Кое е определящо - вестителят или вестта?

Атеизмът се разраства повсеместно. Все повече хора отричат съществуването на Бога и смятат за излишно даже да участват в дискусии, които касаят богословието или достоверността на Библията. Като християни, какво можем да направим, ако хората, с които общуваме, са апатични или враждебно настроени към вярата ни и не искат и да чуват за нея?

Според президента на Форум за християнска мисъл, Брус Литъл: "Основните познания за Бога и Библията са важна първа стъпка при споделяне на Благата вест, преди да разговаряме с хората за греха и нуждата от спасение."

Брус Литъл смята, че изолацията, налагана от дигиталния свят и липсата на комуникативни умения, затруднява споделянето на евангелието със съвременните хора.

Когато споделяме вестта спасението в Господ Исус Христос, ние не трябва да забравяме, че, ако хората около нас го отхвърлят, те отхвърлят евангелието, а не нас самите. Трябва да помним, че силата на евангелието се състои във вестта, а не във вестителя.

Когато хората ни задават въпроси, трябва да ги изслушваме с голямо внимание, но не трябва да прибързваме с отговора, а по-скоро да се постараем да вникнем в техните разбирания и знания за живота, за да представим вестта за Христос адекватно и съобразено с техния контекст.

Зад всеки въпрос се крие дълбокото желание на човека да стигне до осъзнаването на смисъла на живота. Ако успеем да създаден общуване, което да е на подходящо ниво, тогава ще можем да предадем Благата вест по уникален начин, подобно на Исус. Той имаше различен подход, който беше личен. Интересуваше се от хората, техните проблеми, желания и копнежи. Не бързаше да им дава отговори, а по-скоро питаше. Искаше самият човек да стигне до осъзнаване на своя грях, вина, проблем, неразбиране или неадекватност.

По тази причина Той говори със Самарянката за живата вода, с Никодим споделя богословски истини, а със слепородения и с Вартимей е внимателен и търпелив, защото иска да снабди нуждите им, а не да натрапва Своята личност.

Ние самите бихме имали успех в личното благовестие, ако престанем да го разглеждаме като задача, която трябва да свършим, а го приемем като начин на живот, при който нашето всекидневие е посветено да показва Вестта чрез реална вяра в живия Спасител. Той и днес може да преобразява със сила свише.

С други думи, като вестители ние сме отговорни да споделим онова, което ни е възвестено, но нашата отговорност е да бъдем чисти и необременени проводници на вестта, без да се боим от отхвърляне или незачитане. Никой не е по-горен от своя учител. Колко повече християните.

Източник: Evangelical focus