През септември т.г. се навършиха точно сто и десет години от основаването на Съюза на евангелските баптистки църкви в България. Учредителното събрание е на 14 септември 1908 г., когато в град Чирпан се стичат делегати от съществуващите баптистки общности в страната. За председател на съюза е избран п-р Петър Дойчев.
Четири десетилетия по-рано, около средата на 60-те години на XIX век, близо четиридесет баптистки семейства от немски произход се преселват в Османската империя. Допреди това те са живеели на територията на днешна Украйна, но са подложени на тежки гонения от страна на Руската империя. Бягайки от репресиите, те се заселват в делтата на река Дунав. В групата има проповедници на име Яков Клунд, Мартин Херингер и М. Херболт.
През тези години Британското и иностранно библейско дружество подготвя първия превод на Библията на новобългарски език под редакцията на П. Р. Славейков. Преводът е публикуван през 1871 г., а за разпространението му се разчита на пътуващи книжари. По настояване на поляците Кристиян Кшосса и Кучевски, служители на дружеството в Северна България, Клунд и Херингер са привлечени като книгопродавци. Именно посредством тяхното благовестие към края на 60-те години на XIX век се оформят групи в град Русе (тогава Русчук), а в началото на 70-те и в град Лом (тогава Ломпаланка).
Междувременно в град Казанлък един търговец на име Стефан Курдов се обръща към Христос след свое пътуване до Цариград. Когато се връща у дома, той ревностно започва да благовества на близки хора и в края на 1867 г. вече има неголяма евангелска общност. Самият Курдов става книжар и отваря дома си за църква. През 1875 г. ги посещава библейският книжар М. Херболт, като под неговото наставничество групата достига до убеждение за кръщение по вяра и се самоопределят като баптисти. След нарастването на групата през 1876 г. те започват настойчиво да пишат писма до баптистките църкви в Северна България и в Западна Европа с молба да им бъде изпратен постоянен проповедник.
През 1880 г. в Русе пристига баптисткият проповедник Иван Каргел от Санкт Петербург. Малко преди това той е прочел в немския вестник Der Wahrheitszeuge („Свидетел на истината“) призив за духовна помощ от казанлъшките вярващи и това е запалило сърцето му. На 7 септември същата година Каргел кръщава петима души в река Тунджа и оттогава насетне този ден се смята за начало на баптистката църква в Казанлък.
През годините до края на XIX век една от най-активните в благовестието баптистки църкви е тази в град Лом. Нейните вярващи поставят началото на редица нови библейски групи в Голинци, Ковачица, Расово, Върбово, Гнойница, Ружинци, Стубел, Мокреш, Берковица и Фердинанд (Монтана). През 1888 г. семействата на Трайко Порецов (Русе) и Спас Стефанов (Лом) се преместват в София и там основават нова баптистка църква (която през 2018 г. отбеляза своя 130-годишен юбилей).
Към началото на ХХ век в страната вече има около двайсет баптистки църкви. През 1902 г. завършилият в САЩ проповедник Петър Дойчев сформира баптистка църква в град Чирпан. Именно тук шест години по-късно делегати от всички съществуващи по това време баптистки църкви в страната се събират, за да поставят началото на Съюза на евангелските баптистки църкви в България. (Междувременно през юли 1905 г. в Лондон е основан Световният баптистки алианс.)
Година по-късно, през 1909 г., трите тогава съществуващи протестантски съюзи основават Обединени евангелски църкви.
Първият устав на Баптисткия съюз се приема през 1908 г., а през 1938, 1949, 1990 и 2007 г. претърпява няколко изменения и допълнения. Управлението на съюза се осъществява от настоятелство, което се избира на всеки няколко години на съюзен конгрес. Настоящото ръководството бе избрано на 9-10 октомври 2015 г., по време на XXXV редовен конгрес на СЕБЦ. Председател е п-р Стойчо Апостолов, зам.-председател е п-р Георги Тодоров, а ген. секретар е п-р Теодор Опренов.
По международна принадлежност Баптисткият съюз е член на Европейската баптистка федерация (EBF) и на Световния баптистки алианс (BWA). В България СЕБЦ е съучредител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) и на Българско евангелско дружество (БЕД).
Подразделения на СЕБЦ са Християнската младежка баптистка организация (ХМБО), Женската баптистка организация (ЖБО) и Детският отдел към СЕБЦ. ХМБО и ЖБО имат свои собствени ръководни органи, чиито председатели участват в Съюзното настоятелство. Към съюза е учреден Баптистки богословски институт (ББИ), подсигуряващ духовно и богословско образование.
През 2018 г. СЕБЦ организира две национални конференции за служители под надслов „Мисия и благовестие“. Едната беше проведена на 10-12 май в Трявна, а другата се състоя на 4-6 октомври в Банкя. На тях баптистки водачи от цялата страна отбелязаха 110-годишнината от основаването на съюза и беше направен преглед на духовното развитие на църквите. Като основни акценти в историята на баптисткото дело у нас бяха изтъкнати: (а) значимостта на първия превод на Библията на новобългарски език през 1871 г.; (б) делото на пътуващите книжари за разпространението на Благата вест; (в) някои ключови фигури в развитието на делото като Яков Клунд, Иван Каргел, Григор Друмников, Евгений Герасименко, Васил Марчев, Васил Кьосев, Запрян Виделов, Спас Райчев, Сава Лечов, Георги Чомонев, Спас Стефанов, Трайко Порецов, Христо Марчев, Петър Дойчев, Карл Грабайн, Георги Тодоров и др.; (г) печатницата за евангелски брошури в Казанлък; (д) Българското баптистко брошурно общество (1912-1918 г.); (е) периодът 1945-1989 г. и тежките гонения срещу църквите; (ж) дейността на женското благотворително дружество; (з) ролята на младежкото дружество към съюза, основано през 1926 г. и възродено през 1990 г. като Християнска младежка баптистка организация;
Сред основните акценти, които бяха извлечени по отношение на историята на Баптисткия съюз в България, бяха следните наблюдения:
СЕБЦ не е резултат на планирана мисионерска дейност на чужди мисии. Първите баптисти в България са местни вярващи, достигнали до убеждението за спасение и кръщение по вяра в съзнателна възраст, в резултат на лично изследване и търсене в Божието слово.
Баптисткото движение в България е неразривно свързано с разпространението на Библията.
Въпреки естествения духовен интерес на българите през XIX и XX век към вярата в Христос новоповярвалите християни неизменно срещат сериозна съпротива, когато се събират на богослужения и когато разпространяват евангелието.
За баптистките вярващи благовестието означава достигане на невярващи хора и наставлението им във вярата (а не работа сред християни от други изповедания, било то евангелски или православни).
Успехът на баптистката мисия до голяма степен е бил свързан с нужда от външна помощ и подкрепата на мисионерски организации, особено в периодите 1920-1939 и 1990-2010 г.
Въпреки организирането си в национална структура (СЕБЦ) баптистите в България никога не са имали централизирана съюзна мисионерска дейност. Основните звена на мисията са местните църкви. Силните мисионерски постижения са резултат от служението на посветени личности, а не на организирана национална мисия.
Двете конференции на СЕБЦ през май и октомври търсеха отговор на някои същностни въпроси, като: Три десетилетия след рухването на комунистическия строй какво е състоянието на благовестието в нашите църкви? По какъв начин споделяме вярата си и в какви отношения има нужда да променим нещо?
Програмата на първата конференция, обявена като национална консултация за служители към СЕБЦ, включваше следните теми: (А) Библията: какво казва Божието слово за отговорността на вярващите да споделят вярата си; (Б) историята: как са благовествали баптистките църкви през последния век; (В) трудностите: какви предизвикателства има пред мисията и благовестието у нас; (Г) контекстът: какви са особеностите на мисията и благовестието в България; (Д) анализ на проведените дебати и планиране на следващи стъпки. В събитието бяха включени също така и сесии от д-р Марк Едуърти (ръководител на мисионерите от Международния баптистки борд за Европа) за развитието на баптистката мисия в Европа и от д-р Робърт и Гейл Уърстлейн на тема „Пастирско съветване и грижа“. Конференцията прие становище на СЕБЦ по повод внесените в НС предложения за изменения на Закона за вероизповеданията.
Втората конференция, проведена в Банкя през 4-6 октомври, се спря на четири основни теми: (А) Благовестителската отговорност на църквата; (Б) Извън зоната на комфорта заради Благата вест; (В) Ученичеството: неразривна част от благовестието; (Г) Единството: цялото тяло – сглобено и свързано. В началото на събитието п-р Теодор Ангелов направи преглед на живота на баптистките църкви в България през годините на комунистическите репресии. Участниците в събитието отделиха време за благодарствена молитва за Божията вярност през тези десетилетия, както и за молитва на посвещение за продължаване на евангелското дело през следващите години. Конференцията прие конкретни насоки за посвещение и действие във връзка с всяка от дискутираните теми, а участниците поеха отговорност да ги приведат в действие през следващите месеци до предстоящия XXXVI изборен конгрес на СЕБЦ, насрочен за 14-16 март 2019 година.
На снимката по-горе: Участници в националната консултация за служители на СЕБЦ, проведена в Трявна на 10-12 май, 2018 г.
Автор на снимката: Стефан Миленов
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите