Неделя, 22.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление" Притчи 24:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Богатите млади хора

Main Pic
Публикувана: 08.12.2018
Автор: п-р Момчил Петров
Прочетена: 762
Коментари: 0
Някъде на прага на последните класове в гимназията и студентските години, човешката личност придобива завършен облик, който за дълго време бележи що за хора сме. Детето неусетно се превръща в млад мъж или жена. На мястото на блуждаещите интереси се настанява чувството за отговорност, а спонтанните желания заживяват заедно с поставените трайни цели и последователното поведение, необходимо за постигането им. Оглеждам се наоколо и виждам вчерашни деца, превърнали се в отговорни млади хора.
 
Дали защото живея по-голям град, който дава повече възможности, но не познавам млад човек, който не работи от последните класове в училище. Не познавам млад човек, който да няма планове за университет или който да не следва в университет. Днес, слава Богу, я няма онази безсмислена и безкрайна казарма, в която моето поколение прекарваше година и половина или две безкрайни години. Много млади хора обаче доброволно се впускат в нещо не по-малко тежко – образование в чужбина, често свързано с не по-малко изпитания от казармата. Живот в изолация, ресурси на ръба на оцеляването, полагане на неимоверни усилия, за да отговорят на изискванията на амбициозния университет, който са избрали. Всичко това е придружено с изнурителен физически труд, за да се издържат. Познавам млади хора, за които моят град е чужбина – далеч от дома, живеещи в спартански условия, борещи се с предизвикателствата на някоя тежка специалност, докато носят отговорност да осигурят средства за наем и препитание.
 
Младите хора на днешното време ме изпълват с дълбок респект. Дали защото времето е такова, но изглеждат много по-съсредоточени, отговорни, оптимистични, отколкото са младите хора в моите спомени. Ако Господ Исус започна Своето служение на тридесетгодишна възраст, вероятно една значима част от Неговите ученици беше на възрастта на днешните студенти. Апостол Павел заръчваше на Тимотей да бъде любящ, отдаден, дисциплиниран и в същото време добавяше „никой да не презира твоята младост“(1 Тимотей 4:12), защото Тимотей, комуто се възлагаше толкова много,  беше млад човек. Господ харесва младите хора и има силен призив за тях. Зная колко неуверени могат да бъдат в себе си, зная колко често са подценявани, а шегите по техен адрес са повече, отколкото думите на уважение, но това е една пелена, която скрива от очите ни тяхното реално състояние. С тези думи правя уговорката, че нататък ще говоря за младите хора, които имат вярата и са се обърнали към Господ Исус Христос.
 
Понякога виждам тяхното положение, като състезател на старта на голяма игра. Може би не точно състезател, защото в спорта се замерват сравнително ограничен набор от умения и усилия. По-скоро в това видение, младият човек е в една от онези стратегически игри, в които трябва да взима решения и да полага усилия в най-разнообразни области – от набавяне на основни ресурси, през планиране на бъдещи ситуации и подготовка за тях, до придобиване на умения за широк кръг от дейности. Младият човек, когото виждам не започва от нула. Той е надарен с щедър ресурс, който условно ще нарека 100 точки. Понякога в неувереността си младите хора мислят, че нямат нищо – не знаят нищо, не умеят нищо, не са необходими никъде и т.н., но това определено не е вярно. Младият човек започва със 100 точки. Неправилните решения започват да отнемат точки. Пилеем годините, отредени за знания – губим 20 точки. Взимаме лекомислени решения – губим точки. Живеем по начин, който застрашава  и отслабва здравето ни – губим точки. Оставяме егоизма и себичността да определят приятелската ни среда – губим точки. Обвързваме се във връзка, която не е ориентирана към бъдещето – губим доста от точките. Точките започват застрашително да се стопяват. Онова, което е било чудесен капитал, предполагащ огромни възможности, застрашително изчезва пред очите ни. 
 
Слава Богу, точките могат да се възстановяват. Започваме да учим – печелим точки. Учим не просто нещо ексцентрично и модерно, а специалност, която предизвиква уменията и усилията ни и е високо ценена на пазара на труда – печелим много точки. Посвещаваме се да мислим за отношенията си с другия пол в перспектива на честна и отговорна връзка – печелим много точки. Преодоляваме нашия естествен свян и егоизъм и започваме да участваме в служения – идват още много точки. В един момент виждаме, че младият състезател не играе сам. Една невидима Ръка побутва неговата да премести правилните фигури и богатството от точки изумително нараства, далеч надхвърляйки първоначалните 100. Всички наблюдаващи играта знаят и вече са уверени – този състезател ще направи запомняща се игра. Ще има много ресурс, който да надгражда, с който да започва нови неща, да експериментира смело и разбира се – да бъде щедър, раздавайки на други.
 
В това видение Господ е на страната на младите хора, а така е и в истинския живот. Това ни подсказва, че е време и ние да застанем на тяхна страна. Да започнем да виждаме техния огромен ресурс, да се изпълним с респект към чистите им съвести, към техните необиграни емоции и преди всичко към тяхното призвание. Защото те ще правят нещата по-добре от нас и днешните ученици ще бъдат наши учители. Чрез тях Бог ще довърши урока за благодатта в нашия живот и ще научим уроците, които не успяхме напълно да разберем, за да бъдем зарадвани и утешени във всичко. А това означава днес да започнем внимателно да правим място за нашите млади братя и сестри. Да започнем да делегираме, да се научим да питаме – много и непрекъснато, за всяко нещо. Да позволим младите хора да преобразяват общностите ни, като внимателно се настройваме на техните честоти. Младите хора са способни да носят отговорност и да упражняват мъдро делегирана власт, и утрешната самота е делът на онзи, който отказва да го разбере.
 
Ето че отново идва студентският празник. За разлика от много изкуствено създадени празници, този ден е ппсветен на един удивителен човек – свети Климент Охридски. Някога съвсем млад, той се включил в екипа на своите велики учители, за да се превърне в спасител на тяхното дело. Той е осъществил всичко онова, за което вратите пред Кирил и Методий са се оказали затворени. Някога Кирил и Методий са проявили мъдростта да се посветят на младите хора около себе си, предавайки се в услуга на изграждането на тази сплав от знания, умения, благородство и дързост. С всички тези ресурси техните ученици впоследствие ще преобразят България.
 
Защото християните първо се наричаха ученици. А Господ обича учениците.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg