Неделя, 19.05.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците." 2 Коринтяни 8:21

OnLine
RSS Facebook Twitter

Знаеш ли си мястото?

Main Pic
Публикувана: 07.01.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 637
Коментари: 0
Да бъдеш внук на великия първосвещеник Аарон означаваше да не мислиш за утрешния ден. Прехраната и жилището ти бяха осигурени. Не трябваше да мислиш и за професионална ориентация, защото тя се определяше автоматично по силата на кръвта. Звучи идеално, докато едно ангелско посещение не промени всичко. Когато Гавраил се появи в светилището, за да оповести раждането на Йоан, баща му Захарий едва ли е предполагал, че вместо гордо да заведе сина си в храма, където да заеме мястото му, ще трябва да го търси из пустинята, ако иска да говори с него.
 
Животът на Предтечата Йоан е уникален, както и Божият избор. Господ беше решил да избере сина на един свещеник, който да застане "в пролома" и да подготви пътя за Неговия Син. Не зная дали някой някога е искал да бъде на мястото на великия Йоан. Едва ли? Кръстителят ме удивлява със своето смирение, себеотдаване, пламенност, но преди всичко с това, че си знаеше мястото. Хората идваха при него, без да ги е канил. Той нямаше нужда от реклама за събиране на аудитория. Множествата се стичаха при него, не защото посланието му беше приятно или пък защото той самият беше представителен. Точно обратното. Беше заменил красивите свещенически дрехи с груба кожа. Господ го хранеше със скакалци и див мед, и влагаше в устата му думи, от които настръхваха фарисеи, войници, та и самият Ирод.
 
Предтечата си знаеше мястото. Познавате ли проповедник, който да е готов да изпразни църквата си, като изпрати слушателите си при някой, който е по-добър от него? Много се съмнявам. Йоан обаче не се поколеба да изпрати своите ученици при Онзи, заради Когото всъщност се беше родил. Краткият му, но огнен живот имаше една-едничка цел. Този единствен по рода си първосвещеник изпълни ролята си по необикновен начин, защото целта на живота му бе да слуша Светия Дух. Господ не греши. Той изпълни закона до най-малката подробност. Във водите на Йордан влезе Божият Агнец. Там го чакаше първосвещеникът Йоан, за да положи ръце на главата Му и да Го изпрати на мисията, за която беше дошъл. Това беше своеобразен символ на славния Йом Кипур. Денят на изкуплението наближаваше и щеше да бъде последният.
 
Кръстителят си знаеше мястото. Не само че изпрати собствените си ученици да следват Агнеца и призова всички евреи да повярват в Него, но и не се уморяваше да повтаря едно и също трудно и „неудобно“ послание. Едно и също всеки ден, ден след ден: „Покайте се! Царят идва! Царството наближава!“ Вие уморихте ли се да споделяте едно и също свидетелство всеки ден? Скъпи проповедници, досадно ли ви е неделя след неделя да се изправяте на амвона и да повтаряте все същата „стара повест“? Когато се уморите, спомнете си за Кръстителя.
 
Йоан си беше на мястото, дори и в тъмницата. Попадна там, защото един първосвещеник не прави компромис с истината и с греха. Беше дошъл, за да се смалява, а Исус да расте. Не само говореше за това, но и на практика живееше онова, което проповядваше. И ако се питате защо Предтечата изпрати ученици до Агнеца със странни въпроси, нека ви споделя моето мнение. Кръстителят беше последният старозаветен пророк, изпратен с уникална мисия. Ако пророците преди него предсказваха начина, мястото, раждането, страданието на Месията, то Йоан беше неповторим, защото лично Го видя, посочи, „помаза“ за служение чрез кръщението и изповяда, че той е само слуга. Йоан си знаеше мястото. 
 
Йоан зададе своите въпроси на Христос, защото знаеше, че ще получи отговор. Йоан не се съмняваше. Йоан чакаше. Дали някой беше излязъл от тъмницата на Ирод невредим? Преди да приключи кратката си мисия по възможно най-жестокия и унизителен начин – заради омразата, каприза и прищявката на една коварна жена, Йоан трябваше да бъде подготвен за края си. Христос се погрижи за това. „Идете и кажете на Йоан това, което виждате и чувате...“ Какво по-превъзходно послание? Йоане, можеш да се оттеглиш с мир. Време ти е за небесната слава. Работата ти е свършена. Месията вече е в действие. Агнецът се е запътил към олтара. Преди обаче да застане на него, има време да покаже със слово и на дело, че наистина е непорочен, свят, съвършен, безгрешен, без недостатък.
 
 Йоане, твоята мисия беше кратка, но славна. Ти не поиска нищо за себе си. От началото до края ти си знаеше мястото. Ти беше само приятел на Младоженеца. Това е най-несравнимото място, Йоане! В тъмницата е непрогледно, но ти нямаш нужда от факли. Достатъчни са ти думите на Агнеца. Няма по-велик от теб, Йоане! Време е за слава. Не е нужно да видиш лично, нали? Важното е да знаеш. Ти си последният първосвещеник, Йоане! Време е да си тръгваш. И защото страховитият Ирод всъщност се бои от теб, ще трябва да останеш на мястото на съвършеното смирение, за да преклониш глава пред меча, поради прищявката на жестока жена. По човешки безславно, самотно, недостойно, но не и за вечността! Не се бой, Йоане! Ще се видим много скоро!
 
Знаеш ли своето място? Призован ли си? Имаш ли мисия? Готов ли си за тъмницата? А за омразата? А за меча? А за славата?
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg