начало > Християнски живот > 12 истини за живота от Ан Ламот

12 истини за живота от Ан Ламот

Публикувана: 04.11.2018
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 1834
Коментари: 0

Сподели

За първи път научих за писателката Ан Ламот, докато четях книгата на Реджина Брет „Бог никога не спи“. Направи ми впечатление една споделена история, твърде забавна и колоритна, за да бъде забравена. Братът на Ан имал да пише проект за училище на тема птици. Макар че имал на разположение три месеца, той все отлагал писането. Ден преди крайния срок десетгодишното момче стояло с отчаян поглед и пълни със сълзи очи пред празния лист, без да е написало нито дума. Тогава баща му седнал до него и ласкаво го посъветвал: „Просто карай птичка по птичка, приятел. Прочети за пеликаните и после напиши за тях със свои думи. След това научи за синигерчетата и ни разкажи за тях със свои думи. После гъските. И така, птичка по птичка.“ По-късно разбрах, че прочутата фраза „птичка по птичка“ се е превърнала в нещо като визитка за Ан Ламот. Тя е озаглавила така една от най-популярните си книги, често посочвана като задължителна в курсовете по творческо писане.

През април 2017 г. Ан Ламот е поканена да изнесе беседа на конференция на TED (Technology, Entertainment and Design) – прочута съвременна платформа с водещо мото „Идеи, които си струва да се разпространят“. Въпреки че не се чувства в свои води да говори на форум, посветен на технологиите, развлечението и дизайна, авторката радушно приема поканата и разказва за вярата, живота и здравословното отношение към себе си и другите. Зад простичкото заглавие на речта ѝ „12 истини, които научих за живота и писането“ стоят дълбоки прозрения, над които си струва да се замислим. С мъдрост и чувство за хумор тя ни поднася своя честен списък с нещата, за които твърди, че е сигурна в този несигурен свят.

Всяка истина е парадокс. Животът е едновременно скъпоценен, необяснимо красив дар, който е и невъзможен тук, от въплътената страна на нещата.
Почти всичко тръгва да работи отново, ако го изключите за няколко минути – включително и вие!
Няма почти нищо друго извън нас самите, което да ни помогне трайно. Не можем да купим душевен мир и покой и да ги предложим на тези, които обичаме най-много. Те трябва сами да намерят своя собствен път, свои собствени отговори. Невинаги помагаме реално. Помощта ни често е токсична. Да помагаш означава завоалирано да контролираш.
Всеки е по своему сломен, отчаян и съкрушен, дори хората, които на пръв поглед са постигнали всичко. Нека спрем да сравняваме своята душа с нечия чужда външност.
Можем да наречем Бога „дара на отчаянието“. Б-О-Г : Благото от Горчивината. Бог е това, което ни остава, когато сме изчерпили всички възможни добри идеи.
Да се опитвате да промените другия е безплодно усилие, но пък грижата за вас самите е от радикално значение. Това е като глътка свеж въздух и е истински дар за света.
Всяко преживяване е лично ваше и трябва да го разкажете. Ще е ужасно да се събудите един ден и да осъзнаете, че не сте написали онова, което е дърпало ръкавите на сърцето ви – вашите истории, спомени, мечти и песни, със свои собствени думи.
Отървете се от илюзията, че светското признание и успех ще ви изцели и ще запълни надупчената ви като швейцарско сирене душа. Няма как да стане. Но ако пишете или вършите нещо в полза на другите, удовлетворението ще дойде.
Семейството е трудно нещо, независимо колко ценно и изумително може да е за нас. Земята е училище за прошка. Започва с това да простиш на себе си, а може и да започнеш и на семейната трапеза, с това да простиш на най-близките си.
Благодатта е като духовна смазка или помощни плувки за ръце. Тайната ѝ е, че Бог обича теб точно толкова, колкото и всеки друг. Благодатта ни променя и изцелява нас и света ни. Просто извикай „Помощ“, въоръжи се с търпение и чакай. Благодатта ще те намери точно където си, ала няма да те остави там, където те е намерила.
Добро име за Бога е „не аз“. Емерсън е казал, че най-щастливият човек на Земята е този, който се учи от природата как да се покланя на Твореца. Хубаво е да излизаме често навън и да поглеждаме нагоре.
И накрая: смъртта. Удивление и ужас. Християните обичат да разглеждат смъртта като радикална промяна на адреса. Това е така, но е непоносимо, когато малцината, без които не може да живеем, умрат. Никога няма да превъзмогнете загубата и независимо какво ви съветва културата, не сте длъжни да го правите. Когато загубите близък, не запечатвайте напълно сърцето си. Според Ленърд Коен: „Има пукнатини във всичко и точно през процепите може да влезе светлината.“ Смъртта е свещена както раждането. Не се бойте! Няма да сте самички. Както е казал Рам Дас: „В края на краищата ще осъзнаем, че всеки просто изпраща другия до вкъщи.“

Ан Ламот споделя преживяното през призмата на своята християнска вяра. Дали някое от нейните разсъждения няма да ни провокира и говори точно на нас, днес?

Стъпка по стъпка, неумолимо вървим напред, за да преминем един ден към онова, което очаква всички ни. Ден след ден се ниже неизбежно, но от нас зависи ще живеем ли разумно, с покорство към Бога и в поклонение. Птичка по птичка: колко мъдрост се крие в това търпеливо да изпълняваме волята Му, без значение какви ни е призовал да бъдем в този живот, за да Му служим най-плодоносно. Благодат върху благодат: най-великата реалност, извоювана от Исус Христос на кръста и дадена ни даром – да благодарим и помълчим в благоговение.

Източник: TED.Talks.com

Сподели: