Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато благодарността е от сърцето

Main Pic
Публикувана: 20.10.2018
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 1883
Коментари: 0
Евангелските църкви празнуват ден на благодарността с отрупани трапези, по модела на техните американски приятели, които имат традиция, датираща от живота на първите заселници в Съединените щати и Канада. Идеята е да се благодари на Бога за Неговото благоволение, което се е изразило в плодородие и благоденствие или закрила и опазване.
 
Канадците празнуват през октомври, а американците през ноември, а при нас традицията е избрала този неделен ден. Пред амвоните в църквите си ще видим красив "букет" от природни блага, които са дело на щедрата Божия ръка. Вярвам, че докато Му благодарим, наистина осъзнаваме какво върши Той за нас всеки ден, а и през нощта. Представете си само за миг да отдалечи планетата Земя от Слънцето с един микрон или пък да я приближи до него.
 
Подобни събития  на общо празнуване неизбежно са свързани с притеснения заради негласното съревнование, защото не всички са благословени еднакво. Едни имат повече, а други не толкова. Тогава се сещам за два примера от Новия Завет. И двата са напълно автентични.
 
При първия Сам Христос се удиви на бедната вдовица, която даде само две лепти, но това беше всичко, което имаше. Затова Господ я похвали и нейната щедрост възрадва сърцето Му. Вторият случай намираме описан в живота на Ранната църква, в книгата Деяния на апостолите, където ни се казва, че нищо не липсваше на вярващите, защото всичко им беше общо (Деяния 4:32-27).
 
Няма как да не цитираме и примери от Стария Завет, за да затворим кръга. В книгата на пророк Малахия, последната от старозаветния канон, има един драстичен стих, който можете да прочетете с ума, но може да изречете и със сърцето. Ето го:

"Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него" (Малахия 3:10).
 
Господ гледа на сърце. Той знае помислите на сърцата ни, познава всичките ни намерения. Знае дали благодарността ни извира от сърцето. Ако е така, тогава ще можем от сърце да изречем заедно с друг един пророк незабравимите думи:
 
"Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си" (Авакум 3:17-18).
 
Иначе казано, благодарността поражда радост. Благодарността е състояние на душата, която принадлежи на Христос, въпреки обстоятелствата. Затова апостол Павел напомня за всичко да благодарим.
 
Можем ли да го направим от сърце?
 
По-долу споделям вдъхновен акростих, дело на Наталия Станчева, който е отлично заключение на тези кратки размишения:
 
Блажен съм за това, че с благини дарил си ме.
Лишения и да е имало, то не задълго е било.
Ако назад в годините, във младостта си, върна се, 
Горчиви мигове ще видя, сигурно, но все съм бил грижливо пазен, на топло сгушен в Твоето крило.
О, как желая всички да прославят Тебе,
Да тръпнат и треперят: и от страх, и от възторг,
А същевременно душите им да пеят,
Разбрали най-накрая: Ти си, който даваш им простор.
На кръст понесъл греховете ми,
Обвит си бил във мерзост, без да заслужаваш.
Срам и слабост, самота и смърт Ти сетил си,
Така че аз от тях завинаги да съм избавен.
 
Благодарихме ли за Кръста днес?
Благодарихме ли за кръста на Христос?
Благодарихме ли за кръста, който ние трябва да носим?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg