начало > Църква > Венецът на вярата

Венецът на вярата

Публикувана: 26.12.2018
Автор: Иван и Наталия Станчеви
Прочетена: 1549
Коментари: 0

Сподели

Силно и въздействащо, свидетелството на Първомъченик Архидякон Стефан е подробно описано в Божието Слово. Свети евангелист д-р Лука ни въвежда в повествованието на историята на ранната ерусалимска църква. Твърде ангажирани с проповядване и поучаване, дванайсетте апостоли нямат време да се занимават с административните задължения в новосъздадената и бързорастяща ерусалимска църква и си избират съслужители, които поставят началото на дяконското служение.

Един от тези служители се отличава от другите. Божият Дух е върху него и това няма как да остане в тайна. Казва ни се, че големи знамения и чудеса са ставали изпод ръцете на дякон Стефан, пълен с Божията благодат и сила от Духа. Фарисеите и духовните водачи също забелязват промяната, наблюдавайки все повечето празни места в съботния ден. С разрастването на църквата респективно е намалявало и посещението на еврейската синагога. Нормално е местните духовни лидери да проревнуват, да не са доволни от новото преразпределение на членска маса и да отидат да проверят какво става. Виждат как Стефан проповядва, изцелява и върши знамения в името на разпнатия Исус! Е, не могат да си позволят да оставят нещата така! Успяват да го закарат на духовен съд пред Синедриона. Цялата 7-ма глава на „Деяния на апостолите“ представлява защитната пледоария на самия Стефан. Това е и най-сбитият преразказ в резюме на цялото тогава известно Божие Слово.

Въпреки че не е сред първите призовани ученици, кротостта, вярата и посвещението на Стефан му дават благодат и власт в името на неговия Господ. Докато говори, лицето му сияе с божествена светлина, а думите му са наситени с живот и истина. Разярени от завист и безсилие, юдеите слушат онова, което самите те са говорили и преповтаряли седмица след седмица - цялата еврейска история и как всяко пророчество всъщност разкрива Божия всемогъщ план за спасение чрез вяра в Исус. От обвиняем, Стефан се превръща в обвинител, заявявайки им право в лицето: „Вие сте коравовратни, с необрязано сърце, предатели и убийци!“

Така сам си прочита присъдата. И как иначе! Ако днес наречете някого „коравовратен“, „предател“ или „убиец“, положително ще си навлечете неприятности, особено ако този човек се смята за някакъв духовен лидер. Естествено, към вас няма да полетят със свистене камъни, но със сигурност ще се изправите пред неприязънта и леденото отношение на порицания. Вероятно ще изчака удобен момент, за да започне да ви клевети, оплюе и злепостави пред някой друг. Няма да ви се размине току-така.

Днес хората си търсят проповедници да им говорят неща, които желаят с удоволствие да слушат. Никой няма да търпи дълго време от амвона да го наричат „коравовратен“, „предател“ или „убиец“. Не го изтърпяха и юдеите. Камъните полетяха към осъдения.

Стефан стана Първи. Подозирал ли е? Мислел ли за това? За оказаната му огромна чест да оглави облака от верни свидетели, загинали за вярата? Да докаже на практика името си, като напомня на всички ни за неувяхващия венец на славата, който се пази за тези, които са свършили пътя, като са опазили вярата?

Знаем, че в мига на смъртта му се дава специална благодат и сила чрез изумително видение: небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога. (Деяния 7:56) Стоящ, не седящ! Представете си великата картина: Сам Господ се изправя и става, за да посрещне в славата Си Своя първи мъченик! Пълните с кръв очи на обезобразения Стефан ясно виждат Невидимия и с последния си дъх първият мъченик изрича не проклятия, а молитва за своите мъчители.

По-късно Тертулиан ще каже: „Кръвта на мъчениците е семето на църквата“. Дали кръвта на дякон Стефан не е семенцето вяра, която Бог е сложил тогава в сърцето на стоящия наблизо и наблюдаващия случващото се Савел? Само Господ знае как с примера си всеки страдащ и преследван за вярата си християнин, тук и сега, може да се превърне в жива вода, напояваща някое лаврово дърво някъде по света.

Сподели: