Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Атанасий Велики - борец за правилната вяра

Main Pic
Публикувана: 17.01.2019
Автор: п-р Ангел Петков, докторант на БФ на СУ
Прочетена: 2751
Коментари: 0
Обикновено се счита, че след като император Константин Велики превръща християнството в официална религия в Римската империя гоненията спират и това позволява развитие на Църквата и християнското богословие. Новото време има своите нови предизвикателства и ражда своите нови герои, които следват аскетичния път на мъчениците от първите три века. В областта на религията Константин следва своите имперски интереси, които се преплитат с християнската вяра.Това е епоха, в която процъфтяват различни еретически учения, които поставят под въпрос основите на християнската вяра.
 
Римските императори подкрепят една или друга ерес, според както преценят, че е угодно на тяхната политика. Това време ражда истински борци за правилната вяра, които смело устояват вярата си, поради което са подложени на тежки гонения. Именно в това време се появява личността на епископ Атанасий Александрийски. Наречен е „бащата на православието“, титулуван е „Велики“. За своето време, обаче, той остава неразбран. Гонен както от светската, така и от църковната власт, Атанасий смело устоява божествеността на Господ Исус Христос срещу ширещото се арианство, според което Исус е само човек, но не и Бог. В тези тежки условия светецът пише трудове, в които обяснява фундаменталните доктрини на християнската вяра – дава обяснение на Божествената Троица във връзка с учението за греха, човека и спасението.
 
В българската традиция за св. Атанасий се знае малко. Причините за това са комплексни, но най-важната е първоначалният статут на Българската православна църква. Тя се отделя като самостоятелна екзархия, призната от Вселенския патриарх за схизматична. След Освобождението на България никой не смее да говори за съборността на Църквата, която е главна нейна характеристика според православната догматика. За св. Атанасий, както и за другите отци на вярата, се знае малко, най-вече се цитират техни мъдри мисли. Едва през 1956 г., когато проф. Тотю Коев защитава дисертация върху догматичните формулировки на Всекленските събори, плахо се заговори за приноса на св. Атанасий за богословието и за Църквата като цяло. Тогава стана ясно, че св. Атанасий не е просто един свят старец, изказал мъдри мисли, а че е велик богослов, подлаган на гонения заради твърдото му отстояване на вярата.
 
На Първия вселенски събор, проведен през 325 г. в Константинопол, Атанасий присъства като дякон на своя епископ Александър. Този негов нисък сан не предполага да изиграе решаваща роля, но още тогава проличава неговата мъдрост и задълбочени познания. Новият Завет все още не е канонизиран официално, но книгите му вече са утвърдени от блестящия александрийски мислител Ориген. Александър и Атанасий са последователи именно на тази школа и тълкуват текстовете на Новия Завет, най-вече началото на Евангелието на Йоан, където е обяснена връзката Бог – Слово. След смъртта на Александър през 328 г., Атанасий заема неговото място на епископската катедра и продължава делото му, наследявайки неговия екзегетичен подход. Верен на установената александрийска традиция, Атанасий тълкува утвърдените от Ориген книги за да докаже, че Исус е Бог. При това той създава една стройна богословска система, която става основата на християската вяра, върху която по-късно ще стъпят всички останали велики богослови, както на Изток, така и на Запад.
 
Наред с приноса му към богословието, св. Атанасий има значителни заслуги за канонизирането на книгите на Новия Завет. Той нарича тези книги „канон“, защото те са правило за благочестив живот, т.е. съдържат правилата за вярата и нравствеността, и напълно съвпадат с божественото откровение. Той говори за книгите, които Ориген нарича „омологумена“ – общоприети, или общопризнати, и в трудовете си се позовава на тях. На съборите в Ипон през 393 г. и в Картаген през 397-ма, на които канонът на Новия завет бива окончателно утвърден, мнението на Атанасий Велики оказва голямо влияние. В това отношение може да се каже, че без труда и делото на св. Атанасий Александрийски (или Велики), канонизирането на Новия Завет би било немислимо.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg