Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Как ли се чувстват победителите?

Main Pic
Публикувана: 21.12.2018
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 2037
Коментари: 0
 
 
Последните два месеца преминаха под знака на митинги, протестни шествия, скандирания и песни из улиците на София и на немалко градове в страната. Причината за всички тях беше рестриктивният законопроект, внесен единодушно от всички политически партии, целящ да ограничи "малките" вероизповедания. И тъй като Бог е автор на разнообразието, а християнското семейство включва различни "бойни единици", бяхме свидетели на такива, които воюваха на попрището на преговарящите. Това бяха християните юристи. Те подготвяха декларации и писма, участваха в комисии и присъстваха на пленарни заседания, за да отстояват правата на всички онепрадвани и засегнати. Вложиха целия си плам и всички свои умения.
 
Християнските лидери обединиха сили, за да застанат на предните редици, предвождайки, насърчавайки, пояснявайки и мотивирайки за молитви и действие. Стотици огнени вярващи коленичиха на жълтите павета, за да просят милост за себе си, за църквата, за управляващите. Сякаш заспалият евангелски християнин се събуди от сън, но не от стъпките на бързо приближаващия Младоженец, а заради права, получени по Божия милост, които рискуваше да изгуби просто ей-така. Така бързо можеше да мине в редицата на онези вярващи, които страдат също толкова несправедливо в страни с тоталитарни режими в 2018 година.
 
Днес, 21 декември, в деня на астрономическата зима, адвокат Грета Ганева "с удовлетворение ни осведомява, че всички рестриктивни текстове от опасния законопроект отпадат на второто гласуване." Тя благодари на всички "за специалното отношение и силния рефлекс към свободата на вероизповеданията; за мощната молитва, правилното говорене към хората, участието в протестите и всичко, в което допринесохте. Най- вече благодарности към нашия жив Господ, който допусна всичко това, което съдейства за добро на ония, които Го любят. Защото вижте какво имаме: 1) Събудена църква; 2) Обединени пастори и ръководители от всичките ни вероизповедания и общности; 3) Пост и молитва за свободата на словото, религиозните убеждения и правото на събирания; 4) Раздадени библии за всеки народен представител; 5) участия в работни групи и комисии, с които депутатите ни имаха възможност да ни опознаят; 6) Мощна подкрепа от световната християнска общност и междудържавни институции; 7) Подкрепа, изразена и в Дипломатически натиск за отмяна на рестриктивните текстове; 8) Наши медийни участия, с които отправихме послания към цялото общество."
 
Според п-р Влади Райчинов, заместник-председател на ОЕЦ "Бяхме свидетели
  • на уникална мобилизация от наша страна, на духовната сила на църквите (молитва, проповед), пастирските взаимоотношения, рефлексите ни за правда и справедливост, юридическия ни капацитет, журналистическия ни капацитет, лостовете за лобиране и дипломатически натиск, осъзната идентичност като наследници на 500 г. традиция, смелост да адресираме политически аргументи И в резултат на това
  • успяхме да разтърсим политически мастодонти (6 от 7 партии в НС); да вклиним разногласия в управляващата коалиция; да контрираме тоталитарния инстинкт на държавата да се меси; да се наложим в общественото внимание като трета вероизповедна общност; да комуникираме с медиите смислено, с аргументи и респект; да превъзмогнем деноминационните си пристрастия в името на единното стоене; да привлечем с аргументите си световната верска и правозащитна общност."
Като сравнително нов представител на християнска медия имах възможност да наблюдавам, анализирам, а и да ви правя съпричастни възможно най-своевременно със случващите се събития около протестите и промените, свързани със законопроекта. В същото време не преставах да ви запознавам и с онова, което се случваше в останалите части на света. И тъй като предстоят новогодишните равносметки, за мен, като наблюдател, който се старае да бъде обективен, те идват 10 дни по-рано.
 
Днес се питам как се чувстват победителите? И вместо да се радвам на "пълния триумф от това, че сме успели и кризата е приключила" (по думите на п-р Момчил Петров), у мен усещането е свързано с горчивина, защото четях разнородни коментари, докато траеха протестите. Оказва се, че дори и в период на криза винаги ще има недоволни, критични и осъждащи християни. Боли ме, че докато някои се борят, защото смятат, че "един несправедлив закон, не е е никакъв закон", както е твърдял Августин Блажени, то други са напълно убедени, че "борбата е небиблейска". Ще си позволя богословки коментар, цитирайки апостол Павел, който съветва онези, които са били роби и имат възможност да станат свободни, по-добре да се възползват от случая (1 Коринтяни 7:21).
 
След като цитирах мнението на някои от хората, "изнесли на гърба си" непосредствената битка, ще задам няколко въпроса преди всичко към себе си: Кое ме прави победител? Ценя ли свободата, която имам? Осъзнах ли какво има вероятност да изгубя? Какво не трябва да повтарям отново, за да не пилея "свободата" от последните 29 години? Наясно ли съм със силата на християнското единство? Стремя ли се към него? Какво трябва да направя, за да не заспя отново? Ще се огорчавам ли заради онези, които винаги ще намерят начин да ме осъдят и да подложат действията ми на критика? Трябва ли да настане криза, за да се сетим, че сме ЕДНО? Фактът, че кризата се размина, ще ме мотивира ли да се моля по-усърдно за онези членове от християнското семейство, които "не са извадили такъв късмет", а продължават да са в затвори, пленничество или робство заради Христос?
 
Христос беше победител още на кръста! Потвърждава го апостол Павел в триумфалната глава 15 от 1 Коринтяни, задавайки въпроса за силата на смъртта. Християните са граждани на "Царство, което не се клати" (Евреи 12:28) и членове на семейство, което е получило обещание, че "силите адови няма да му надделеят" (Матей 16:10). В същото време обаче, "целият свят лежи в лукавия" (1 Йоан 5:19б). Затова моята равносметка  е тъжна и щастлива едновременно, но при всички случаи е библейска. Защото недоволни, обвиняващи и осъждащи винаги ще има. В Библията четем за Датан, Авирон и Кореевата дружина, за Мириам, която трябваше да стои извън стана заради проказа, причинена от завист и ревност, проявени спрямо собствения ѝ брат. Ако някой реши да ме обвини, че го пращам в Стария Завет, ще му припомня думите на самия Господ Исус Христос към огнения Петър: "Ако искам той (Йоан) да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мене!" (Йоан 21:22).
 
Не зная как се чувстват победителите, защото "не съм се съпротивила още до кръв в борбата с греха" (Евреи 12:4). А вие? В същото време обаче зная, че съм "повече от победител" (Римляни 8:37) В И ЧРЕЗ "Този, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен" (Галатяни 2:20).
 
Победата е единствено на кръста. От мен зависи дали ще я имам още сега...
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg