начало > Църква > Защо България не празнува с Русия?

Защо България не празнува с Русия?

Публикувана: 06.01.2019
Автор: п-р Момчил Петров
Прочетена: 2363
Коментари: 0

Сподели

Празнуването на Рождество е въведено първо на Запад, след като християнството добива статут на разрешена, а впоследствие и фаворизирана религия. В четвъртото десетилетие на IV век празникът Рождество е широко отбелязван, а след няколко десетилетия – около 386, започват да празнуват и в Константинопол, и в Антиохия. Само след още един век, празникът е възприет и от другите две древни патриаршии – Александрийската и Ерусалимската. Междувременно концепцията за „пълната възраст“ вече е забравена, но алтернативната дата – 6 януари е приета за ден на кръщението на Исус, а празникът е наречен "Богоявление".

След като изяснихме произхода на датата 25 декември, нека се върнем на Юлианския календар. С течение на времето са наблюдава изместване на датата на пролетното равноденствие – едно обективно събитие, което обаче към XIV век все повече приближава началото на март. Причината е фактът, че Юлианският календар изчислява годината на 365.25 дни (365 денонощия и 6 часа), докато реално тропическата година е 365.242374 дни. Този проблем е решен, като годината се закръглява на 365.2425 дни. Така на 24 февруари 1582 година, папа Григорий XIII издава папска була, с която въвежда новият Григориански календар. Новият календар премахва високосния ден от годините, които са кратни на 100, но не са кратни на 400. Така високосни остават 1 600 и 2 000 години, но 1700, 1800 и 1900 не са високосни. По-същественото за нашата тема е, че 4 октомври 1582 г. е последван директно от 15 октомври, прескачайки необходимия брой дни за наваксване на забавянето, натрупано с годините.

Естествено тази промяна е посрещната с най-голямо доверие в католическия свят, с известен скептицизъм в протестантския и светкавично осъдена в православния. На следващата година, 1583, Григорианският календар е осъден на събора в Константинопол. На запад започва процес на постепенно приемане на промяната, първо от католическите, после и от протестантските държави. С времето се оформя неоспорим консенсус относно промяната и се налага приемането на новата система и от преобладаващо православни страни. Първа това прави България през 1916 г., последвана от Русия (1918), Румъния и Сърбия (1919), и Гърция (1924). В този случай се налага наваксването на 13 дни, защото са изминали още няколко столетия след въвеждането на Григорианския календар.

В същото време обаче, Православните църкви продължават да отбелязват Рождество по Юлианския календар, защото Григорианският календар вече е осъден със съборно решение. Тази конфузна ситуация е преодоляна с помощта на сръбския астроном Милутин Миланкович. В началото на 20 век, той създава т.нар. Неоюлиански календар, който напълно следва Григорианския до 2800 година. Тази промяна обаче дава възможност на повечето православни църкви да започнат да празнуват Рождество по актуалния календар. Kъм днешно време 11 от 16 православни църкви отбелязват празника на 25 декември. Последна от възприелите честването на Рождество на 25 декември е Българската православна църква през 1968 година.

Любопитна подробност е, че Арменската църква, която след Халкедонския събор от 451 година се отделя от ортодоксията, продължава да чества Рождество на 6 януари, макар и възприела Григорианския календар. В този случай датата се дължи не на придържането към Юлианския календар , а поради древното източно изчисление на датата на Христовото разпятие – 6 април и правилото за „пълната възраст“. Допълнителен детайл е, че т.нар. Неоюлиански календар в приелите го Православни църкви се отнася само за „неподвижните празници“, които се празнуват на фиксирана дата. Подвижните празници като Великден и свързаните с него събития и празници, продължават да се определят по Юлианския календар.

Първата част на статията можете да прочетете тук.

Сподели: