Истината или любовта? Може ли и двете?

Рано или късно в църквата ви ще се появят хомосексуални двойки, които може да имат и деца, било то осиновени или родени по някой от съвременните методи за оплождане. Каква трябва да бъде реакцията и отношението на вярващите?

Църквата е място, където може да влезе всеки човек. Дали ще остане в нея, зависи от отношението, което ще срещне. Как бихте реагирали, ако сте пастир на църква, която кръщава деца (методистка, конгрешанска, презвитерианска, епископална) и при вас дойде гей двойка, която ви помоли да кръстите детето им?

В случая не коментираме до колко доктрината "кръщаване на деца" е библейски обоснована или не, а по-скоро какви ще бъдат вашите аргументи, ако се съгласите да извършите исканото. Или пък какво ще бъде обяснението ви, ако откажете?

Може би първият въпрос трябва да бъде дали изобщо църквата би приела гей двойка в редиците си.

В Своето земно служение Исус каза на фарисеите, че е дошъл да призове на покаяние не праведните, а грешните. Истината е, че днес в света живеят оправдани и неоправдани грешници. Разликата между едните и другите е, че първите разпознават греха и не желаят да го вършат съзнателно, тоест, странят от него.

Онези, които отказват да се покаят, се лишават от дара на прошката и вечния живот, които Исус предлага посредством Своята жертва на кръста. В своята книга "Обикновено християнство", К.С.Луис пояснява, че покаянието не е нещо, което Бог изисква от нас, преди да ни приеме. "Всъщност то е описанието на онова, което се случва, когато ние се връщаме при Него."

И така, ще кажем ли истината или ще показваме любов? Да уверяваме гей двойки, че вече са приели Божия дар при положение, че продължават да живеят в грях самоволно, няма да отговаря на истината. Ако такива хора искат да участват в тайнствата, например, да бъдат кръстени и да са част от Господната трапеза, тогава трябва да цитираме и предупреждението на апостол Павел в 1 Коринтяни 11.

Да показваме любов към хората, без да им казваме истината, не е никаква любов. Всеки, който идва при Христос, трябва да е готов на промяна и очистване. Всеки, който се покайва, има обещание, че ще бъде приет от Христос и впоследствие става член на Божието семейство, както и на местното общество от вярващи. 

Всяка църква днес трябва да бъде готова да вземе подобно трудно решение. Въпросът не е дали, а по-скоро кога, защото времето е последно, грехът напредва и се развива със страшна сила, и все някога ще трябва да избираме.

Източник: Christian Headlines