Скъпи приятели, казвам се Мария Генова, но повечето ми близки и приятели ме наричат Мими. Ще споделя моето свидетелство, което по невероятен план Бог допусна да се случи в живота ми, за да се покаже Неговата слава. Той е Жив и реален. Бог върши чудеса, дори когато виждаме обстоятелствата в живота ни да не бъдат на една ръка разстояние от Него самия. Той е същият, както вчера, така и днес, и завинаги.
Моята история ме връща в красив есенен ден. През лятото бяхме имали чудесна почивка. Цялото ни семейство се връщахме в Англия, където живеем от 10 години. При приземяването на самолета получих странно усещане в едното ми ухо. Повечето от вас, пътували със самолет, може би сте усетили, че при приземяването понякога се получава шум или заглъхване на слуха. Когато споделих това с моя съпруг, той ме успокои: „Мими, нека изчакаме, може би ще се почувстваш по-добре няколко часа след полета и слухът ти би трябвало да се възстанови.“
Усещането беше странно и в следващите дни. Не получих никакво подобрение и затова решихме, че трябва да се обърнем към лекар. Споделихме нашето притеснение с личния лекар и бяхме насочени към специалист по уши, нос,гърло. След като тестваха слуха ми, се оказа, че е намален. Признавам си, че страх ме обзе, когато научих, че слухът ми е намален. Насрочен ми беше тест - ЯМР много скоро. След резултата от него, животът ми сякаш рухна. Предстоеше ми нещо наистина сериозно. Поставена ми беше диагноза "акустик невром". Нямах никаква представа какво беше това, не бях чувала и не знаех за тази болест. Обясниха ми, че става дума за доброкачествено образование на вестибуларния апарат, което расте бавно. Обаче с течение на годините при нарастването му, може да засегне друг важен орган. Ако не беше открито навреме, с течение на времето можеше да се окаже голям проблем.
И така бавно, с много страх и притеснение се започна ходенето по доктори. Страхът беше голям, превземаше моето сърце ден след ден. Борих се с мисълта, че трябва да бъда оперирана. Как ще кажа на децата си? Съпругът ми беше в течение още от самото начало. Как щях да кажа на родителите си, които живеят в България? Единствено мисълта, че ще дочакат своите деца да се завърнат отново при тях, им дава утеха. Въпрос след въпрос се трупаха в моето съзнание. Питах Бога: „Защо, Боже? Защо точно в този хубав момент от живота ми се стига до всичко това? Защо точно тук, в тази прекрасна страна, далече от родината, допускаш това изпитание? Как ще се оперирам тук при положение ,че не познавам английските лекари? Те по-добри ли са от българските? Кажи ми, Боже, какво да правя? Насочи ме правилно какво решение да взема? Къде да се оперирам - в България или в Англия?“
Отговорът на всичките тези въпроси не се забави и Бог ми отговори чрез моята майка, която ме насърчи с думите: „Мими, щом твоето семейство е в Англия, ще е най добре да се оперираш там. Твоето семейство е нужно на теб, както и ти ще бъдеш нужна на тях.“ Тогава дойде такъв съвършен мир в моята душа. Отворих Библията и с отварянето неслучайно попаднах на Псалм 4:8, където се казва: „Спокойно ще легна и ще спя,защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност.“ Такъв мир само Бог дава. Взехме решение с моя съпруг да бъда оперирана в Англия. В началото на януари 2017 година стигнах до дългоочакваната среща с невролози в Бристол. Много се надявах, че ще получа някакъв друг съвет за лечение, но напротив, тяхната препоръка беше за операция. Трудно ми беше да го приема. Вярвах, че Бог може да ме изцери с чудо и без операция, но го приех с очакването и вярата, че Бог ще бъде с мен, колкото и да е трудно. Бог е невероятен. Даваше ми сили и дръзновение, че Той е в контрол и всичко е в Неговата ръка.
Не знаех след колко време ще бъда повикана за операция. Неврохирургът ни обясни, че в рамките на три месеца ще ме повикат. Бог беше приготвил скорошен план и Му благодаря, защото колкото по-навреме бъде отстранен проблемът, толкова по-добре. В края на януари бях повикана за консултация относно провеждането на операция и моето съгласие. На 13 февруари бях оперирана. Операцията продължи дълги часове. Когато видях съпруга ми след операцията, първата дума, изречена от мен, била "АЛЕЛУЯ!". След него се появи и моята родна сестра. Тя остави своето семейство, съпруг и две прекрасни момчета, и долетя с полет от 12 часа, за да бъде до мен в онзи тежък момент. Благодаря на Бога за тази нейна жертва - да остави своето семейство и да пътува дълги часове, за да бъде до мен. Първото нещо, което ми каза след операцията, беше: „Мими, пак ще тичаме, нали?“ Усмихнах се и отговорих: „Да, ще тичаме! СЛАВА НА БОГ!”
Нека цялата ВЕЧНА СЛАВА да бъде на Великия и Мощен Цар, Исус Христос. На него да бъде Хвала, поклон и Величие от сега и до века. И така приятели, само 3 месеца след възстановяване от тази нелека операция, аз се сблъсках с друга тежка диагноза „рак на гърдата“. За повечето от вас самата дума рак, сигурно означава: „Край, дотук! Няма надежда за мен!“ Благодаря на Бога за безкрайната Му грижа. В този миг от живота ми е време да Го хваля и да Му благодаря. Той не остави в това изпитание мен и семейството ми. Не допусна да отслабнем във вярата, но ни даде сили да вярваме, да се борим и да не се предадем на негативизма, който се опитваше да ограбва всеки път нашия ум.
Бях отново подложена на много трудно лечение, което доведе до спад на имунната система. Ден след ден, миг след миг, молитва след молитва, аз усещах великата милост, сила и благодат на Бога. Толкова много приятели от България и Англия се включиха в молитва и пост за мен и моето семейство, за което ви благодаря от цялото си сърце.
Господ е на трона, приятели! Когато нямаме сили, когато всичко пред нас ни се вижда невъзможно, когато врагът ни нашепва, че като че ли сме забравени, точно там, в мрака на най-тъмната сянка, от личния си опит изградих своето упование и своята надежда. Знаех, че до мен стои НАЙ-ВЕРНИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ, който ми показа с каква любов ме обича. Вече мога да кажа, че стоя на финалната линия. Възстановяването ми все още продължава, но аз благодаря на Бога, че отново се върнах и започнах своята работа. Благодаря на всички мои колеги и работодатели, които стояха така търпеливо, през месеците на моето възстановяване, интересуваха се за мен и очакваха моето завръщане. Да, то е факт, случи се: АЗ РАБОТЯ. Вече 3 месеца отново съм на работа, след година на тежки операции и смъртно изпитание. Слава да бъде на Бог, аз работя отново. И накрая искам да споделя един стих,който ме държеше. Той се намира в Псалм42:8: „Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, и нощем песента Му ще бъде с мене и молитвата към Бога на живота ми.”
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите