Петък, 13.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите." 1 Коринтяни 14:33

OnLine
RSS Facebook Twitter

Календари, дати и празници - Рождество или Богоявление?

Main Pic
Публикувана: 06.01.2019
Автор: п-р Момчил Петров
Прочетена: 684
Коментари: 0
Тринадесет дни след отбелязването на Рождество Христово по целия свят, идва ред на същия празник в няколко православни страни. Сред тях най-голямата е Русия. Всъщност до 1968 година, в България Рождество също се празнува на 7 януари, макар че тогава малцина отбелязват празника. Държавните институции и медии старателно се грижат събитието да бъде максимално затъмнено. Картината се усложнява, ако добавим, че до 1916 година България все пак празнува Рождество на 25 декември. Всъщност за нейните съюзници Германия и Австро-Унгария вече е 7 януари, в бушуващата по това време Първа световна война.
 
Объркването се дължи на няколко астрономически, физически и културно-исторически събития, а когато се смесват факти от толкова различни сфери, неизбежно се получава една сложна действителност. В следващите редове ще обясним максимално достъпно обективните факти, довели до така описаното положение. Измерването на времето се основава на наблюдаваната цикличност в положението на земята спрямо слънцето и най-близкото до земята небесно тяло – луната. Тази цикличност се дължи на движението на земята. За денонощие тя прави едно завъртане около оста си, а за година - едно завъртане около слънцето. Денонощието и годината са обективни явления. Независимо как ще ги наречем и дали изобщо ще ги забележим, те се случват в реалността.
 
Денонощието е условно разделено на 24 часа, всеки по 60 минути, а всяка минута има 60 секунди. Днес това е най-популярната условна система за измерване на времето. Въз основа на своя опит хората са решили, че тази система е максимално обективна. Тя обаче далеч не е единствената възможна. В исторически план, както и в други култури, хората ползват различни системи. Денонощието не се отнася в точна пропорция спрямо годината, което е обективна предпоставка за проблем в календара. При определяне на точното време за завъртане на земята около слънцето, се получава разминаване, водещо до различни календарни системи, макар и по слънчевия календар.
 
През 46 година преди Христос, с известни модификации, направени от александрийския астроном Созимен, Юлий Цезар въвежда египетския слънчев календар в Римската империя. Този календар изчислява периода на тропическата година. Времето, за което слънцето стига до същата точка на небесната сфера, гледано от северното полукълбо, е изчислено на 365 дни и 6 часа. Тези 6 часа се изравняват, като на всеки четири години се определя една високосна, към която се добавя допълнителен ден. В чест на владетеля,  инициирал създаването на тази система за измерване на времето, календарът е наречен Юлиански. В негова чест един от месеците е наречен Юли. Началото на годината по Юлианския календар е денят на бог Янус, дал име на първия месец от годината – Януари.
 
Именно в рамките на тази календарна система се случват историческите събития около раждането на Исус Христос, разрастването на християнската църква и тържеството на християнството в античния свят през IV век. Макар служението на Исус да протича в контекста на Еврейския лунен календар, с разрастването на християнската църква Юлианският календар се явява част от естествената културна среда, в която действа Християнската църква. Тя го ползва изцяло за своите цели, в това число за определяне на празници, общи инициативи и всякакви възможни нужди. Така през IV век, 25 декември е утвърден като ден, на който се отбелязва раждането на Господ Исус Христос.
 
Определянето на този ден е свързано с една изгубена днес концепция, а именно идеята за „пълната възраст“. Според нея великите еврейски пророци умират на датата на своето раждане или на датата на своето зачатие. Така парадоксално, датата на Рождество е функция на датата, на която Исус е разпънат.Тъй като Исус е разпънат в деня преди Пасха, а той се изчислява по еврейския лунен календар, на християните се налага да възприемат някаква система, по която да определят датата на Христовото разпятие спрямо Юлианския календар. Само по себе си това е огромна тема, но за нуждите на това изложение ще отбележим само, че християните на изток приемат, че тази дата е 6 април, а християните на запад решават, че датата е 25 март.  В същото време консенсусът е, че това е датата на Благовещение, когато Христос е заченат и така Рождество е определено на 25 декември или съответно на  6 януари. Първо на запад е въведено празнуването на Рождество, след като християнството добива статут на разрешена, а  впоследствие и фаворизирана религия. Така в четвъртото десетилетие на IV век, празникът Рождество е широко отбелязван, а след няколко десетилетия – около 386, започва неговото отбелязване и в Константинопол и Антиохия. В рамките на още един век, празникът е възприет и от другите две древни патриаршии – Александрийската и Ерусалимската. Междувременно концепцията за „пълната възраст“ вече е забравена, но алтернативната дата – 6 януари е приета за ден на кръщението на Исус – Богоявление.
 
Бележка на редактора: Втората част на тази интригуваща статия ще можете да прочетете утре, 07 януари. Очаквайте продължението! Честит празник на всички!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg