Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бащинството - една споделена отговорност

Main Pic
Публикувана: 25.12.2018
Автор: Тодор Ябълкаров
Прочетена: 1225
Коментари: 0
„Блажен всеки, който се бои от Господа, и ходи в Неговите пътища; Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденстваш. Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти, ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Господа. Господ да те благослови от Сион, и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израел!“ (Псалм 128)
 
Един от най-впечатляващите със смирението и покорността си библейски образи е този на Йосиф – приемният баща на Исус. Наречен в Евангелието праведен (Мат. 1:19), той бе послушен на Божието водителство (Мат. 2:13-15, 19-23), посвещавайки живота си на родения Младенец. 
 
За евреите Исус бе син на дърводелеца Йосиф (Мат. 13:55, Лука 3:23, 4:22; Йоан 1:45), което им попречи да повярват в небесния Му произход (Йоан 6:42). Въпреки че знаеше, че е Божий Син (Лука 2:49), Исус се покоряваше на Своите земни родители (Лука 2:51).
 
Когато четем в Евангелието, че детето Исус растеше и крепнеше, разбираме, че Йосиф и Мария споделяха отговорността си в грижите за Неговото отглеждане и възпитание (Лука 2:40), а Бог Му даваше небесна мъдрост и благодат (Лука 2:40, 52). 
 
"Диагнозата" на хората от последното време, поставена от апостол Павел, е, че ще са "без семейна обич" (2 Тим. 3:6). Липсата на любов между съпрузите се отразява пагубно върху възпитанието на децата. Насилието в семейството рефлектира в агресия извън него. 
 
Една от първите истини, които открих в Библията е, че Бог е моят Небесен баща, Който е промислил най-доброто за мен преди да се родя (Пс. 139:13-16). Той ме благослови да израсна в семейство с любящи взаимоотношения, подари ми подходящия помощник (Бит. 2:18) – добродетелна съпруга (Пр. 12:14, Пр. 31:10), добри деца (Пс. 124:4) и внуци (Пс. 128:6). Благодарен съм Му за всичко и уверено мога да заявя, че написаното в Псалм 128 се отнася за мен. 
 
От дете мечтаех да имам семейство и рано осъзнах, че родителите споделят взаимно отговорността за възпитанието на децата си. Житейският ми опит показваше не малко отрицателни примери на бащи и аз инстинктивно не исках да приличам на тях. 
 
Като всеки разумен родител имах своите притеснения дали ще успея да възпитам децата си в подходящия за тях път (Пр. 22:6). Докато те растяха, прочетох много книги за семейството, като се стараех да прилагам наученото. И до днес помня сентенцията, че най-доброто, което бащата може да направи за децата си, е да обича майка им. Това е добрият пример, който те могат да получат, което ще предадат на следващото поколение. 
 
В грижите за възпитанието на децата ни със съпругата ми не бяхме сами. С нас беше Бог, Който ни помагаше. Стараехме се да проявяваме безусловна любов към тях, давахме им свобода да правят своите избори самостоятелно. Учехме ги да търсят Божието водителство във всяка област от живота си. Разбирахме, че децата ни са с нас за кратко и затова се стараехме да прекарваме повече време с тях.  Допускали сме и грешки, особено аз, но сме ги преодолявали с прошка и любов. 
 
Необходимо е да мислим с какво ще ни запомнят нашите деца и внуци, ще бъдем ли за тях добър пример, който те да искат да следват в живота си. Бог очаква от нас, да възпитаме набожно потомство (Мал. 2:15), защото "децата на праведните са блажени" (Пр. 20:7). 
 
Честит празник, бащи! 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg