Историята с Вартимей, позната от евангелията, се развива в покрайнините на Йерихон, града на палмите (2 Лет. 28:15), на разстояние само 6 часа от Йерусалим. В древността, Йерихон е един от най-големите градове в Палестина и един от най-древните в света. С града се свързват ключови исторически личности и събития, включително и библейски. Родом от Йерихон, например, е една от ключовите жени в родословието на Исус, Рахав. Впоследствие градът е първият, който е превзет от израилтяните в Ханаан, посредством свръхестествена намеса на Бога. По-късно Йерихон се превръща в своеобразна щаб-квартира на пророк Елисей, а един от водните му извори получава свръхестествено изцеление, известен до днес като кладенеца на Елисей. В дните на Исус, Йерихон отново е място, където се разгръща Божията сила и благодат, към един от неговите онеправдани и отхвърлени жители – слепеца Вартимей, който може би е най-известният слепец и просяк в цялата Библия, и в историята въобще.
Като просяк и като човек със сериозен физически проблем, Вартимей стоеше край пътя, встрани от хората, които минаваха (Марк 10:46). Както се случва, впрочем и днес, когато човек има проблеми в живота, духовни, физически, материални, лични или семейни, неговото място обикновено е „край пътя“, в периферията на общественото внимание и среда. От една страна, в подобно състояние, самият човек е затруднен да върви редом и в крачка с останалите, да бъде като другите, и съвсем естествено той се отдръпва и забави ход, и може дори съвсем да спре край пътя.
От друга страна обаче, и хората - къде съзнателно или не, възприемат и се отнасят към човека с проблеми, като с някой, който им е в тежест, ненужен, излишен, по-добре да си стои там, край пътя, както още Соломон го описва в Притчи 19 - „Богатството привлича много приятели…и всеки иска да е приятел на щедрия човек. Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма…“
Истината е, че всеки един от нас, всеки момент може да се окаже в същото положение като Вартимей. Никой не е застрахован срещу такива превратности в живота, които биха могли да ни отведат в някоя крайпътна канавка, където вместо надежда, да намерим безнадеждност и отчаяние, от „полезни и нужни“ да се превърнем в „товар“ дори за най-близките си. Затова реакцията на Исус тук ни отрезвява и учи: докато вървиш, не подминавай онези, които са спрели. Докато си добре, не подминавай онези, които са зле. Докато си на пътя, не подминавай онези, които са край пътя. Защото утре може да си ти самият там.
Всички знаем какво представляваше отношението на фарисеите и книжниците. Едно от очевидните им разногласия с Христос беше именно отношението им към маргиналите на юдейското общество. Това са нищите, слепите, прокажените, бирниците и грешниците, обладаните от демони, отчаяните и отрудените хора. Тях юдейският религиозен елит отминаваше като нещо малоценно и дори нечисто, защото видите ли, самите те са наказани от Бога, а сега могат да повредят и моята собствена ритуална чистота и праведност. Затова и свещеникът, и левитът предпочетоха да отминат нападнатия от разбойника в притчата за добрия самарянин (Лука 10). И сигурно се сещате за момента, в който, Исус се обръща към самите книжници и фарисеи в Матей 23 и съвсем откровено им казва, че в грижата за собствената си праведност, те забравиха и пренебрегнаха милостта и любовта, която е най-важна в закона.
Срещата на Исус с Вартимей е различна и показателна за Божият характер, и как всеки вярващ в Него трябва да се отнася към хората в периферията. Забележете, Исус не се замисля изобщо за това какъв е човекът и какво е отношението на другите към него. Нито, дали това ще попречи на Неговия имидж и чистота. Щом има нужда, Той трябва да спре, да чуе болката и помогне. В Христовото служение сегрегация няма. За Бога е ценен всеки човек. И Неговото изкупително Царство е за всеки. И Той прави така, че Неговата сила, прошка и помощ да бъде достъпна дори и за презрения от всички, Вартимей. И затова Исус се спира, интересува се, съжалява и помага. А в своите наставления към учениците ще им каже „бъдете милосърдни (на гръцки буквално „отзивчиви“), както и вашият Отец е милосърден“ (Лук 6:36). И с това отправя предизвикателство и към теб и мен, днешните ученици на Исус: какво трябва да е нашето отношение към хората край пътя.
Какви са уроците, които Бог е вградил в образа на самия Вартимей – човекът край пътя, където всеки може да се окаже на неговото място? Някои от нас може би са вече там и се чудят как да се справят с тази социална, духовна и емоционална позиция и състояние. Животът е едно вълнуващо пътуване, но в същото време, той не винаги е гладък и лесен. Понякога настъпват такива обрати и обстоятелства, когато наранени, паднали, претърпели загуба неочаквано се оказваме край пътя. Бракът върви добре, но в един прекрасен момент се разпада и някой остава край пътя. Храним се здравословно, витамини, добавки, редовни прегледи, и изведнъж разбираш, че си тежко болен, и докато се усетиш, седиш край пътя – отчаян и отхвърлен. Вчера си работил, а днес ти сервират неприятна изненада, че си в списъка на уволнените. И ти се чувстваш изритан от пътя, в канавката. В нещастието си някои се отчайват и затварят, други роптаят и търсят виновници, сочейки пръст към Бога, дявола или хората. Трети разчитат на подаяние и превръщат милостинята в занаят. Има обаче и други, които осъзнават положението си, но вместо да се примиряват с него, те търсят възможности за промяна, търсят изход и когато усетят шанса за промяна, те гледат на всяка цена да не го изпуснат.
Хората като Вартимей ни показват, че човек дори и да се окаже в тъмната част от живота, не бива да се примирява с това положение и да остава в него, а да копнее в търсене на промяна. Понякога животът край пътя изглежда, че е спрял. Но това не е така! Животът продължава независимо дали си на пътя или край пътя. Затова колкото по-бързо пожелаем и потърсим изцеление и промяна, толкова по-добре за нас, толкова по-малко изгубено време на излишни емоции и страдания. Оплакването и обвиненията нищо не постигат, освен загуба на ценно време. Вижте Вартимей! Още щом долавя шума на наближаващия народ, сред които и Исус, той осъзнава, че това е неговият шанс. Той започва да вика. Разбира се, всеки, който разчита на милостиня, също вика. Но по-нататъшното развитие на историята показва, че Вартимей не е викал за поредната порция хляб, неговият вик за милост не е бил вик за още няколко подхвърлени монети в кесията, но е бил вик за промяна…
Очаквайте продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите