Първата част на Декларацията можете да прочетете тук
И накрая, според това предложение учредителите на вероизповедание са длъжни веднъж да подадат документи в Дирекция „Вероизповедания“ на МС и ако оттам бъде одобрено новото вероизповедание, втори път да подадат същите документи за преценка в Софийски градски съд! Що за нелепост и налагане на излишна административна тежест и протакане на време е това! Да се въвежда такъв режим е глупаво решение и противоречи на принципите на правовата държава! Народното събрание е приело Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, за да облекчава извършването на стопанска дейност. Същият „аршин“ трябва да се прилага и в регулирането на обществените отношения, свързани с упражняването на правото на вяра, за да бъде то наистина СВОБОДНО, както Конституцията и Закона на вероизповеданията повеляват.
10. Забрана за дарения от чужди държави и лица за издръжка на персонал на вероизповедания (Вариант І, § 24 от законопроекта).
Недопустима е такава рестрикция! Противоречи на принципите на правовата държава, на свободното движение на капитали, на принципа на свобода, отделеност на вероизповеданията от държавата и задължението държавата да не се намесва във вътрешната организация на религиозните общности и институции – чл. 13 от Конст. и чл. 4 от ЗВ.
11. Дарения от чужди държави и лица за строеж, поддържане и ремонт на молитвени домове, манастири и др. – само след предварително разрешение на Дирекция „Вероизповедания“ на МС (Вариант І, § 24 от законопроекта).
Коментарът е същият като по предходната точка 9.
12. Държавна субсидия за вероизповедания с не по-малко от 1% от населението на България, за разлика от по-малобройните (Вариант ІІ, § 24 от законопроекта).
Първо, щом вероизповеданията са отделени от държавата, категорично не трябва тя да финансира дейността им. Иначе религиозните институции стават зависими от държавата и това опорочава всичко. Също така, не е правилно вероизповеданията да се финансират от данъците на гражданите, защото всеки гражданин е с определени религиозни или атеистични схващания и не трябва да се допуска държавата да финансира вероизповедания с парите на гражданин, чийто възгледи противоречат на верските убеждения на финансираните религиозни институции. Такова финансиране против волята на данъкоплатеца не може да се аргументира със задължението да бъде
„толерантен“ към инаковерните, защото смисълът на понятието „толерантност“ в този случай има съвсем друго значение. Нормално е държавата да плаща с данъците на хората разходи за дейности, които ползват всички в страната (пътища, летища, държавна администрация и т. н.), но дадена религиозна институция не ползва всички. Всяко вероизповедание трябва да се финансира самò (както фондациите, сдруженията и др.), а не държавата да го субсидиира. Затова категорично се противопоставяме на законопроекта и в тази част.
13. Изискване свещенослужители да бъдат само български граждани и забрана в ръководствата на вероизповеданията да участват чужденци, или само с разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на МС да членуват в такива органи (Вариант І, § 26 от законопроекта).
Същият коментар като предходните точки по отношение на чужденците. Нарушава се чл. 26, ал. 2 от Конституцията. Чужденецът носи отговорност за изпълнение на законните задължения според българското законодателство. Това е достатъчно. Трябва да има СВОБОДА.
14. Правна възможност само вероизповедания с не по-малко от 1% от населението да могат да откриват духовни училища по Закона за предучилищното и училищното образование, както и висши учебни заведения, а дипломите да се заверяват от Дирекция „Вероизповедания“ на МС, респективно невъзможност за по- малочислените да откриват такива учебни заведения (Вариант ІІ, § 29 от законопроекта).
Това е дискриминационно предложение, нарушаващо чл. 6 и 13 от Конституцията, според които вероизповеданията са свободни и гражданите, членуващи в тях, трябва да бъдат равни пред закона. В този смисъл законопроектът противоречи и на основните принципи, визирани в чл. 6, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗВ, според които: „Правото на вероизповедание включва и следните права: 6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор; 7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания.“
Както посочихме по-горе, с последващо внесено предложение с вх. № 85404-233 от 16.11.2018 г., г-н Цветан Цветанов и г-н Мустафа Карадайъ са предложили повечето от горепосочените текстове да отпаднат, което показва, че и те са констатирали това, което сме изложили в нашето становище в настоящата декларация, а именно: че текстовете са противоконституционни, юридически неточно и неудачно формулирани и нецелесъобразни. Но наред с това двамата депутати са предложили и някои текстове да останат, а именно:
А) В точки 10-13 г-дата Цветанов и Карадайъ предлагат нова редакция на чл. 12 от Закона за вероизповеданията. От написания текст в тяхното предложение обаче не става ясно дали от общия законопроект отпада § 8, т. 3, според която:„3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“
Поради тази неяснота не се разбира също така дали понастоящем съществуващата ал. 2 към чл. 12 от ЗВ остава или предлагат тя да бъде променена.
В случай че § 8, т. 3 от законопроекта остава, категорично настояваме да не се приема на второ четене, тъй като това е нелепо и дискриминационно ограничение, защото се налага единствено на хора, които извършват религиозна дейност извън сградите си за богослужения, но няма такава рестрикция за хора, които осъществяват спортни, културни и др. мероприятия. По този начин се налага противоконституционно ограничение на права (дискриминация на религиозен признак), според чл. 6 от Конституцията. Предложението противоречи и на чл. 39 от Конституцията, както и на основните принципи, визирани в чл. 2, 3, ал. 1, чл. 5 и 7, ал. 3 от ЗВ.
Б) Параграф 10, 11 и 12 от законопроекта остават. Те обективират следното предложение: статут на юридическо лице да се дава само на религиозна общност с 3000 членове и с рели гиоз но съдър жание, различно от това на останалите вече реги ст ри ран и , което се п рец ен ява от Дирекция „ Вероизповедания “ на МС; в ръководството да се включват само пълнололетни български граждани ; веднъж документите се подават вДирекция „Вероизповедания“ на МС, и ако има издадено експертно заключение в срок, същите док ум ен т и се подават втори път в Софийски градски съд (§ 10, 11 и 12 от законопроекта).
Категорично се противопоставяме на това предложение, защото е противоконституционно, нелепо и е противоправно обременяващо. То недопустимо ограничава свободата на вероизповедание, в противоречие на задължителния за България чл. 9, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който гласи: „Свободата да се изповядва религия подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за защита на обществения ред, здраве и морал или за защита правата и свободите на другите.“ В този смисъл, според т. 3 от Решение № 5 от 11.06.1992 г. по к. д. № 11/1992 г. на Конституционния съд: „Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по никакъв начин освен в случаите на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията, а именно когато религиозните общности и институции се
използват за политически цели или когато свободата на съвестта и вероизповеданието е насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Посочените ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или чрез тълкуване. Чрез закон могат да бъдат определяни само конкретните механизми за тяхното осъществяване.“. Подробни аргументи сме изложили по-горе в т. 9.
В) Според § 14 от законопроекта, който остава, в 7-дневен срок от регистрацията религиозната общност уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на МС и представя съдебното решнеие за регистрацията.
Това е излишна бюрокрация. Съдът служебно може да изпраща решението си на Дирекция „Вероизповедания“. Не е удачно да се обременява вероизповеданието с такова задължение.
Г) Според т. 27 от предложението двата варианта на § 24 от законопроекта отпада и г-дата Цветанов и Карадайъ предлагат друга редакция на чл. 28 от Закона за вероизповеданията, свързана с държавна субсидия за всяко вероизповедание.
Категорично се противопоставяме тези текстове да се приемат. Подробни аргументи сме изложили по-горе в т. 12.
Д) Според т. 29 от предложението, се предлага промяна на Първи вариант, § 26 от законопроекта, касаещ взаимоотношенията между свещенослужители и вероизповедание, включително чужденци. Предложението не съответства на Конституцията. Подробни аргументи сме посочили по-горе в т. 5 и 13.
Е) Според т. 32, се предлага промяна на Вариант две, § 29 от законопроекта, като се променят само чл. 33, ал. 1 и 5. Останалото предложение остава. Но според предложена със законопроекта промяна на чл. 33, ал. 4, 5 и 6 от ЗВ, всички регистрирани вероизповедания могат да откриват ви с ши учи ли ща при условията и по реда на Закона за висшето образование, но само вероизповедания към к оит о принадлежи н е п о -малк о от едн о н а ст о от н а селен и ет о н а ст ран ат а могат да отк ри ват едно или повече вис ши духовни училища след разрешение на Министерския съвет .
Издаваните дипломи от тези висши духовни училища трябва да се заверяват от Дирекция „Вероизповедания“ на МС.
Това е дискриминиращо предложение. Конституцията и законодателството не дават основание за такава преференция спрямо вероизповедания с 1 и над 1% от населението и съответно – такова ограничение спрямо тези, които нямат такъв брой вярващи. Нарушен е чл. 6 и чл. 13, ал. 1 и 2 от Конституцията, чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 1, т.
6 и 7 от ЗВ.
От изложения анализ се установява, че геропосочените, както и други разпоредби от законопроекта и предложението към него, внесено на 16.11.2018 г. от г- дата Цветанов и Карадайъ, противоречат на правни норми в Конституцията на Република България и на ратифицирани от Народното събрание международни актове, както и на основните принципи от преамбюла и членове от 1 до 7 от Закона за вероизповеданията, които законодателно обективират следните принципи – основа в българската правна система: вероизповеданията са свободни и техните религиозни институции са отделени от държавата; равенство пред закона и забрана за създаване на привилегии или ограничения на религиозен признак (забрана за дискриминация); свобода на изразяване и разпространяване на идеи; ползване на майчиния език; свобода на сдружаване и др.
Ето защо настоятелно апелираме към Вас – УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА наши представители в Народното събрание, които упражнявате властта, произтичаща от народа, съобразно Конституцията (за което сте се и клели), да отхвърлите този тоталитален като идеология, неудачен като юридическа регламентация и противоконституционен законопроект, заедно с внесените към него предложения!
Не ограничавайте противоправно основните човешки права и свободи, свързани с вярата в Бога!
Свободата и нейното упражняване в полза на хората води до благополучие на нацията!
Ние обичаме народа си и искаме да продължим да му служим свободно и ефективно чрез Божията благодат!
За благото на България,
С УВАЖЕНИЕ: Участниците в Национален Митинг - молитва, проведен на 25 ноември, на площад "Народно събрание"
Автор на снимката: Влади Райчинов
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите