Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Раят - подарък или награда

Main Pic
Публикувана: 19.10.2018
Автор: Георги Гърдев
Прочетена: 2548
Коментари: 0
Библията ни казва, че Раят е мястото, очакващо всеки един, който обича Бога и вярва в Исус Христос, Божия Син. В Писанието се говори много малко за рая. Апостол Павел коментира следното: "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Това трябва да ни накара да сме много внимателни към книги, които описват преживяване в отвъдното. Апстолите Йоан и Павел са били издигнати до небесата и те признаха, че не могат да опишат какво има там. Винаги имайте едно наум, когато започвате да четете книги или слушате изказвания от този род. Знайте, че каквото и да ви кажат, каквото и да прочетете, това, което ще бъде в реалност е много, много по-велико и чудесно. Библията описва Рая като „славата, която има да се открие”( Римляни 8:18) и „ново небе и нова земя” (Откровение 21:1, цитиращ Исая 65:17). 
 
В своето евангелие Йоан говори за съдбата на праведните и тя е „вечен живот.” Повече от всеки друг автор в Библията той говори за вечния живот, като за една настояща реалност, вместо една бъдеща надежда. Ние вече се наслаждаваме на вечния живот (Йоан 3:36), въпреки че при второто идване на Христос, този вечен живот ще бъде осъществен напълно (1 Йоан 3:2). 
 
Павел използва думата „прославяне” (Римляни 8:30), за да опише надеждата на християните, която той също нарича и „славната свобода на Божиите чада” (Римляни 8:22). Това е бъдещата реалност, която в момента може да бъде вкусена от тези, които имат Божия Дух (Римляни 8:4-27). Точно както Йоан, така и Павел вижда тази настояща опитност в Духа, като само първата степен или част от нещата, които ще станат (2 Коринтяни 1:22; Ефесяни 1:14). Докато не се изпълни всичко, което Бог е обещал, дори и тези, които имат Духа, са сериозно ограничени относно тяхното познание за Бога (1 Коринтяни 13:10,12).
 
От друга страна, авторът на посланието към Евреите говори за крайната цел на християнина не като земна награда, а „небесно отечество” (Евреи 11:16). Сега разбираме, защо Исус подканваше учениците си да събират богатства на небето, а не на земята (Матей 6:19-20). Причината, поради която небесното съкровище е толкова важно, е, че то трае вечно, то не може да се развали, нито да се отнеме. Небето е бъдещото проявление на вече настъпилото Божие царство (1 Коринтяни 15:24). Въпреки че християните вече имат предвкус за небесната слава, вярно е също, че "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят" (1 Коринтяни 2:9). Заради това, ние „с вярване ходим, а не с виждане” (2 Коринтяни 5:7) Това е така, понеже „вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат” (Евреи 11:1).
 
Много християни си мислят, че целта е да се стигне до Небесния град (да се отиде горе, на небето), но в Откровение 21:1-3 този град е описан по следният начин:  "И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях".
 
От тук разбираме, че небесният град не е постижение, но подарък. И той не се състои в това, че Бог ни взима при себе си, а по-скоро, че Бог идва да живее с нас. Затова вечният живот няма да е на небето, а ще е на земята (нова земя). Небесният град е небесен, не защото е на небето, а защото идва от небето на новата земя. Това слизане на Бога сред хората е било първо открито във въплъщението (Йоан 1:14). То ще бъде постоянно и вечно при идването на небесния град. Казаното току-що обръща платонистичната философия с главата надолу, понеже виждаме, че материалният свят не е отхвърлен, напротив, поправен е и сам Бог живее в него.
 
Такова обещание, такава слава просто не може да се опише с думи. Затова виждаме Йоан да използва метафора след метафора, за да опише неописуемото, за да можем да бъдем мотивирани, да приемем това, което не можем да видим. Ако наречем небето крайна спирка, това ще е подигравка. Апостолът описва небето не като краен стадий, а като вечно пулсиращо от радост и дейности място, в Божието присъствие. Няма храм, няма свещеници. Божиите хора имат директен достъп то техния Спасител. Проклятието, което ни раздели от Божието присъствие, ще бъде премахнато и дървото на живота ще бъде отново достъпно за човека (Откровение 22:19; виж Битие 3:24).
 
Какво ще правим в Рая? Това е може би въпросът, който най-много интригува хората. Някои си представят, че ще стоим на облачета и ще свирим на арфа. Други казват, че постоянно ще пеем и ще се кланяме пред Божия престол. Трети пък смятат, че там ще е съвършената почивка, без да вършим нищо. Това не е вярно. В Библията ни е казано, какво ще правим, когато сме на небето. Това можем да го намерим в историята за човека в Едемската градина. Нека погледнем първите три глави на Битие. Примерно, ние ще работим без да се потим, без да има стрес, без да се изморяваме. Земята няма да има тръни и плевели, няма да има нужда да я напояваме. Просто работата ще ни бъде песен. Ще правим всичко това от любов за Бог и няма да усетим умора или оттегчение. Аз очаквам с голяма радост, денят, когато ще да обработвам градината си, без да се ядосвам, че трябва да пръскам срещу плевели, да вадя троскот или да се притеснявам, че има слана или няма да има хубава реколта. Работата ще бъде радост за мен!
 
Различните цветове на камъните, от които е съставен градът (Откр. 21:18-21) отразяват разнообразието в рая. Според мен те отразяват разнообразните награди, които ще получим на небето (Матей 25:21-23; Лука 19:16-19; 1 Коринтяни 3:12-15). Папий, който е бил ученик на Апостол Йоан, също казва, че ще имаме различни награди. Въпреки тези различния, няма да има никаква завист. Чашата на всеки ще бъде пълна, независимо че на някои може да е по-малка, а на други по-голяма. Никой няма да изпитва липса на радост, понеже всички ще сме в Господнето присъствие.
 
А Бог ни е обещал следното: "Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, правя всичко ново" (Откровение 21:4-5). 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg