начало > Християнски живот > Будни или блудни християни?

Будни или блудни християни?

Публикувана: 31.10.2018
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 2006
Коментари: 0

Сподели

Преди година търсех будните вярващи в статията ми „В търсене на будните“. Сега е време да запитаме дали са останали будни християни или в църковните общества преобладават блудни християни. Такава мисъл не е приятна. Ние знаем, че блудството, физическо и духовно е грях и строго се осъжда в Библията (Осия 6:10, Галатяни 5:19, 1 Солунци 4:3). И ако физическото лесно го разпознаваме, и сме готови да осъдим всеки, който е съгрешил, то духовното сме склонни да оправдаваме, а и трудно го разпознаваме.

В Библията Бог често се възмущава от Своя народ. Неведнъж нарича възлюбените Си „чада на блудство“, а Израел - „блудница“. В Словото тези думи са пропити от Божия гняв. Можем да усетим и Божията скръб, че някой, създаден като венец на творението и призован да показва превъзходството на Този, Който го призова от „тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петрово 2:9), се осквернява, живеейки не като буден и трезв служител, очакващ Господаря Си да се върне (Лука 12:32-40), а като човек, отдал се на блудство и нечистота (Ефесяни 5:3).

Как можем да различим, че в църковните общества днес има немалко блудни християни? По отношението ни към греха. Много от нас са се превърнали в майстори на оправданието и на компромисите. Научихме се да размиваме границите между правилно и неправилно, позволено и неполезно. Преди няколко години употребата на алкохол сред християните беше тема табу в църквата. Учеха ни, че дори глътка спиртно питие, осквернява християнина. А днес? Наскоро един служител поиска темата на следващото общо младежко събиране да е свързана с християните и алкохола, понеже неговите (а за съжаление и моите) наблюдения са, че това става все по-сериозен проблем.

Днес вече не се питаме дали е позволено и полезно да се употребява алкохол, а се опитваме да определим колко може да „носи“ християнинът. Помислете и за причините, заради които немалко християни напуснаха църковните общества. Знам, някои от тях са огорчени. Други възмутени. Трети смятат, че в църквите няма добра духовна храна и са пълни с лицемери, изключвайки себе си, разбира се. Мисля, че една от характеристиките на ранната църква, а и на будните християнски общества е, че копнеят да бъдат заедно, за да общуват с Бога. А днес много хора копнеят да бъдат самотни духовни войни.

Библията ни учи да не преставаме да се събираме, още повече, когато виждаме, че „денят наближава“ (Евреи 10:25). Църквата е едно от най-добрите места, където човек може да носи нечии теготи, да отдава почит, да се старае да живее в мир и разбирателство. Църквата е място, където се учим да служим един на друг и да носим отговорност. Но днес е пълно с интернет-християни, със служители, които служат на себе си и не искат да зачитат някой друг. Църковните общества са се превърнали в места, където много хора се черкуват, погъделичквайки духовните си сензори, но не и да се посветят, въпреки недостатъците, несъгласията, лицемерието, или може би точно заради всички тези реални „петна“.

Един от любимите ми автори, Макс Лукадо, разказва интересна история за „Проповедника с лошите новини“ (книгата „Нежни гръмотевици“). Писателят го срещнал в самолет. Седели един до друг и разбрали, че и двамата служат на един Бог. Проповедникът с лошите новини твърдял, че „църквата е изгубена, вързана от Ада и болна по сърце“. Докато били във въздуха, той се представил като евангелизатор, който разбужда църквата, пълна със заспали християни, такива, които не се молят, не обичат околните и не ги е грижа за нищо. По думите му днешната църква е твърде богата, мързелива, разглезена и апатична.

Отговорът на писателя:

Напомняне, че „Божията вярност никога не е зависела от верността на Неговите деца“, че Той е верен, дори когато ние не сме.

Уверение, че Бог е по-велик от нашите слабости и че именно те разкриват Неговото величие.

Насърчение, че колкото и да са малко будните християни и колкото и да се е увеличил броят на блудните християни, не трябва да се отказваме, не трябва да вдигаме ръце и да се предаваме. Бог не се е отказал и не е вдигнал ръце от нас. Трябва да се доверим, че Този, Който е започнал добро дело в нас, ще го довърши.

Означава ли това, че трябва да продължим да бъдем блудни?

Не, трябва да се събудим и да се отречем от компромисите и греховете си, да се покаем и да се върнем към живота, който Бог ни е призовал да живеем, а именно - да бъдем добро свидетелство. Хората да се възхищават на Него, когато наблюдават нас.

Исус се обръща към Своите последователи, като им напомня, че е важно кое е ценното за тях, кое е съкровището им (Лука 12:34). Тези думи идват веднага, след като Христос е говорил за безпокойството и страховете, снабдяването на нужди и търсенето на Божието царство. После илюстрира темата за сърцето и ценното за нас, заръчва ни да приличаме на хора, които са будни и „чакат Господаря си”.

Не обичаме да чакаме, защото сме нетърпеливи, но за Бог едни от качествата, които са ценни в децата Му, са търпението и постоянството. Да чакаме Бог като бъдем будни и трезвени и не се отклоняваме от тесния път, който Той очерта чрез живота и смъртта Си. Не е лесно, но в това има обещание. Виждаме го в стиха: „Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи” (Лука 12:37).

Представяте ли си каква огромна чест е някоя високопоставена личност да стане от своето място и да прислужи на обикновени хора като нас? Малко вероятно е някой да се смири толкова много. А Творецът, Господарят на душите ни е обещал да възнагради онези, които са будни и търпеливи, и уповават на Него. И не само това, но Той вече го направи, измивайки нозете на Своите ученици.

Какво ще Му дадем в замяна?

Верността си. Да бъдем верни в посвещението си - будни християни, а не блудни.

Второто е лесно, докато първото е по-трудно, защото изисква усилия и ни изважда от комфорта да не се различаваме от останалия свят.

Будни или блудни, какви християни сме?

Сподели: