начало > Протестантство > Лутер, Реформацията и християнската съвест

Лутер, Реформацията и християнската съвест

Публикувана: 30.10.2018
Автор: п-р Момчил Петров
Прочетена: 2450
Коментари: 0

Сподели

В Деня на Реформацията ви напомняме някои от основните Тезиси на Лутер, които не просто преобразиха неговия живот, но и радикално разтърсиха една мощна религиозна институция.

(5) Папата няма воля, нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.
(6) Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите, запазени за негова преценка. Освен тези случaи, вината остава непростена.
(21) Проповедниците на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папски индулгенции.
(27) Онези, които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето, душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.
(28) Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчността и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.
(36) Всеки истински покаял се Християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.
(37) Всеки истински Християнин, жив или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.
(43) Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи, който дава на бедните или заема на нуждаещите се, прави по-добро дело от онзи, който купува индулгенции.
(44) Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.
(45) Християните трябва да бъдат поучавани, че, който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.
(46) Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.
(47) Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.
(48) Християните трябва да бъдат поучавани, че в даването на индулгенции папата има нужда и за това желае техните искрени молитви повече отколкото парите им.
(49) Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни, ако заради тях изгубят страха от Бога.

Цитираните по-горе тезиси представляват една шеста от пълния текст, написан от д-р Мартин Лутер, чието публикуване предизвиква Реформацията. Вероятно на много от вас се е сторил твърде дълъг. Давам си сметка, че за мнозина други изглежда твърде неясен. Удивително е, че хората във Витенберг, както впоследствие и в цяла Германия и голяма част от Европа, чудесно са разбрали какво казва Лутер. Доказателство, че думите на Лутер са били масово възприети, е фактът, че след известно снишаване се е наложило архиепископът на Майнц и впоследствие самият папа, да вземат отношение. Противно на ширещите се днес представи, папството не влизало в излишни спорове и диспути, освен ако не се е налагало, поради застрашаващо нарастващата популярност на идеите, от които се е почувствало предизвикано. В крайна сметка, след продължил повече от три години спор, д-р Мартин Лутер е осъден със специална папска була, а той от своя страна скъсва булата и прекратява своите отношения с църквата, последван от милиони християни.

Поне за мен тази история цели да ни припомни няколко неща:

Великите духовни съживления се случват сред хората, които четат, мислят и разсъждават. В своите тезиси Лутер не издига някакви лесно смилаеми лозунги, а разсъждава задълбочено върху сложна система от разбирания на Католическата църква, като някои от тях определя като постановени от самия Христос, други приема като субективно разбиране на църквата, което обаче не противоречи на Христовия дух, а трети конфронтира като враждебни на същността на християнството. С две думи – в тезисите на Лутер няма радикализъм, евтина пропаганда и търсене на лична слава, а дълбоко осмисляне на християнското учение и практиките на Католическата църква.
Неотделима част от християнската съвест е задължението неправилните разбирания да бъдат конфронтирани, когато бъдат нагло манифестирани, както индулгенциите, продавани от Йохан Тецел в Германия. Никакъв привиден стремеж към мир или покорство към църковни авторитети не бива да са извинение за християнина, да не изповяда и защити истината, съобразно възможностите, които има.
Когато изповядва истината, християнинът не бива да се притеснява от скромността на своята позиция, оскъдността на своите ресурси или повсеместното възприемане на неправилни възгледи. Понякога 95 твърдения, заявени от един професор в малко провинциално градче, могат да преобърнат историята на света. Това никога не би се случило, ако Мартин Лутер беше казал: „Какъв е смисълът да правя това, нищо така или иначе не зависи от мен.“ Но дори и изповедта на истината да няма особени последствия, говоренето и отстояването на истината е цената, която си струва да платим.

Сподели: