за себе си така, както Отец може да се погрижи за него. Колко прекрасно обещание! Но за кого важи то? Стих 24 отговаря на този въпрос: за този, който е избрал да бъде слуга на Бога. Господарят се грижи за своя слуга, за прехраната и облеклото му. Ние имаме добър Господар, който ще ни даде всичко необходимо. Но първото условие е да сме Негови слуги. А слугата няма свой живот. Задачите, които изпълнява са възложени от господаря му. Целта на слугата е да извърши точно това, което господарят му е наредил. Времето му принадлежи на неговия господар. 
 
Какви са твоите цели? Изпълняваш ли задачите, които твоят Господар ти е поставил? С кого съгласуваш графика си? Ако Бог е твоят Господар, запълни времето си с нещата, които Той очаква от теб. Така времето ще е винаги достатъчно. Ако не знаем какво Бог очаква да извършим и не търсим първо Неговия план за нас, се изгубваме и объркваме. Времето ни изтича и оставаме с усещането за пропуснати възможности. Притчи 14:8 казва: "Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." 
 
Познаваш ли своя път? Пътят на един човек е различен от този на някой друг. Един има призвание да проповядва, друг - да готви, да посещава болни или да чисти. Един ден моят Господар ме праща да разговарям с някого, друг път - да остана сама в дома си и да се моля за този, с когото съм разговаряла, а трети - да не казвам нищо, а единствено да помогна с нещо на същия този човек. 
 
В своя земен път Исус не извършва всичко, което хората очакват от Него. Той заявява, че слуша Отец и изпълнява заръчаното от Него. (Йоан 6:38) И интересно е, че Той не препуска. Времето му е достатъчно за всичко, което трябва да изпълни. Той се спира по пътя си и води дълги разговори с определени хора, когато спътниците Му бързат. На други не обръща внимание. Става и тръгва в най-неочаквани моменти. В други, когато близките Му очакват да побърза да помогне, Той сякаш спира и не прави нищо. А после разбираме, че е отишъл в точния момент на точното място.  И така, на първо място трябва да знаем какво е нужно да извършим. След това, трябва да решим как и кога да го извършим. Исус казва в Йоан 9:4: “Ние трябва да вършим делата на Този, който ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи”.
 
Всяка дейност има време, което е подходящо за нейното изпълнение. И за всяко нещо идва момент, когато е късно да се прави каквото и да е. Ако Господ те праща при някой човек, не го отлагай, защото трябва първо да вечеряш. Спомням си една вечер, в която бяхме поканени на рожден ден. Наша позната празнуваше юбилей. Тръгнахме цялото семейство с колата. По пътя се обадиха на съпруга ми с молба да посети тежко болен човек. Докато пътувахме към дома на рожденичката, съпругът ми усети, че трябва да посети болния веднага. Остави ни на мястото и продължи към селото, в което този човек живееше. Пристигнал, помолил се за него, прекарал известно време с близките в дома му. На следващата сутрин се обадиха, за да съобщят, че човекът е починал. Беше толкова важно да отиде в точния момент. На следващия ден щеше да е късно да го посети. Само Бог знае дните на човека. Ако Той те изпрати при някого сега, не отлагай! Утре може да е късно.
 
В Ефес. 5:15-17 Павел съветва читателите си: "И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля." 
 
Начинът, по който човек използва времето си, е пряко свързан с мъдростта и определя неговата личност. Ако пилея време за празни занимания или изпълвам с грижи за ежедневието си, рискувам да пропусна съдбата, която Бог има за мен. Ако се стремя да извърша това, което Той очаква от мен, то използвам времето си мъдро и пълноценно. Имаме нужда от мъдрост, за да се научим да управляваме времето си, но и обратно, правилното използване на времето ни помага да израстваме в мъдрост. Мойсей се моли със следните думи: "Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце" (Пс. 90:12). Всяко време, отделено за изпълнение на точните задачи, време, посветено на изграждане, осмисляне, молитва и търсене на Бога, е време за придобиване на мъдрост. 
 
Как използваш времето си? Придобиваш ли мъдрост или я пилееш? Бог ни е дал времето като ресурс, с който да можем да изпълним Неговия план за нас. Наша е отговорността да използваме този ресурс правилно, така че да принасяме плод и този плод да бъде траен. А ако не ни достига мъдрост, нека искаме от Този, който дава щедро, без да се скъпи. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg