начало > Новини > Рождеството и Божият план

Рождеството и Божият план

Публикувана: 17.12.2018
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1874
Коментари: 0

Сподели

"А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя...И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна" (Лука 2:1-5)

Преброяването на населението е една от най-мощните форми за утвърждаване на властта и контрола върху един народ. Използва се за данъчни цели, за прецизиране на контрола върху различните области, както и за стратегически планирания, включително на принудителни разселвания или колонизация.

Удивително е как Бог си служи с този знак на вражеската доминация над Израел, за да осъществи Своите обещания и планове. Хората, които Бог избра да бъдат семейството на Неговия син живееха в Галилея, а според Божиите обещания наследникът на цар Давид, Христос, трябваше да се роди във Витлеем (вж. пророк Михей 5:2). Така преброяването, инициирано от владетелят на този свят, всъщност изпълняваше плановете на Божието царство. Йосиф и Мария не станаха герои, не бойкотираха преброяването и понасяйки тежко пътуване в края на бременността, се подчиниха на заповедта на императора.

Когато са пътували и после, когато са разбрали, че няма къде да се подслонят във Витлеем, едва ли са мислели за пророчеството на Михей. Но със сигурност са били фокусирани върху призванието, което са имали – раждането и закрилата на това специално бебе.

Много често християните разбираме посвещението на Божието царство, като се съпротивляваме на плановете и намеренията на елита от този свят. В резултат на това се получава нещо като „реактивно“ християнство – нашите действия са предопределени от тенденциите на света, нашият фокус е върху промените в света, на които реагираме. Като резултат имаме общност, която е определяна чрез това, срещу което се определя, едно своеобразно „реакционно християнство“.

Мисля, че това се дължи на липсата на общуване с Бога, на липса на водителство от Него. Бог се беше открил в живота на Йосиф и Мария и те бяха отдадени на Неговия план за техния живот. Така дори злите дела на империята на този свят всъщност подпомагаха осъществяването на Божието царство.

Недостатък е обликът ни да се формира от това, срещу което сме „против“, макар принципно нашето „против“ да е несъмнено основателно. Би трябвало християните да са известни с това, което отстояват, с това, което правят, с това, което е тяхната действителност (Йоан 13:35).

Сподели: