начало > Християнски живот > 5 поуки от молитви, останали без отговор

5 поуки от молитви, останали без отговор

Публикувана: 08.12.2018
Автор: Линет Китъл
Прочетена: 1752
Коментари: 0

Сподели

Имало ли е моменти в живота ви, когато ви се е струвало, че сякаш Бог не чува молитвите или пък, ако ги чува, вие не получавате отговор? Каква е вашата реакция тогава? Склонни ли сте да си кажете: Какъв смисъл има да се моля, след като Бог не ми отговаря? По-добре е да престана. Няма смисъл. Божието Слово ни уверява: „Очите на Господ са върху праведните, и ушите му са внимателни на техния вик“ (Псалм 34:15). Псалм 66:19 също потвърждава: „Но Бог наистина послуша и чу молитвата ми.“ Ако ви занимават подобни въпроси с молитвите, останали без отговор, по-долу ще изброим 5 поуки, които можем да извлечем от проблема с Божието мълчание на нашите просби.

1. Бог не иска да се съмняваме, че е чул молбите ни. Когато Бог не ни отговаря, вместо да се отдалечаваме от Него, Той иска да се доближим по-близо. В Исая има един силен стих, който ни показва какво е отношението на Бог към просбите на Неговите деца: „Преди да Ме призоват, Аз ще послушам; докато още говорят, Аз ще чуя“ (Исая 65:24). Бог иска да Му се доверим, дори и в момента да не виждаме отговора. Такъв беше случаят с Анна, майката на Самуил. Докато тя чакаше, Бог беше чул и беше приготвил отговора. Помолете Бога да ви помогне да вярвате, че ви е чул и няма да се забави.

2. Бог ни учи да останем твърди във вярата, без да се колебаем. Понякога, когато не получаваме отговора, който искаме или очакваме, възможно е да променим мнението, виждането или отношението си към Бога. Това е особено характерно за хора, които се молят за техен близък, който е тежко болен, но въпреки това Бог не го изцелява и човекът умира. Бог не иска да основаваме вярата си върху нещата, които се виждат само с физическите ни очи. Ние не виждаме и не разбираме Божия план, нито сме наясно с цялата картина. Трудно е да вярваме, че нещо е за добро, ако в момента го виждаме единствено като зло. Бог не винаги избавя от огнени изпитания, какъвто беше случаят с тримата младежи в огнената пещ, по времето на цар Навухудоносор. Тогава Бог благоволи да избави Своите слуги, като в същото време отвори духовните очи на царя езичник да види Божия Син, стоящ всред огъня заедно с посветените Божи деца. Те бяха готови да изгорят, но не и да се откажат от Своя Бог.

3. Бог ни учи да приемаме волята Му, каквато и да е тя. Когато не получаваме отговор на молитвата си, добре е да се запитаме дали мотивите ни са правилни, както и дали исканото от нас е по Божията воля. Божията воля е основен показател. Можем да я познаем единствено ако четем Неговото слово и го изучаваме с вяра и последователност. Пример за това е Самият Господ Исус Христос, който макар да беше Божий Син, беше готов да приеме волята на Своя Отец. Четем за това в Лука 22:42: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша, но не Моята воля да бъде, а Твоята.“ Докато научаваме каква е Божията воля за нашия живот, ние ще се учим да бъдем покорни и да я приемаме в живота си.

4. Бог ни учи да изповядваме греховете си. Когато отговорите се бавят, първият въпрос, който трябва да си зададем, е: „Има ли грях в живота ми?“ В Псалм 66:18 има един знаков израз: „Ако бях гледал неблагоприятно на неправда, Господ не би послушал“. Добре е редовно да изпитваме сърцата и да видим дали има в тях огорчение, завист, ревност, гняв, себичност? Как да засилим доверието си към Бога? В 1 Йоан 3:21 апостолът ни насърчава, че ако нашето сърце не ни осъжда, тогава имаме увереност спрямо Бога, Ако обаче сме непокорни на Бога и неверни в молитва, ако Го търсим само в нужда, а не сме Му верни във всекидневното ходене с Него, трябва ли да очакваме Той да отговаря на всички наши искания?

5. Бог ни учи никога да не се отказваме. Някои смятат, че трябва да се помолят само веднъж и това е достатъчно, за да им бъде отговорено. Исус обаче казва друго на Своите ученици. Той разказва няколко притчи, в които ги учи колко важно е постоянството в молитва. В Лука 18 глава намираме притчата за настоятелната вдовица, която получи исканото, защото не се отказа, макар да досаждаше със своите просби. Исус дава и примера с приятеля, който идва след полунощ, за да търси хляб от съседа си, защото са му дошли гости, и хлопа настоятелно. В заключение Исус казва: „Искайте и ще ви бъде дадено, търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който търси, получава; който търси, намира; и който хлопа, ще му се отвори“ (Лука 11:9-10). Ако Бог все още не ви е отговорил, не спирайте да се молите. Продължавайте! Позовавайте се на Божиите обещания и чакайте! Той няма да се забави!

Превод: Петя Зарева

Сподели: